Решение № 220 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2401/2016 г.

Решение № 220 от 25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2401/2016 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Майя Русева Производството е по чл. 303 и следващите от ГПК. Образувано е по молба на Г. И. И. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязло в сила решение № III-113-75/23.05.14 по г. д. № . 12664/13 на Софийски районен съд, III ГО, 113с. - с което е уважен предявен срещу молителя и баща му И. И. И. иск с правно основание чл. 422 ГПК - за признаване за установено, че всеки от тях дължи по 1/2 от сумите 2303,86 лв. за доставена топлинна енергия и 376,42 лв. за лихви. Сочи се, че след даване ход на устните състезания пред въззивната инстанция /в с. з. на 20.05.15/-която е потвърдила с окончателно решение /от 19.01.2016/ първоинстанционното, бащата на молителя /И. И. И./ е починал /на 17.12.15/. Твърди се, че при това положение той не може да бъде субект на права и задължения, не притежава процесуална дееспособност и постановеното спрямо него решение не може да породи никакви правни последици. Ответната страна [фирма] не взема становище. Молбата е постъпила в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Заинтересованата страна може да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да станат известни при решаването му или с които страна не е могла да се снабди своевременно. Под нови обстоятелства законът разбира факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Фактите трябва да са нови - т. е. да не са били вече включени във фактическия материал на делото, докато е било висящо. Те трябва да са новооткрити /а не нововъзникнали/ - т. е. такива, които, ако са били известни, са могли да бъдат включени към делото, защото са съществували към деня на приключване на тези устни състезания, след които решението е влязло в сила; именно понеже не са били взети предвид, решението на съда е обективно неправилно. При така очертаните характеристики на новите факти и обстоятелства, визирани в хипотезата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, става ясно, че настъпилата /на 17.12.15/ след даване /на 20.05.15/ ход на устните състезания пред въззивната инстанция преди постановяване на окончателния й акт смърт на страна, не съставлява такъв "нов" факт, който да е съществувал към деня на приключване на тези устни състезания /на 20.05.15/, след които решението е влязло в сила - и следователно не представлява нов факт по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. При това положението не е налице твърдяното основание на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК за отмяна на постановеното след това последно съдебно заседание въззивно решение. Дори да се приеме, че с горните факти молителят обосновава искане за отмяна и предвид нарушеното му право на участие в процеса като правоприемник - наследник по закон на починалия му баща И. И., то и на това основание молбата за отмяна би била неоснователна. Правоприемникът на починалата страна не е бил лишен от право да участва по делото, тъй като смъртта е настъпила след даване ход на устните състезания преди постановяване на окончателното решение - т. е. не по време на разглеждане на делото, а когато то, респективно съдебното дирене, вече е било приключило, даден е бил ход на устните състезания и делото е било обявено за решаване. Меродавният момент, към който силата на пресъдено нещо установява, че спорното право съществува или не съществува - е денят, когато е приключило съдебното дирене /арг. от чл. 235, ал. 3 ГПК и чл. 439, ал. 2 ГПК/. В случая, доколкото е било образувано въззивно производство, установителното действие на влязлото в сила въззивно решение е към момента на приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция /20.05.15/. Към този момент И. И. е бил жив и настъпилата впоследствие негова смърт не съставлява основание за отмяна на определението за даване ход на устните състезания, съответно не обосновава нарушаване на правото на участие на неговия правоприемник Г. И. /а същият, освен всичко друго, е бил и страна по делото в лично качество - наред с починалия си впоследствие баща/. Мотивиран от горното, ВКС, III ГО,