Решение № 759 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2008 г.

Решение № 759 от 28.10.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3270/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева Производството е по чл. 290 от ГПК. Образувано е по к. жалба, подадена от Р. Н. К. против решение № 52 от 23.04.2008 г. по гр. д. № 2154/2007 г. на Софийски апелативен съд, с което е оставено в сила решение по гр.д. № 2160/2005 г. на СГС. С последното е отхвърлен искът, предявен от касатора за солидарно осъждане на С. о. и М.с. на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ да му заплатят 30 000 лв. имуществени вреди, свързани с възстановяване на апартамента му след настъпилата авария - вертикално разцепване на блок 208 в кв. "Н" в гр. С. на 21.08.2000 г. и 10 000 лв. неимуществени вреди от претърпения стрес от аварията и последвалата драстична промяна на начина на живот и социалната среда. С определение № 171/08 от 26.11.2008 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК за отговор на поставеният в касационната жалба материално правен въпрос "какво представлява вертикалното пропукване на блок 208 в кв. "Н" гр. С. по смисъла на нормативните актове и какви са задълженията на Общината и на МС. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон - чл. 1 от ЗОДОВ, чл. 230 от ППЗТСУ (отм.), чл. 11 и 12 от Наредба № 15 от 2.06.1986 г. за стопанисване, подържане и ремонтиране на жилищния фонд, за допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в не обсъждане на относими към предмета на спора доказателства и необоснованост. Ответниците по касация не вземат становище. Прокуратурата взема становище за частична основателност на жалбата. В частта, с която въззивната инстанция се е произнесла по нищожността на издаденото строително разрешение, представителят на прокуратурата счита решението недопустимо, тъй като не е било допуснато подобно изменение на иска. Счита, че разцепването на блока не съставлява "авария" по смисъла на пар. 1 от ДР на Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствия при бедствия, аварии и катастрофи. Поради това и защото не е доказано правоприемство между К по архитектура и благоустройство и Министерския с., счита, че в тази част иска е недопустим и решението следва да се обезсили. Претенцията за обезщетение поради бездействие след аварията на СО, прокурорът счита за неуточнена по периоди, а тази за обезщетение поради не съхраняване на строителната документация от общината - за основателна. Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена против подлежащо на обжалване въззивно решение на Софийски апелативен съд, изхожда от процесуално легитимирана страна, постъпила е в срок, поради което съдът я преценява като допустима За да постанови обжалваното решение, въззивния съд е приел, че не може да се установи нищожност на строителното разрешение за блок 208 в кв. "Н" и на архитектурния проект, щом те не се пазят, а и не може да се приеме, че те са издадени от некомпетентен орган и извън компетентността му. Не съхраняването на тези книжа е прието, че не е в причинна връзка с аварията, а евентуално би забавило, или затруднило отстраняване на последиците от нея. Прието е, че Общината няма задължения по профилактика на сградите-етажна собственост на частни лица и въпреки това тя е дала предписание за укрепване още през 1998 г., което не е изпълнено от собствениците. Твърдението за бездействие на Общината след злополуката е прието за недоказано, тъй като общината е доказала, че е извършила поредица от действия, които са в съответствие с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 8/14.09.1987 г. (отм.), ДВ, бр. 77/6.10.1987 г. отм. бр. 36/4.05.2007 г./. Описаното в исковата молба събитие е преценено, че не съставлява "авария" по смисъла на пар.1, т. 3 от ДР на ПОДПЛПБАК, (ДВ бр. 13 от 03.02.1998 г., отм., ДВ, бр. 40/18.05.2007 г.), а "авария в строителството", по отношение на която общината е предприела адекватни мерки. Искът против МС е отхвърлен и защото той не е правоприемник на Комитета по архитектура и благоустройство, а такъв сега е МРРБ и защото Комисията по бедствия и аварии към МС не е имала задължения за предотвратяване последствията от инцидента, щом той не е бил авария по смисъла на пар. 1 от ДР на ПОДПЛПБАК. Първата претенция за незаконосъобразност на строителното разрешение и архитектурния проект се обосновава с това, че блока е изграден съобразно тях, защото е приет за ползване през 1964 г. съобразно отбелязването в АДС, но основите му са на по-малка дълбочина - 1,7 м. вместо от определената за оптимална с доклада за инженерно-геодезичните проучвания на терена - 2,5 м. и предвид обстоятелството, че е установено, че е използван цимент с по-ниска проба, а връзките между панелите не са направени съобразно изискванията. Строителните книжа са издадени в периода преди 1964 г. Към този момент не е действал ЗОДОВ, който е в сила от 1.01.1989 г. Това е материален закон, който урежда възникналите правоотношения след влизането му в сила, защото законодателя не е предвидил обратно действие. Тъй като се твърдят вреди от издаване на незаконосъобразен административен акт, то меродавен за реализиране отговорността за вреди от него е закона, действащ към момента на издаването му. Затова за вредите от административен акт, издаден преди влизане в сила на този закон отговорността не следва да се търси по него. Това е основание за отхвърляне на първата претенция за издаване на незаконосъобразни строителни книжа за изграждане на блок 208, строен в периода 1963-1964 г. Съображенията на въззивната инстанция относно това, че тази претенция е недоказана поради това, че не се съхраняват самите строителни книжа също са верни. Дори съдът на основание чл. 128, ал. 2 от ГПК (отм.) да приеме, че такива строителни книжа са издадени - факт който е безспорен, то от начина по който е изграден блока не може да се правят изводи за законосъобразността на строителните книжа. Съдебното решение не може да почива на предположения относно това кой е издал строителното разрешение и одобрил архитектурния проект и при какви условия и параметри. И по тези съображения първата претенция правилно е отхвърлена от въззивния съд. С оглед доводът на П. за произнасяне по незаявена претенция, следва да се отбележи, че наведеното основание в исковата молба е незаконосъобразност на строителните книжа, което в хода на първоинстанционното производство е развито, като е уточнено, че нарушенията на закона при издаването им е толкова съществено, че те са нищожни. В този смисъл съдът се е произнесъл по предявена претенция, и решението не е недопустимо в тази част. По претенцията за обезщетение поради бездействието на длъжностни лица, които имат задължение по чл. 230 от ППЗТСУ (отм.) да съхраняват безсрочно строителното разрешение и архитектурния проект, въззивният съд неправилно е приел, че не изпълнението на това задължение не е в причинна връзка с аварията, а евентуално би забавило, или затруднило отстраняване на последиците от нея. Претенцията е за вреди, настъпили за ищеца в резултат на разцепването на блока, което включва и последиците от него. Комисията, назначена от СО веднага след инцидента и СТЕ установяват, че за да започне ремонт на сградата след разцепването й предвид липсата на строителни книжа и преди всичко на архитектурния проект е необходимо първо архитектурно заснемане, а това оскъпява и забавя ремонта. В този смисъл е налице причинна връзка между не съхраняването на строителните книжа и вредите върху сградата, които със забавянето на ремонта се увеличават. Действително това не е единствената причина, поради която сградата не е ремонтирана до този момент, но е една от причините за това, за която Общината носи отговорност по чл. 1 от ЗОДОВ, тъй като дейността по съхраняване на строителни книжа е административна до колкото това са административни актове, за които закона е установил безсрочно да се съхраняват и задължение на общината за това. За неизпълнението на това задължение, съдът счита, че следва да присъди на ищеца обезщетение в размер на 5000 лв. При определяне на този размер, съдът се съобразява с относителната му част за настъпване на всички вреди за цялата сграда и персонално за апартамента на ищеца. Претенцията за обезщетение за вреди, настъпили от бездействието на Общината за осъществяване на контрол по Наредба № 15 от 2.06.1986 г. за стопанисване, подържане и ремонтиране на жилищния фонд (ДВ, бр. 79 от 10.10.1986 г.) ищците обосновават с това, че СО не е изпълнила задължението си да извършва преглед на всички жилищни сгради без оглед на това чия собственост са и да дава предписания за своевременно извършване на ремонти. Това задължение е установено с чл. 11, ал. 1 от Наредбата, която определя и периодичността на профилактичните прегледи да се извършва два пъти годишно. В този смисъл не е налице нередовност на исковата молба в тази част относно периода на неизпълнение на това задължение, т.е. доводът на прокуратурата за нередовност на исковата молба в тази част е неоснователно. Предписаните действия на общината по тази наредба по отношение на сградите, собственост на частни лица са по установяване на необходимостта от ремонти и сигнализирането за обема им, но под ръководството на домоуправителя на етажната собственост, съгласно чл. 14 от Наредбата. За сгради, индивидуална собственост не е предвидено задължение за общината тя да извърши ремонта. Съгласно чл. 26, ал. 4 от Наредбата, жилищните сгради, индивидуална собственост на граждани се финансират от тях. Претенцията на ищеца е за не осъществяване на профилактични прегледи по чл. 11 от Наредбата. От приложената по делото кореспонденция се установява, че с протокол № 67 от 01.10.1998 г. е предписано на собствениците от СО извършване на техническа експертиза за състоянието на блока. Това предписание на общината не е изпълнено от собствениците на сградата. Следващи профилактични прегледи до инцидента на 21.08.2000 г. Общината не е правила, но предвид неизпълнението на първите предписания от собствениците, вредоносния резултат не е в причинна връзка с бездействието на общината, а на собствениците. През м. март 2000 г. те са били наясно с пред аварийното състояние на сградата, видно от кореспонденцията, приложена по делото, но не са предприели никакви действия по укрепване и ремонт. Това обосновава правилността на извода на въззивната инстанция за неоснователност на тази претенция. Последната претенция на ищеца е за бездействие на съответните длъжностни лица от състава на С. о. след аварията в блок 208 на 21.08.2000 г. законосъобразно и обосновано е приета за неоснователна от въззивната инстанция, тъй като общината е извършила своевременни и адекватни действия - назначена е комисия за обследване и оглед, забрана на достъпа до сградата след представяне на протокола на комисията, настаняване на собствениците във временни жилища от резервния жилищен фонд, временно укрепване на сградата, макар и с дървени греди, изразяване на готовност от общината да съдейства при заснемане на сградата и изготвяне на проект за ремонт и извършването му за сметка на собствениците обаче. Общината е поискала средства през 2003 г. от Комисията по бедствия и аварии за финансиране на ремонта, което искане не е било удовлетворено. НАРЕДБА № 8 от 14.09.1987 г. за проучване на авариите в строителството на председателя на Комитета за териториално и селищно устройство, обн., ДВ, бр. 77 от 6.10.1987 г., отм., бр. 36 от 4.05.2007 г. не установява задължения на общината, а за Главната инспекция по държавен технически контрол /ГИДТК/ след настъпване на авари в строителството, но въпреки това СО е извършила действия по установяване и документиране на аварията в строителството, назначила е техническа комисия за установяване на причините. Въпреки, че в чл. 7, ал. 1 от Наредбата е установено задължение за ръководителите на строителните организации или на организацията, експлоатираща обекта, т.е. етажната собственост да вземат мерки за спасяване на пострадалите, ако има такива, за предотвратяване на по-нататъшното разпространение на аварията, общината е предприела действия по настаняване на собствениците в общински жилища. Въпреки, че не е установено за нея задължение, тя е предприела, съгласно чл. 12, ал. 4 от тази наредба отделни мероприятия, които са неотложни, като забрана на достъпа до сградата и извършване на укрепване, макар и с дървени греди. За общината не съществува нормативно установено задължение за финансира, или да извърши ремонт на сградата, в която апартаментите са собственост на граждани. По тези съображения, решението в тази част е правилно и законосъобразно. Срещу Министерския с. иска е насочен на две основания - като правоприемник на Комитета по архитектура и благоустройство, който незаконосъобразно е издал разрешението за ползване на обекта и поради липса на контрол от него и поради бездействие на Комитета по бедствия и аварии към МС след аварията. Изводът на въззивният съд, че не е доказано правоприемство между К е правилен. Този комитет е бил към МС, съгласно пар. 8 от ЗИД на ЗПИНМ /ДВ бр.1/1963 г., но през 1984 г. със ЗИД на ЗТСУ /ДВ бр. 41/1984 г./ е пренаименован в "Министерството на строителството и селищното устройство". С нормативен акт не е установено кой е правоприемник на КАБ, а не нормативен акт за правоприемство, по делото не е представен. В този смисъл изводът на въззивния съд, че не е доказано правоприемство е правилен - законосъобразен и обоснован. Отделно от това към момента на издаване на разрешението за ползване - 1964 г. не е действал ЗОДОВ, поради което и отговорността за действия на администрацията от преди влизането му в сила не могат да се реализира по него. Претенцията към МС, основана на бездействие на Комисията по бедствия и аварии към него е отхвърлена поради това, че разцепването на блок 208 съставлява "авария в строителството", а не "авария" по смисъла на § 1 от Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи Приет с ПМС № 18 от 23.01.1998 г., обн., ДВ, бр. 13 от 3.02.1998 г., в сила от 3.02.1998 г., изм., бр. 3 от 11.01.2000 г., в сила от 29.12.1999 г., бр. 22 от 9.03.2001 г., в сила от 9.03.2001 г., изм. и доп., бр. 15 от 14.02.2003 г., изм., бр. 48 от 13.06.2006 г., в сила от 1.07.2006 г., отм., бр. 40 от 18.05.2007 г., в сила от 18.05.2007 г., поради което не се прилага този нормативен акт, т.е. не е ангажирана отговорността на МС. Този извод е правилен. Съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 8 от 14.09.1987 г. за проучване на авариите в строителството, издадена от Комитета за териториално и селищно устройство, обн., ДВ, бр. 77 от 6.10.1987 г., отм., бр. 36 от 4.05.2007 г. "авария в строителството" е всяко разрушаване на обекти, подобекти или на отделни техни части, както и появата на значителни повреди и отклонения, поради което се прекратява строителството или експлоатацията им изцяло или на отделни техни части". Правилника за организацията и дейността по предотвратяване и ликвидиране на последствията при бедствия, аварии и катастрофи в пар. 1 от ДР дефинира понятието "аварира" с оглед приложението и по смисъла на същия като "внезапна технологична повреда на машини, съоръжения и агрегати, съпроводена със спиране или сериозно нарушаване на технологичния процес, с взривове, образуване на пожари, замърсяване на околната среда, разрушения, жертви или заплахи за живота и здравето на населението". Различни са начина на настъпване и обема на последиците. Действително в процеса на строителството, или експлоатацията на една сграда може да стане авария по смисъла на пар. 1 от цитирания Правилник, но за да се квалифицира като такава, следва да отговаря на признака внезапност и да е резултат от събития, които да засягат широк кръг от обекти, природата и /или живота и здравето на населението. Разцепването на блок 208 в кв. "Н" гр. С. е резултат от нарушения на технологичния процес при изграждане на сградата, но не е внезапно, защото още през 1998 г. е констатирана необходимостта от ремонт, а през месец март 2000 г. състоянието на сградата е оценено като предаварийно от експерта, избран от етажните собственици да констатира нуждата от ремонт. Последиците от разцепването засягат живущите в сградата, но не засяга живота и здравето на големи групи от населението извън живущите в тази сграда. В този смисъл инцидента не съставлява авария по смисъла на пар. 1 от ДР на Правилника и за него не са били приложими процедурите по вземане на мерки за отстраняване на последствията от аварии. По тези съображения правилно е отхвърлен иска против МС, към което е била Комисията по бедствия и аварии. По изложените съображения, решението на въззивния съд следва да се отмени само в частта, с която е отхвърлен иска за сумата от 5 000 лв. - обезщетение за имуществени вреди от бездействието на длъжностни лица, които имат задължение по чл. 230 от ППЗТСУ (отм.) да съхраняват безсрочно строителното разрешение и архитектурния проект, В останалата част решението е правилно и законосъобразно и следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение