Решение № 6681 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 605/2009 г.

Решение № 6681 от 21.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 605/2009 г., VI о., докладчик председателят Иван Трендафилов С решение от 4.12.2008 г. по адм. д. № 218 от 2008 г. Шуменският административен съд е отхвърлил жалбата на "Митев-трейдинг" ООД - Шумен против решение № 35 от 16.07.2008 г. на Директора на РУ "Социално осигуряване" - Шумен и потвърденото с него Разпореждане № 441 от 03.06.2008 г. на началника на отдел "КПК", издадено за събиране на сумите по ревизионен акт за начет вх. № 1 от 19.05.2008 г., с което "Митев-трейдинг" ООД - Шумен е задължено да внесе сумата 9 363,90 лв., от която 7 333,74 лв. представлява изплатено за сметка на ДОО парично обезщетение на две осигурени лица за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете през периода от 01.04.2006 г. до 31.03.2008 г. и 2 030,16 лв. - лихви. Против това решение на административния съд "Митев-трейдинг" ООД е подало касационната жалба, с която е поискано отменяването му. Върховният административен съд уважи касационната жалба. Обжалваното решение постановено в нарушение на материалния закон - чл. 209, т. 3 АПК. Оплакването, така както е формулирано и изложено в касационната жалба е основателно, защото се оправдава фактически и от гледище на закона. Обжалваното решението е постановено при неправилно прилагане на материалноправните разпоредби на чл. 48а и 52а от Кодекса за социално осигуряване. Административният съд неправилно е приел, че към датата на възникване на осигурения риск "майчинство" наетото на работа лице не е имало качеството на "осигурено". Съдът е приложил неправилно материалноправната норма на чл. 10 КСО във връзка с чл. 4, ал. 1, т. 1 и чл. 9, ал. 2, т. 3 КСО, във връзка с чл. 160 от Кодекса на труда (КТ). При установяване на осигурителния стаж на лицата, наети на работа по валидно сключени трудови договори, съдът следва да тълкува и прилага материалноправната разпоредба на чл. 10 от КСО при съобразяване с приложимите към правоотношението разпоредби на Кодекса на труда и с предоставената от държавата специална защита на бременните жени и майките. Разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО (редакция - ДВ, бр. 119 от 2002 г.) определя като "задължително осигурени за всички осигурени социални рискове" наетите на работа работници и служители за повече от пет работни дни, или 40 часа, през един календарен месец, независимо от характера на работата, от начина на заплащането и от източника на финансиране. За "наето на работа" се счита лицето, което е сключило трудов договор по реда на чл. 62 КТ. По делото е установено, че Севич Маджид Риза и Росица Драгомирова Тодорова са изпълнявали условието за придобит осигурителен стаж и всички осигурени социални рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО в качеството им на наети на работа по трудови договори лица във фирмата на ЕТ "Милен Митев - Тоис Трейдинг" - Шумен. Същите са ползвали отпуск за бременност и раждане, както и за отглеждане на малко дете и са получавали парично обезщетение по чл. 48а и 52а КСО. Трудовите правоотношения между страните са били прекратени на 01.04.2006 г. по време на ползвания отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете и на 05.04.2006 г. лицата са сключили трудови договори с "Митев-трейдинг" ООД - Шумен. След сключване на трудовите договори и след използване на отпуска поради бременност и раждане работничките са подали молби за разрешаване на платен отпуск за отглеждане на малко дете на основание чл. 164, ал. 1 от КТ. Времето на ползвания платен отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски на основание чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО, поради което ползващото отпуска лице следва да се счита за "осигурено". Към датата на настъпване на осигурения риск "майчинство" наетите на работа по трудови договори лица са изпълнявали условието по чл. 48а и 52а КСО за придобит осигурителен стаж 6 месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове лице. За същите е възникнало правото по чл. 48а и 52а КСО на парични обезщетения поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Съгласно Кодекса на труда работничката или служителката има право има на платен отпуск поради бременност и раждане и за отглеждане дете до навършване на 2-годишна възраст. В случаите на чл. 48а и 52а КСО при ползван платен отпуск поради бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за майката възниква право на месечно парично обезщетение от държавното обществено осигуряване без да се изисква новопридобит осигурителен стаж. По силата на чл. 9, ал. 2, т. 1 и 2 КСО времето на ползваните платени и неплатени отпуски, за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете се зачита за осигурителен стаж без да се правят осигурителни вноски. При тази нормативна уредба не е необходимо осигуреното лице да Де престирало труд по трудово правоотношение" поне един ден при новия работодател и да е получавало трудово възнаграждение. Като лице с придобит осигурителен стаж за всички осигурени рискове с продължителност повече от 6 месеца към датата на настъпване на осигурения риск съгласно изискванията на чл. 48а и 52а КСО Севич Маджид Риза и Росица Драгомирова Тодорова имат право на парични обезщетения за ползваните отпуски за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. Налице са фактическите предпоставки, пораждащи право на парично обезщетение за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете за ползващите отпуска Севич Маджид Риза и Росица Драгомирова Тодорова. Лицата са придобили осигурителен стаж с продължителност шест месеца за всички осигурени рискове на основание чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО и неупражняването на трудова дейност в "Сарчес" ООД - Бургас съгласно сключените трудови договори се дължи на законно разрешения отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на малко дете. В този смисъл е становището на Върховния административен съд, изразено в решението от 12.02.2009 г. по адм. д. № 11304 от 2008 г. и решението от 31.03.2009 г. по адм. д. № 61 от 2009 г., където се разглеждат съвършено аналогични случаи. Паричните обезщетения за временна неработоспособност и майчинство са дължими и правомерно изплатени, поради което не е налице причинена щета на държавното обществено осигуряване, произхождаща от неправилно извършени осигурителни разходи. Оспорените актове, с които осигурителят е задължен да възстанови по сметка на ДОО изплатените на осигуреното лице парични обезщетения за временна неработоспособност и майчинство, са издадени в нарушение на материалноправните предпоставки за законосъобразност и подлежат на отмяна. Следва да се остави без внимание писменото заключението на вещото лице, според което на двете майки са изплатени неправомерно парични обезщетения в размер на 544,16 лв. след като тази сума е възстановена от "Митев - трейдинг" ООД - Шумен, което се вижда от представеното по делото преводно нареждане (вносна бележка) от 04.11.2008 г. При това положение обжалваното съдебно решение, с което жалбата на "Митев-трейдинг" ООД - Шумен е отхвърлена като неоснователна, следва да бъде отменено. Спорът е изяснен от фактическа и правна страна, поради което вместо отмененото решение следва да бъде постановено друго, с което оспорените административни актове бъдат отменени като незаконосъобразни. На касатора следва да се присъдят направените съдебни разноски в размер на 520 лв. адвокатско възнаграждение, 60 лв. възнаграждение за вещо лице и 25 лв. държавата такса за касационната жалба или общо 605 лв. Искането на касатора за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв. за касационното производство не следва да се уважава. Съгласно чл. 143, ал. 1 АПК при отмяна на обжалвания административен акт страната има право на разноските за възнаграждение на един адвокат. В производството пред административния съд е представен договор за адвокатско възнаграждение в размер на 520 лв. за адвокат Кадрева, която е била упълномощена да представлява страната до свършване на делото във всички инстанции. Освен това спорът не разкрива правна и фактическа сложност, поради което адвокатското възнаграждение се явява прекомерно високо. Не следва де присъжда държавната такса за жалбата до административният съд, тъй като видно от протокола на съдебното заседание от 05.11.2008 г. страната е поискала само разноските за адвокатско възнаграждение от 520 лв. и за вещо лице от 60 лв. Не следва да се присъждат и командировъчни пари в размер на 100 лв., тъй като в този случай разходите се свежда до възнаграждението, което е платено за един адвокат. По изложените съображения, Върховният административен съд,