Решение № 4273 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2012 г.

Решение № 4273 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7316/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба от Кирил Ваньов Кирилов от гр. Монтана против решение № 196/17.04.12 г. по адм. дело № 1184/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му срещу ревизионен акт (РА) № 12001100863/29.07.2011 на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден изцяло с Решение № 545/28.10.2011 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението". Изложени са твърдения, че съдебното решение е неправилно - касационно основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател иска то да бъде отменено, както и обжалваният РА по съображения, изложени в касационната жалба. Не претендира разноски. Ответникът, директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба в писмен отговор, в който изразява становище и по писмените доказателства, представени с касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение № 196/17.04.12 г. по адм. дело № 1184/2011 г. по описа на Административен съд - Велико Търново е отхвърлена жалбата му срещу РА № 12001100863/29.07.2011 г. на ТД на НАП - Велико Търново, потвърден изцяло с решение № 545/28.10.2011 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с което на жалбоподателя са определени данъчните задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2004 г. 2005 г. и 2006 г. и по чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчните периоди 2007 г., 2008 г. и 2009 г. в общ размер на 4 532,17 лв. и лихви върху тях в размер на 2 157 лв. При извършването на ревизията, органите по приходите са приели, че данъчната основа за облагане на Кирил Ваньов Кирилов с преки данъци по ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ следва да се определи по особените правила на чл. 122 и сл. от ДОПК, тъй като по отношение на жалбоподателя са налице обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 7 от ДОПК, а именно - декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Като основание за наличието от фактическа страна на посочените обстоятелства, органите по приходите са приели, че при съпоставка на декларираните получени доходи и направените разходи за ревизираните периоди от жалбоподателят е налице превишение на извършените разходи над наличните парични средства, с които би могъл да разполага жалбоподателят. За да постанови обжалваното решение, административният съд е приел заключението на органа по приходите, че за ревизираните периоди жалбоподателят е направил разходи за закупуване на недвижими имот - апартамент в гр. Благоевград, закупуване на МПС - лек автомобил "Пежо 605", както и че по банковите му сметки са постъпвали суми, които не съответстват на доходите, декларирани от жалбоподателя. От фактическа страна в хода на ревизията е установено следното: За ревизирания период 2004 г. са установени приходи от трудови правоотношения, лихви по банкови сметки и получен банков кредит, като така получените приходи не съответстват на размера на извършените разходи. По този начин е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 5 930,02 лв., която данъчна основа представлява получени по банков път средства с неустановен произход. Върху така определената данъчна основа се следва данъчно задължение в размер на 1 069 лв. За ревизирания период 2005 г. са установени приходи от трудови правоотношения, лихви по банкови сметки, като така получените приходи не съответстват на размера на извършените разходи, като несъответствието е в размер на 1 055,27 лв. По този начин е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 2 808,52 лв., която данъчна основа представлява сбор от превишението на разходите над установените приходи и декларираната от жалбоподателя данъчна основа. Върху така определената данъчна основа се следва данъчно задължение в размер на 224,70 лв., като след приспадане на внесения от лицето данък от 19,30 лв. остава данък за довнасяне в размер на 136,77 лв. За ревизирания период 2006 г. са установени приходи от трудови правоотношения, лихви по банкови сметки, както и получени по банков път суми в различна валута по усреднени курсове в размер на 5 554,47 лв. Установено е също така превишение на извършените разходи над декларирани и установени приходи. По този начин е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) в размер на 7 646,90 лв., която данъчна основа представлява получени по банков път средства с неустановен произход и разлика в превишение на разходи над приходи. Върху така определената данъчна основа се следва данъчно задължение в размер на 1 199,25 лв. За ревизирания период 2007 г. са установени приходи от трудови правоотношения, доходи от управление и контрол на юридически лица, лихви по банкови влогове и получен заем от Ив. К. Така получените приходи не съответстват на размера на извършените разходи със сума от 3 066,83 лв. По този начин е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 14 175,71 лв., която данъчна основа представлява сбор от стойността на превишението на разходите над установените приходи и размера на декларираната от жалбоподателя данъчна основа за облагане. Върху така определената данъчна основа се следва данъчно задължение в размер на 2 718,18 лв., от което след приспадане на декларирания и внесен от жалбоподателя данък в размер на 1 982,14 лв. остава дължим данък за довнасяне в размер на 736,04 лв. За ревизирания период 2008 г. са установени приходи от трудови правоотношения, доходи от приравнени на тях правоотношения, лихви по банкови влогове. Така получените приходи не съответстват на размера на извършените разходи, като са налице внесени от жалбоподателя суми по банкови сметки в различна валута в размер на 10 438,78 лв. По този начин е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 12 560,29 лв., която данъчна основа представлява сбор от стойността на превишението на разходите над установените приходи и размера на декларираната от жалбоподателя данъчна основа за облагане. Върху така определената данъчна основа се следва данъчно задължение в размер на 1 256,03 лв., от което след приспадане на декларирания и внесен от жалбоподателя данък в размер на 566,53 лв. остава дължим данък за довнасяне в размер на 689,50 лв. За ревизирания период 2009 г. са установени приходи от трудови правоотношения, доходи от управление и контрол на юридически лица, лихви по банкови влогове и получен заем от В. М. Така получените приходи не съответстват на размера на извършените разходи за живот и издръжка, закупен недвижим имот в гр. Благоевград, издължени суми по договор за заем с В. К. и вноски в капитал за учредяване на "Вихрен Трейд" ЕООД, или общо превишение на разходите над приходите със сума от 6330,15. По този начин е определена данъчна основа за облагане с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ в размер на 14 963,85 лв., която данъчна основа представлява сбор от стойността на превишението на разходите над установените приходи и размера на декларираната от жалбоподателя данъчна основа за облагане. Върху така определената данъчна основа се следва данъчно задължение в размер на 1 496,38 лв., от което след приспадане на декларирания и внесен от жалбоподателя данък в размер на 863,40 лв. остава дължим данък за довнасяне в размер на 632,98 лв. При подробно описаната фактическа обстановка, съдът е приел, че не е доказано, че средствата на жалбоподателя за ревизираните периоди, за които са определени данъчни задължения, са получени именно по твърдяния от него начин. След като не е доказано по отношение на получените средства, че попадат в хипотезите на чл. 12 от ЗОДФЛ (отм.) и съответно чл. 13 от ЗДДФЛ, то същите по аргумент за противното представляват облагаеми доходи, които следва да участват при формирането на данъчната основа на лицето през периода на придобиването им. От своя страна това косвено може да потвърди направеният извод за наличие на разполагаем доход за ревизираните периоди, който подлежи на облагане по реда на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Неоснователен е довода в касационната жалба за липса на предпоставки за извършване на ревизия по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Както правилно е приел административният съд в хода на ревизионното производството са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Установено е, че за процесните години жалбоподателят е извършил разходи, по отношение на които не може да установи източник на средствата. Основното възражение в касационната жалба е, че средствата са му били предоставени от родителите му, като издръжка и от дядо му, Кирил Борисов Димитров, който е предоставил 12 000 лева на сина си и баща на жалбоподателя, Ваньо Кирилов Борисов, за да ги съхранява и даде при нужда на внука му, Кирил Кирилов. В нотариално заверената декларация, представена пред касационната инстанция, бащата на жалбоподателя твърди, че е предоставил тези 12 000 лева на сина си, без да се споменава кога е сторил това. По време на данъчната ревизия, Ваньо Кирилов е заявил, че през ревизирания период е предоставял ежегодно средства за подпомагане на сина си, които притежава тъй като до 2003 г. е работил в Италия. Той обаче не притежава банкови сметки, нито е представил доказателства за размера на средствата, с които е разполагал. Майката на жалбоподателя работи също в Италия, но единственото доказателство за размера на доходите й е представен документ от Министерството на труда и социалното осигуряване на Италия, от който е видно, че годишната й заплата за 2008 г. е в размер на 7200 евро. При това положение, правилно и в съответствие с доказателствата по делото съдът е приел, че тези лица не са имали финансова възможност да предоставят на касатора процесните суми. Представената декларация от дядото на жалбоподателя представлява частен документ, който по силата на чл. 181, ал. 1 от ГПК има достоверна дата за трети лица от деня в който е заверен, а съгласно чл. 180 от ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали съставляват доказателства, че изявленията, които се съдържат в тях са направени от тези лица, т.е. налага се изводът, че представените декларации като частни документи се ползват с материална доказателствена сила само когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти и с формална относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Нотариалната заверка на декларацията от бащата на жалбоподателя доказва, че изявлението в нея е извършено от посоченото лице и на определената дата, но не и че съдържанието й отговаря на действителното фактическо положение. Относно касационното възражение на ревизираното лице, че разходите му за издръжка са по-малко от определените от НСИ средномесечни разходи, които е използвал ревизиращият орган, тъй като се е хранил от личното стопанство на дядо си, настоящият съдебен състав счита същите за недоказани. След като от страна на жалбоподателя не се представят доказателства, които да установяват конкретно направените разходи за живот, правилно ревизиращите органи са възприели статистическите данни от НСИ за страната. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този резултат на делото, въпреки направеното от ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, такова не следва да се присъжда, тъй като такова му е присъдено с обжалваното решение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение