Решение № 1139 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2007 г.

Решение № 1139 от 8.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3397/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 218и, ал. 1 ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /Обн., ДВ, бр. 59 от 20.07.2007 г., в сила от 1.03.2008 г./. С решение № 1* от 12.12.2006 г. по гр. д. № 461/05 г. Варненският окръжен съд, след отмяна на решението от 22.05.2003 г. по гр. д. № 3849/01 г. на Варненския районен съд, допуснал извършването на съдебна делба на УПИ V-327 и УПИ XXI-328, двата находящи се в ж. к. "В" в гр. В., ведно с построените в тях сгради, подробно описани, при квоти и съделители: по 261/1344 ид. ч. за Н. Д. В., Б. Д. В. и Д. В. Д.; по 187/1344 ид. ч. за Е. Г. В., Д. Г. Д. и В. Г. М., а И. И. Д., И. Д. Д. и В. С. Д. изключил от делбата. Със същото въззивно решение е отхвърлен иск на Н. Д. В., Б. Д. В., Д. В. Д. и И. И. Д. срещу И. Д. Д. и В. С. Д., Е. Г. В., Д. Г. Д. и В. Г. М. за делба на УПИ VI-326, находящ се в същия квартал, ведно с построените в него сгради. Срещу въззивното решение в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) е подадена касационна жалба от Д. В. Д. в частта, с която искът за делба е отхвърлен срещу И. и В. Д. . Оплакването е за неправилност на правния извод, че съсобствеността с тези лица е прекратена; неправилно е определено и основанието за отхвърляне на иска - Д. не са сънаследници, а купувачи и поради това са в обикновена съсобственост с останалите съделители. Развити са съображения и за статута на сградите, които в парцел ****XXI-328 са придобити по наследство като строени в 1958 г. - факт, който е от значение за втората фаза на делбата, а тези в парцел V-327 са придобити чрез строеж от ответниците и не са изцяло наследствени. Последното оплакване е за неправилност на квотите, при които делбата е допусната. Подадена е касационна жалба и от В. Г. М., Д. Г. Д. и Е. Г. В., починала на 25.04.2007 г. и оставила за наследници по закон В. М., Д. Д. и Н. Х. Х. - деца. Оплакванията са за нищожност и неправилност на съдебния акт, поради нарушения на материалния закон и необоснованост. Твърди се, че неправилно искът е отхвърлен срещу Д., правната последица от което ще бъде нищожност на извършената без участието на съсобствениците делба. Касаторите считат, че само те са съсобственици на сградите в парцел ****V-327 в качеството им наследници на Г. Д. В., на основание учредено право на строеж при приложението на по-благоприятния режим на чл. 56, ал. 5 ЗТСУ (отм.) и ЗУТ. Ответниците по касация Н. Д. В., Б. Д. В., И. Д. Д., В. С. Д. и И. И. Д. не са взели становища по жалбите. Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о., като обсъди заявените в касационните жалби основания и данните по делото, приема следното: Делото е за втори път във Върховния касационен съд, след като с решение № 35 от 8.03.2005 г. по гр. д. № 646/04 г. на I-во г. о., първоначално постановеното въззивно решение в първата фаза на делбеното производство е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд. В мотивите на отменителното решение е прието, че квотите на съделителите от дворните места са определени законосъобразно. Затова, и въпреки постановената цялостна отмяна, подновяването на вече отхвърленото оплакване е несъстоятелно /т. 6 на ТР № 2/2004 г. на ВКС на РБ, ОСГК и ТК/. То, обаче, съставлява касационно основание за отмяна на въззивното решение в частта, с която при новото разглеждане частите са определи несъответно на приетото в мотивите на отменителното решение. Юридическото събитие, настъпило след постановяване на въззивното решение, а именно смъртта на Е. Г. В., налага квотите да бъдат определени така: за Н., Б. и Д. В. Д. - по 690/6 720 ид. ч., за В. М. и Д. Г. Д. - по 660/6 720 ид. ч., за Н. Х. - 165/6 720 ид. ч., и за И. и В. Д. - 3 162/6 720 ид. ч. общо. Същевременно предметът на въззивното производство трябва да следва рамката, дадена с решението на Върховния касационен съд, а тя е произнасянето по иска за делба на съделителката Е по собствеността на сградите, построени в трите дворни места. Доводът за нищожност на обжалваното въззивно решение е неоснователен. В жалбата няма доводи, нито се констатира с постановения съдебен акт съдът да е излязъл извън пределите на правораздавателната си власт в нарушение на чл. 8 ГПК (отм.), или да е разгледал спора и постановил решението в незаконен състав, а съдебното решение е материализирано в надлежната писмена форма и е подписано от членовете на съдебния състав, като изразената от съда правораздавателна воля е ясно и разбираемо формулирана. Конкретните съображения в касационната жалба, които мотивират становището за нищожност, се отнасят до правилното приложение на материалния или процесуалния закони, т. е. касаят не неговата валидност като правораздавателен акт, а правилността му и именно в този аспект следва да бъдат разгледани. Неправилно, без да е съобразено отменителното решение, въззивният съд, разглеждайки иска за делба на дворните места, е приел, че ответниците Д се легитимират за изключителни собственици на парцел ****VI-326, по съображения, че придобитата от тях с н. а. № 100/65 г. реална част с площ от 1054 кв. м. от парцел ****III-194 от кв. 27 по плана от 1920 г. е обособена в самостоятелен парцел VI-115 от кв. 6 с плана от 1967 г. Основателно се поддържа от касаторите, че дворищнорегулационният план не е правно средство за прекратяване на съсобствеността. Тя се е запазила и след като закупената реална част е обособена в самостоятелен обект на правото на собственост. Затова искът за делба на мястото е основателен и следва да бъде уважен. Основателен е и искът за делба на сградите в същия парцел, които също са съсобствени по правилото на чл. 92 ЗС и предвид това, че по делото не е установено наличието на придобивен способ, който да съставлява титул за собственост на ответниците Д. Представен е позволителен билет № 1* от 3.09.1965 г., видно от който на И. Д., сключил с В. Д. граждански брак на 16.05.1964 г., е разрешено да построи едноетажна жилищна сграда по одобрен архитектурен проект на 2.09.1965 г. и дадена строителна линия. Тъй като строежът е извършен при действието на ЗПИНМ, учредяването на право на строеж е трябвало да стане с нотариален акт, защото друга възможност не е била предвидена, но доказателства и доводи в този смисъл по делото няма. От представените доказателства е видно, че Г. В. е придобил право на собственост в размер на 500 кв. м. върху дворното място, съставляващо парцел ****III-194 от кв. 27 по плана от 1920 г., на основание покупко-продажба с н. а. № 71/58 г. След извършеното в 1965 г. разпореждане в полза на И. Д. правата му са редуцирани на 265 кв. м. ид. ч., а в резултат на наследствено правоприемство от родителите си М. Д., починала в 1978 г. и Д. Д., починал в 1994 г., Георги В. е придобил собствеността върху 230 кв. м. ид. Предвид момента и основанието за придобиване на права, съпругата Е, с която сключили граждански брак на 2.06.1960 г., е съсобственица при равни права заедно с останалите наследници по закон на Г. В., починал на 15.02.2005 г.: Д. Г. Д. и В. Г. М. - деца. По време на брака на Г. и Е. В. е построена масивна жилищна сграда на един етаж на изба, за чийто строеж на Г. В. са издадени строителен протокол № 5 от 30.04.1963 г. и билет за строеж № 302 от 15.04.1970 г. Съгласие за строежа е дал през 1970 г. бащата на Г. Г. Д. В. Д., а К. В., И. Д., А. В. и Б. А. са били уведомени в същата година за постъпилите в Г. народен съвет архитектурни планове за жилището. Тези доказателства не обосновават извод в поддържания от касаторите смисъл, че Г. и Е. В. са изключителни собственици на сградите, защото не доказват наличие на валидно учредено, в законоустановената от ЗПИНМ форма, право на строеж. Според § 189, ал. 2, т. 2 ППЗПИНМ /изм. - ДВ, бр. 64 от 1965 г./ право да строят върху чужд имот имат съпругът, роднините по права линия неограничено и роднините по съребрена линия до втора степен включително на собственика, ако извършват строежа с негово съгласие, изразено в нотариално заверено заявление до общината. В първоначалната редакция е съществувало и изречение второ, според което тази разпоредба не се прилага за роднините по съребрена линия в населените места, за които важи ЗРПВПВННИ. Съдебната практика обаче е категорична, че тази декларация не води до учредяване на право на строеж, тъй като е предвидена в подзаконов нормативен акт, че има само административно-технически характер, а лицето, строило въз основа на такава декларация, става само добросъвестен подобрител. Затова искът за делба на сградите в парцел V-327 следва да бъде уважен с участието на всички съделители, без И. Д. - съпруга на Д. В. Д. По отношение на сградите в парцел **** XXI-328 твърденията в исковата молба са, че по-малката жилищна сграда е собственост на ищеца Д. В. Д. - наследник по закон от коляното на сина на общите наследодатели В., а по-голямата жилищна сграда - на Б. Д. В.. Д. в тази насока по делото обаче, не са представени, а и от н. а. № 42/63 г. се установява, че Д. В. Д. - наследодател на всички съделители, без И. и В. Д., и И. Д., починал в 1994 г., е бил собственик на паянтова жилищна сграда и стара постройка. Затова следва да се приеме, че сградите в този парцел ****а съсобствени на основание наследствено правоприемство между наследниците по закон на купувача, а именно: Н. и Б. - негови деца по 9/36 ид. ч., Д. и В. - с квоти по 4/36 ид. ч. като наследници на починалия в 2005 г. син Г. и на починалата в 2007 г. негова съпруга Е, Н. - наследница на Е. с квота по 1/36 ид. ч., и Д. В. Д. - син на В., починал в 1962 г., с квота 9/36 ид. ч. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на IV-то г. о.