Решение № 4621 от 5.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3541/2025 г.

Производството е по гл. ХІІ на АПК. Образувано е по касационна жалба на А. А. А., представен от адв. П. Китин, срещу решение 1604/24.02.2025г. на Административен съд Хасково по административно дело 119/2025 г. Касаторът заявява общо трите категории основание за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Доводите му са за опущения в познавателната дейност на съда, на която са основани установяванията за отсъствието на високо ниво на безогледно насилие на територията на страната му на произход. Позовава се на информация от международни агенции за обстановката в Сирия, която оставала напрегната и несигурна, като не се изключвала реалната опасност от посегателства върху живота на цивилни лица. Изразява убеждение, че са осъществени предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Иска отмяна на обжалваното решение и на решението на председателя на ДАБ към МС и връщане на преписката на административния орган. Ответникът касация - председателят на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора от Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. С оспорения съдебен акт е отхвърлена жалбата на А. А. срещу решение 12649/03.12.2024 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет (ДАБ към МС), с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Първостепенният съд е описал динамичния фактически състав по издаването на обжалвания административен акт. Приел е, че актът е издаден от компетентен административен орган, във формата за действителност, със съдържанието по чл. 59 АПК, без при издаването му да са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила, като актът е съобразен с материалния закон. Съдът е обсъдил предпоставките за предоставяне на търсената от А. международна закрила и е отрекъл те да са осъществени. По установяванията на инстанцията по същество А. А. е регистриран като сирийски гражданин с постоянен адрес в Сирия, [населено място], обл. Хасака. При проведеното с него интервю не се установило по отношение на него да е извършено преследването по чл. 8, ал. 1 ЗУБ. Не били заявено обстоятелства сочещи на опасение от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група или преследване с признаците по чл. 8, ал. 2 ал. 5 ЗУБ. Съдът е възприел изводите на администрацията, че не е установено преследване на търсещия закрила за постъпване в кюрдската армия на Сирия. По мотивите на първоинстанционното решение жалбоподателят не е заявил да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства от категорията на тези по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ смъртно наказание или екзекуция или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание, а опасността от тежки посегателства по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ не съществува. Съдът е обсъдил справки, изготвени от Дирекция Международна дейност към ДАБ за фактически извод, че след оттеглянето на Башар Асад не е променено положението в Сирия негативен аспект. Смяната на властта в Сирия не довело до налагане на смъртни наказания или екзекуции и до тежки заплахи срещу живота или личността на цивилни лица поради безогледно насилие. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Касационният жалбоподател изразява несъгласие с фактическите изводи на съда, но не сочи нарушени процесуални, логически или опитни правила и доказателствените средства, засегнати от опорочена познавателна дейност. Само тогава оплакванията му биха се отнесли към съществените нарушения на съдопроизводствените правила и необосноваността като касационните основания за неправилност на съдебния акт. Касационната жалба съдържа фактически твърдения и фактически доводи. Като процесуално действие на страната, те са различни от обосноваването на пороци на първоинстанционното решение, представляващи касационни основания (вж. чл. 212, ал. 1, т. 4 АПК). Заради забраната по чл. 220 АПК касационното съдебно производство не е средство за изправяне на процесуалните пропускания на пред инстанцията по същество. Процесуално задължение на чужденеца в извънсъдебната фаза на производството е да представи всички доказателства в подкрепа на молбата си за международна закрила (вж. чл. 63а, ал. 2 ЗУБ) без правото му да представя доказателства да е преклудирано до края на тази фаза. Израз на състезателното право в процеса е правото му като страна в производството по оспорване на решението на директора на ДАБ да посочи фактите, на които основава исканията си и да представи доказателства за тях (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК във вр. с чл. 144 АПК и чл. 150, ал. 2 АПК). Фактическите твърдения и доводи на касатора не се проверяват със средствата на инстанционния контрол, освен ако възсъздават такива от първоинстанционното производство и то като противовес на фактически изводи на съда, формирани в нарушение на процесуалните, логическите или опитните правила, само когато има въведени такива касационни основания. Тогава касационният съд може да поправи порочната познавателна дейност на първостепенния съд и да приеме различни от установените от този съд факти. Без да са твърдят допуснати от първоинстанционния съд нарушения в процеса на доказване, касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на установените от този съд факти (чл. 220 АПК). Съобразен с материалния закон е подходът на съда за изследване в отношение на субсидиарност на мерките на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Отсъствието на предпоставките за предоставяне на статут на бежанец е елемент от фактическия състав за предоставяне на хуманитарен статут (чл. 9, ал. 1 ЗУБ). В молбите на А. за предоставяне на международна закрила не се съдържа твърдение той да се опасява от преследване, основано на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група (вж. чл. 8, ал. 1 ЗУБ) и това опасение да е в причинна връзка със ситуирането му извън страната, както и с невъзможността или отказа му да се ползва от закрилата на държавата на произхода или да се завърне в нея. На такива опасения не сочи и информацията, предоставена пред интервюиращия орган. Сведенията в интервюто са измежду източниците на информация за обстановката в държавата на произход на чужденеца (вж. чл. 63, ал. 2 ЗУБ). Първостепенният съд е съобразил своеобразния прогресивен характер на материалноправната легитимация на търсещия международна закрила (арг. чл. 9, ал. 3 ЗУБ), като е включил в предмета на доказване актуалното състоянието на държавата по произход и след напускането ѝ от чужденеца по справката на Дирекция Международни дейности към ДАБ от 14.01.2025 г., в която е цитиран и бюлетин на ВКБООН от 02.01.2025 г., според който по оценки на Комисариата от 08.12.2024 г. насам 115 000 сирийци са се завърнали обратно в Сирия, а 486 000 вътрешно разселени лица са се завърнали в районите си на произход. Правилен е изводът на съда, че състоянието в държавата по произхода на А. не предполага реална опасност от тежко посегателство, като това по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, изразено в тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. . Този извод не се разколебава от приетата в хода на съдебното дирене пред касационната съдебна инстанция справки вх. МД-01-160/14.03.2025 г. и вх. МД-02/200/08.04.2025 г. на Дирекция Международни дейности към ДАБ. Втората справка цитира информация от ВКБООН за обратно преминали в Сирия от съседни страни 372 550 сирийци в периода от 08.12.2024 г. до 03.04.2025 г., като в този период от Комисариата и партньори предоставят жизненоважна помощ на разселените и завърналите се лица. Според първата справка опозиционните сили, свалили от власт президента Башар Асад, са заявили че предоставят амнистия на целия военен персонал, придован на служба при бившия режим. Коалицията, ръководена от ислямистката групировка Хаят Тахрир ал Шам е обявила всеобща амнистия за всички военнослужещи, наборници и резервисти в Сирия. Отказът на председателя на ДАБ към МС да предостави на А. международна закрила е законосъобразен, а съдебният акт за отхвърляне на оспорването срещу индивидуалния административен акт правилен. Дължимо е оставяне в сила на обжалваното съдебно решение. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение