Решение № 13543 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2014 г.

Решение № 13543 от 11.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15106/2014 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Иван Георгиев Сапунджиев против решение от 27.10.2014 г., постановено по адм. дело № 164/2014 г. на Административен съд град Кюстендил /АСК/, в частта му, с която е отхвърлено оспорването му срещу отказан достъп до информация обективиран в решение № 3/04.06.2014 г. на председателя на настоятелството на Народно читалище "Братство 1869" Кюстендил. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на решението, като необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на настоятелството на Народно читалище "Братство 1869" Кюстендил, чрез процесуалния си представител оспорва жалбата и поддържа становище за нейната неоснователност. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на решението в обжалваната му част. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение АСК е отхвърлил жалбата на Иван Георгиев Сапунджиев срещу решение № 3/04.06.2014 г. на председателя на настоятелството на Народно читалище "Братство 1869" Кюстендил, в частта му, с която е отказан достъп до обществена информация от заявление вх. № 605/22.05.2014 г. подадено от Иван Георгиев Сапунджиев. Първоинстанционният съд е установил, че със заявление вх. № 605/22.05.2014 г. Иван Георгиев Сапунджиев е поискал от председателя на настоятелството на Народно читалище "Братство 1869" Кюстендил да му бъде предоставен достъп до обществена информация, преглед на оригинали на документи, във връзка с провеждането на статистическо изследване за "Прозрачно и законосъобразно разходване на финансови средства от бюджета на Република България": информация за размера на сумите, определени от настоятелството и гласувани от съответния оторизиран орган за възнаграждения за всяка една от изборните и неизборните длъжности /председател, секретар, експерт, счетоводител, ръководител на състав или кръжок, хигиенист и др./ в годишното щатно разписание на читалището, както и за изискванията в трудовите характеристики за заемане и изпълнение на всяка една от утвърдените длъжности за времето от 2009 г. до 2014 г. включително. В оспореното решение административният орган е предоставил достъп до обществена информация по отношение на размера на сумите за възнаграждения на посочените длъжности за периода 2009 г., 2010 г. и 2014 г., като е отказал предоставяне на достъп до обществена информация по отношение на размера на сумите за възнаграждения за периода 2011 г. - 2013 г., като е изложил мотиви, че с решение № 1/25.04.2014 г. на председателя на настоятелството на Народно читалище "Братство 1869" Кюстендил исканата информация за този период вече е била предоставена с писмо с из. № 568 от 28.04.2014 г., както и е отказан достъп до исканата информация относно изискванията в длъжностните характеристики за посочените длъжности с мотиви, че тя засяга трети лице, които не са дали съгласие за предоставянето й. В мотивите на решението е прието, че оспореният изричен отказ е законосъобразен, като издаден в съответствие с разпоредбите на чл. 38 и 39 от ЗДОИ, който задължават субектите по чл. 3 от закона да се произнесат с мотивирано решение в законоустановения срок по подаденото заявление за достъп до обществена информация дори и в случаите на отказ тя да бъде предоставена. По отношение на поисканата със заявление вх. № 605/22.05.2014 г. информация в частта, относно размера на сумите за възнаграждения за периода 2011 г. - 2013 г. е прието, че на заявителя вече е бил предоставен достъп до обществена информация по тази част от заявлението, в предходния 6-месечен период, като в случая е налице хипотезата на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, която визира като основание за отказ да бъде предоставена обществена информация, когато такава е предоставена на заявителя през предходните 6 месеца. Прието е също така, че по отношение на исканата информация относно изискванията в длъжностните характеристики за посочените длъжности е налице основание за отказ да бъде предоставена обществена информация, тъй като достъпът й засяга трети лица и няма изрично тяхно съгласие, освен в случаите на надделяващ обществен интерес, като са изложени мотиви за липса на надделяващ обществен интерес, както и че след като жалбоподателят е чл. на настоятелството на Народно читалище "Братство 1869" Кюстендил, видно от решение № 13/05.03.2012 г. на КОС по ф. д. № 332/1997 г. и с оглед правомощията на този изпълнителен орган съгласно чл. 17, ал. 2 от Устава на читалището, то същият разполага с информация относно цялостната дейност на организацията и правомощията на отделните й органи. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно. Разпоредбите на ЗДОИ уреждат обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществена информация. При анализа на законовите разпоредби досежно реализацията на тези отношения се налага изводът, че задължения субект по чл. 3 от същия закон дължи мотивирано писмено произнасяне. Този извод се потвърждава от изричните разпоредби на чл. 28, ал. 2 - изискваща писмено уведомяване на заявителя за взетото решение, чл. 38 и чл. 39 - въвеждащи изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация. Налице е законов императив за писмено произнасяне по заявлението, включително и при отказ. Законът за достъп до обществена информация не поставя издаването на решения за достъп до обществена информация в компетентност на определени държавни органи, нито въвежда специална спрямо възложената им с други закони материална компетентност. Както предвижда чл. 3, ал. 1 ЗДОИ, този закон се прилага за достъп до обществената информация, която се създава или се съхранява от държавните органи или органите на местното самоуправление в Република България. От това следва, че всеки държавен орган може да вземе решение, свързано с достъп до обществена информация, стига поисканата информация да се създава или съхранява от него. Според чл. 28, ал. 2 ЗДОИ органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В мотивите на решението на АСК правилно е прието, че изричният отказ да бъде предоставена обществена информация по заявление вх. № 605/22.05.2014 г. подадено от Иван Георгиев Сапунджиев е законосъобразен. Правилно съдът е приел, че исканата с посоченото заявление информация относно размера на сумите за трудови възнаграждения за периода 2011 г. - 2013 г. вече е предоставяна на жалбоподателя. От представените данни по делото следва да се приеме, че са налице условията на чл. 37, ал. 1, т. 3 от ЗДОИ, т. е. че исканата информация е била предоставена на заявителя през предходните шест месеца. Обосновани са и изводите на административния съд, че след като жалбоподателят е чл. на настоятелството на Народно читалище "Братство 1869" Кюстендил, видно от решение № 13/05.03.2012 г. на КОС по ф. д. № 332/1997 г. и с оглед правомощията на този изпълнителен орган съгласно чл. 17, ал. 1 и ал. 2 от Устава на читалището, същият разполага с информация относно цялостната дейност на организацията и правомощията на отделните й органи. Касационната инстанция не споделя правните изводи в оспореното решение относно наличието на хипотезата на чл. 31 от ЗДОИ, визираща случаите, когато обществената информация касае трето лице и небоходимостта същото да даде съгласие за предоставянето й /ал. 1/, както и при при неполучаване на съгласие от третото лице в срока по ал. 1 или при изричен отказ да се даде съгласие съответният орган предоставя исканата обществена информация в обем и по начин, който да не разкрива информацията, която се отнася до третото лице /ал. 4/. В случая не е налице посочената законова хипотеза, предвид на обстоятелството, че предоставянето на длъжностните характеристи на определени служители в читалището не изисква тяхното съгласие, след като личните им данни не се предоставят. Това обаче не променя крайния извод на съда за законосъобразност на оспореното решение, предвид наличието на второто основание за отказ да бъде предоставена информация на касатора, предвид качеството му на чл. на настоятелството и достъпа му до тези документи с оглед на това му качество. Поради това той не би могъл да се иска информация по реда на ЗДОИ, по отношение на която той има достъп с оглед на задълженията му. Право на достъп до обществена информация имат тези лица и организации, които не биха могли да си създадат мнение за съответната институция, за която се иска обществена информация. Предвид на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Разноски от касационния ответник не са претендирани, поради което такива не следва да бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение