Решение № 444 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 251/2008 г.

Решение № 444 от 20.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 251/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Стоил Сотиров Производството е по § 2, ал. 3 ПЗРГПК, във връзка с чл. 218а, б. "а" ГПК (отм.) и чл. 213 и сл. ГПК (отм.) Образувано е по касационна жалба и частна жалба от адв. М пълномощник на ищцата В. Д. М. против въззивно решение № 1051/1.10.2007 г. по гр.д. № 1593/2005 г. по описа на Варненския окръжен съд, г.о. и против протоколно определение от 13.3.2007 г. по същото дело. Обстоятелствата по делото са следните: В. Д. М. от град В. е предявила против М. Д. М. и С. Н. М., двамата от с. Ж., община П., област В., и Т. Д. Х. от град П., област В., в условия на кумулативност, обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД - за обявяване нищожност на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание, иск с правно основание чл. 472 ГПК (отм.) за обявяване нищожност на нотариалното действие, с което е извършена сделката поради неспазване изискването на чл. 479, ал. 1 ГПК, като в условията на евентуалност е предявен иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД - за унищожаване на същата сделка поради неспособност на прехвърлителя към момента на сключването й да разбира и ръководи действията си, обусловено от крайно влошеното му здравословно състояние. С решение от 29.5.2005 г. по гр.д. № 511/2003 г. Провадийският районен съд, четвърти състав, е отхвърлил исковете с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД и този с правно основание чл. 472 ГПК (отм.), както и предявения с условията на евентуалност иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД до размер на 1/3 идеална част от отчужденото вещно право. Със същото решение производството поделото е прекратено по отношение на ответницата по исковата молба Т. Д. Х.. Производството по делото е прекратено по иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД свръх размера на 1/3 идеална част от отчужденото вещно право. С решение № 1051/1.10.2007 г. по гр.д. № 1593/2005 г., по въззивна жалба от ищцата В. Д. М., Варненският окръжен съд е оставил в сила решението на първата инстанция. По иска с правно основание чл. 26, ал. 2 предл. 4 ЗЗД съдът е стигнал до извод, че макар и формулиран по нетрадиционен начин алеаторният договор съдържа достатъчно ясно формулиране на волята на страните по прехвърлителната сделка, както и техните респективни задължения, а именно - прехвърлителят прехвърля описания в договора имот, а приобретателят поема задължението да гледа и издържа прехвърлителя до края на живота му. Относно наведеното пред въззивната инстанция твърдение, че подписът на прехвърлителя в нотариалния акт не е негов, съдът е стигна до извод, че същото не е доказано, тъй като от заключението на назначената съдебно- графологична експертиза се установява, че подписът вероятно е положен от Д. М. С., като употребата на думата "вероятно" вещото лице е обяснило с влошеното здравословно състояние на прехвърлителя към момента на сключването на договора, което се е отразило в някаква степен на характеристиките на подписа му, като в съдебно заседание пред въззивната инстанция заявява, че "подписът не може да бъде положен от друго лице". Поради това съдът е приел, че подписът е положен от прехвърлителя. С оглед изложеното е прието, че искът по чл. 26, ал. 2 предл. 4 ЗЗД е неоснователен, поради което е неоснователен и искът по чл. 472 ГПК Изложени са изводи, че от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че прехвърлителят, макар и със занижен слух е разбирал свойството и значението на постъпките си. По евентуалния иск с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД Варненският окръжен съд е стигнал до извод, че същият е неоснователен, тъй като ищцата не е доказала, че към датата на сключването на сделката - 26.05.1998 г., прехвърлителят не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и че не е разбирал действията си, която да опорочава волята му към този момент. Прието, че за спора е ирелевантно обстоятелството, че с решение от 30.06.1999 г. по гр.д. № 1701/1998 г. на ВОС прехвърлителят е бил поставен под ограничено запрещение, тъй като това решение следва датата на процесната сделка. Изводът е обоснован и с показанията на разпитаните по делото свидетели К. и Н., от които се установява, че той им е съобщил да сделката значително време след нейното извършване, поради което е прието, че е бил достатъчно ориентиран и е съзнавал действията си. В хода на въззивното производство, в съдебно заседание на 13.03.2007 г. съдът е осъдил ищцата - въззивничка, да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева, поради късното внасяне на депозит за допусната от съда съдебно-графологична експертиза. Срещу въззивното решение на Варненския окръжен съд са подадена касационна жалба, а срещу определението на ВОС от 13.03.2007 г. - частна жалба, от пълномощника на ищцата В. Д. М. - адв. Т, с оплаквания за допуснати нарушения по чл. 218б, б. "в" ГПК Оплакванията в касационната жалба се твърди, че при съществено нарушение на съдопроизводствените правила съдът е обсъдил събраните поделото доказателства избирателно и превратно. Твърди се, че необосновани са изводите на съда относно формулировката на сделката в атакувания нотариален акт, след като липсва задължение на приобретателя да гледа и издържа прехвърлителя на имота. Поради това се дължи, че не е налице завършена сделка. Твърди се, че неправилни са изводите на съда относно нотариалното удостоверяване. Навежда се и довод, че окръжният съд само въз основа на предположение на вещото лице - графолог е приел, че подписът върху нотариалния акт е на прехвърлителя. Прави се и оплакване, че неправилно съдът е стигнал до извод, че не е била установена пълната глухота на прехвърлителя, поради което нотариусът е следвало да приложи процедурата по чл. 479, ал. 1, предл. 1 ГПК (отм.) По иска с правно основание чл. 31, ал. 1 ЗЗД касаторката прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост в изводите на съда. Моли се за отмяна на обжалваното решение и уважаване на предявените искове. По частната жалба срещу определението на окръжния съд от 13.3.2007 г. се навежда довод, че процесуалният представител на въззивничката е преместила адвокатската си кантора на друг адрес през месец юни 2006 г., поради което упълномощителката не е могла да се свърже с нея. Твърди се, че несвоевременното внасяне на депозита за вещо лице не е резултат на злоупотреба с право. Моли се за отмяна на обжалваното определение. Ответницата по касация Т. Д. Х. е депозирала писмен отговор е възражение. Ответниците по касация М. Д. Н. и С. Н. М., не заявяват становище в настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на I г.о., като разгледа касационната жалба, частната жалба, отговорът и възражението на ответницата по касация Т. Х. и с оглед правомощията си по глава ХIХ "А" ГПК (отм.), намира за установено следното: Касационната жалба отговаря на изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 218а, б. "а" и чл. 218в, ал.ал. 1 и 2 ГПК (отм.), поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя обаче е неоснователна. Решението на Варненския окръжен съд е правилно. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че от формулировката в алеаторния договор се установява задължението на приобретателя на процесния имот да гледа и издържа прехвърлителя до неговата смърт. Нещо повече, от формулираното в нотариалния акт задължение се установява, че е налице конкретизиране на тези задължения, а именно осигуряване на един спокоен и сносен живот, осигуряване на квартира, храна отопление, почистване при болест и немощ, било лично или чрез трето лице. Относно подписът на прехвърлителя правилно окръжния съд е приел, че същият е положен от него, като този извод е обоснован с изричното заявление на вещото лице за изключване възможността това да е извършено от друго лице. Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че неоснователен се явява и евентуалният иск по чл. 31, ал. 1 ЗЗД. Правилни са изводите, че след като ищцата - касационна жалбоподателка в настоящото производство, не е доказала, че към датата на сключването на сделката прехвърлителят не е могъл да разбира свойството и значението на постъпките си и че не е разбирал действията, които да опорочават волята му към този момент, искът не следва да се уважава. В тежест на касаторката е било да установи твърденията си, а с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели това не само че не установява, но и е видно, че наследодателят - прехвърлител е съзнавал действията си значително време след сделката. Предвид изложеното касационната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното решение - в сила. Относно частната жалба срещу определението на въззивната инстанция от 13.03.2007 г., с което касационната жалбоподателка е осъдена от въззивния съд да заплати допълнителна държавна такса в размер на 100 лева, поради късното внасяне на депозит за допусната от съда съдебно графологична експертиза съдът намира следното: Исканата експертиза е допусната от съда в съдебно заседание на 14.11.2006 г. по искане на процесуалния представител на страната - частна жалбоподателка в настоящото производство. Процесуалният представител - адв. М е присъствала в съдебното заседание, поради което срокът за внасяне на депозита е започнал да тече от деня, следващ съдебното заседание. Депозитът е внесен по банков път на 7.03.2007 г., и е представен с молба в съда на 8.03.2007 г. Съдебното заседание е било насрочено още на 14.11.2006 г. за 13.03.2007 г. Поради това изтъкваните в частната жалба доводи се явяват неоснователни. Същите касаят взаимоотношенията между пълномощник и упълномощител /адвокат и клиент/. В тежест на пълномощника е било да се свърже с клиента си и да го уведоми, че следва да се внесе определената от съда сума за експертизата. Поради това частната жалба се явява неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваното определение - в сила. Водим от горните съображения и на основание § 2, ал. 3 ПЗРГПК, чл. 218ж, ал. 1, изречение второ, хипотеза първа, и чл. 217 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на I г.о.,