Решение № 57 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6047/2007 г.

Решение № 57 от 5.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6047/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е по чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.). Е. "М" гр. С. чрез своя представител - майка - Д. Г. Б., е обжалвал решението на Силистренския окръжен съд от 13 юни 2007 г. по гр.д. № 200/2006 г. с което е отменено решението на районния съд гр. С. от 11.05.2006 г. по гр.д. № 1098/2005 г. и вместо него е постановено ново решение. С него въззивният съд отхвърлил искът, предявен от Е. "М" гр. С. срещу Г. Р. М., П. Р. П., Р. М. М. Т., Р. М. М., О. Д. М. и В. Д. Ц. за собственост върху поземлен имот ХLVIII-* с площ от 1 620 кв.м, находящ се в кв.1, промишлена зона "З" гр. С.. Отхвърлил е искането за отменяване на нот.акт № 30 от 20.05.2005 г., съставен от нотариус Р. Т. с район на действие Силистренски районен съд. В касационната жалба се твърди, че решението на Силистренския окръжен съд е неправилно поради допуснати нарушения на съществени съдопроизводствени правила и на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Върховният касационен съд след проверка на изложените основания за касация на въззивното решение, прие следното: От събраните по делото доказателства-заключението на вещото лице инж. М, приложено на л.160 по гр.д. № 1098/2005 г. е било установено, че по кадастралния и регулационен план на промишлената зона "З" гр. С. от 1985 г. имот с пл. № 520 попадал в този план. След това имало още четири изменения и те са били свързани с решението на Върховния съд, тричленен състав на трето гражданско отделение-решение № 276/10.03.1994 г. по гр.д. № 3594/93 г., с което като е било отменено отчуждаването на недвижимия имот от 1956 г. по скицата на вещото лице Н. Д. Р., е била възстановена собствеността върху имота, обозначен като имот "оцветен в жълт цвят" на същата скица на вещото лице, неразделна част от решението. По делото не е имало спор, че, че именно този имот е представлявал имотът отреден за незастроения парцел **** от кв.1 по плана на гр. С. зона. От документите по приватизационната преписка е било видно, че със заповед № 989 от 9.3.1957 г. на министъра на комуналното стопанство и благоустройство е било одобрено отреждане на терен за строеж на Вакуумна фабрика на РКС гр. С. по приложена към заповедта, скица. В обяснителната бележка към нея са били посочени имената на отчуждените собственици и общата квадратура от 33 863 кв.м За толкова е бил и нот. акт № 145 от 14.12.1957 г. на Силистренския народен съд. Не е било спорно, че имотът, предмет на делото, бил одържавен по реда на ЗПИНМ през 1956 г. от М. Добрев - овощна градина от 681 кв.м, респ. братята Д. и Р. М. М. и че като обезщетение за него те получили сумата 7 060 лева, която с вносна бележка от 14.06.1994 г. е била внесена по сметката за жилищно строителство при Община С. отбелязването направено на последната страница на приложеното решение на ВС на л.85 от делото. Те били собственици и на овощна градина с площ 2 100 кв.м, находяща се в гр. С. м."М" при съседи: Михаил Г. К., от две страни консервна фабрика и жп трасе видно, от нот. акт № 112/61 г. Следователно, след като имотът е бил отчужден по благоустройствен закон - ЗПИНМ, тогава за възстановяване собствеността върху него приложим закон е ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ .... и др., обнародван в Държавен вестник, бр. 15 от 21.02.1962 г. За да възникне ефектът на възстановената собственост, обаче, не е било необходимо само решението на съда - в случая ВАС - но и да се върне полученото парично обезщетение - чл. 6, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ ..... (ако е било парично), или ако не е било парично държавата автоматично е ставала собственик на дадените като обезщетения, жилища, съгласно чл. 5, ал. 1 ЗВСВНОИ по ЗТСУ .... По делото са приложени и заповеди на кмета на Община С. Те не са изменяли законовите предпоставки за възстановяване на собствеността, но са били съобразени именно с върнатото обезщетение на 14.06.1994 г. (вж. заповеди с номера: № 742/8.07.1994 г. и заповед № 511 от 25.07.1995 г. и двете на кмета на Община С., приложени на л. 133 и л. 134 от делото). Вземайки предвид писмените доказателства и сравнявайки данните по делото с условията, предвидени в реституционния закон за връщане на собствеността, Силистренският окръжен съд се е съобразил и със задължителните указания по приложението на закона, дадени в Тълкувателно решение № 6/2006 г. ОСГК на ВКС. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2006 г: "Косвеният съдебен контрол върху заповеди и съдебни решения за отмяна на отчуждаването по чл. 4 от Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС се осъществява в исковото производство по спорове за собственост не само по възражение за нищожност, но и по възражение за материална незаконосъобразност на акта за реституция на имота.". Силистренският окръжен съд правилно е приел, че реституцията е настъпила, но неправилно е посочил че е настъпила по право и че приложимият закон в случая бил ЗВСВОНИ. Приложимият закон по настоящето дело е бил ЗВСВНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Правилно исковете за собственост са били отхвърлени, но на друго основание - ищецът не е доказал правата си на собственик по отношение на ответниците - реституирани собственици. Той се е легитимирал като собственик на спорния имот с нот. акт № 119 от 22.05.2002 г. С него Д. Г. Б. собственик и представляваща "Н" ЕООД гр. С. продала на Е. И. П. действащ като Едноличен търговец с фирма "М", застроен урегулиран поземлен имот, находящ се в гр. С. зона "З" с площ от 99 220 кв.м. и незастроени урегулирани парцели, между които парцел **** от кв.1 с площ от 2 400 кв.м. Праводателката на ищеца ЕТ "М. - Е. П." гр. С. се снабдила с нот.акт № 140/98 г. за недвижим имот - консервен комбинат, находящ се в гр. С. с фирмено наименование "Н", представляващ незастроено и застроено дворно място от общо 117 768 кв.м, заедно с построените върху него производствени, административни и други сгради. И както е било отбелязано в нотариалния акт, правата си на собственост молителката в охранителното производство обосновала с приватизационните договори от 1.12.1993 г., от 20.12.1997 г. и от 20.02.1998 г. С тези договори, обаче, са били закупени дялове от акциите на приватизиращото се предприятие. Но дори и да се приеме, че в неговия капитал е била включена и собствеността върху недвижимия имот - "К", този имот е бил в размер на 105 468 кв.м, а собственицата е продала на Едноличния търговец имот с квадратура общо 117 768 кв.м. По делото не е било установено, че именно имотът на ответниците- възстановения от Върховен съд недвижим имот - се е водел като част от дълготрайните активи на преобразуващото се предприятие, а още по-рано - като имот включен в акта за преобразуване на държавното предприятие в еднолично търговско дружество, като с акта за преобразуване да е бил предоставен и в собственост на това дружество "освен ако в него не е било предвидено друго" - чл. 17а ЗППДОбП (отм.), само чл. 17а - ДВ, бр.51 от 24 юни 1994 г. И след като ищецът не е доказал че спорният имот първоначално е бил включен като собствен имот в общото имущество на приватизиращото се държавно предприятие, купувачката по приватизационните договори не е могла да го придобие. Още по-малко придобиването е можело да стане по давност, защото разделянето на собствеността на държавна и общинска не е означавало придобиването по давност на имотите, които по начало са били държавни. Изменението на чл. 86 ЗС е станало през 1996 г., но от 1999 г. е забраната за придобиване недвижими имоти - публична общинска собственост, провъзгласена в чл. 7 ЗОбС. Ответниците - реституирани собственици са били такива от 1994 г. и са правели всичко възможно да упражняват правата си на собственици. Едноличният търговец не е можел да се позовава, нито неговия праводател, на кратката придобивна давност, защото по начало имотът предмет на спора не е бил предмет на валидна правна сделка. В случая не е била приложима и разпоредбата на чл. 18 ЗППДОбП (отм.), която се свързва с разпоредбата на § 6 ПЗР, а тя се отнася до приложението на ЗВСВОНИ. Като краен резултат решението на Силистренския окръжен съд е правилно постановен съдебен акт, който следва да остане в сила. Оплакванията, развити в касационната жалба, са неоснователни за това и на основание гореизложеното, Върховният касационен съд