Решение № 6150 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2237/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).

Образувано е по касационна жалба на Н. З. К. от гр. София, чрез пълномощник адвокат Л. Борисова, против Решение 15289 от 23.08.2024 г., постановено по адм. д. 11497/2022 г. на Административен съд София- град, с което е отхвърлена жалбата на лицето против Решение 1040-21-889 от 24.11.2022 г. на директора на ТП на НОИ София- град, с което са потвърдени:

1.Разпореждане 212-00-2595-4/03.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отменено Разпореждане 212-00-2595-1/21.04.2020 г. за отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ поради заличени данни по чл. 5, ал. 4 от КСО, подадени за Н. З. К. за периода от 04.09.2019 г. до 30.03.2020 г. от осигурителя ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, ЕИК 201823519, след извършена проверка на дружеството, обективирана в Констативен протокол КВ-5-21-01150639/21.06.2022 г.;

2.Разпореждане 212-00-2595-5/11.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО поради неизпълнени условия;

3.Разпореждане 212-00-2595-6/11.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което, на основание чл. 114, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, е разпоредено Н. З. К. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. в размер на 6 873.30 лева - главница.

4. Разпореждане 212-00-2595-7/11.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, се поправя очевидната фактическа грешка в Разпореждане 212-00-2595-4/03.10.2022 г. в периода и

5. Разпореждане 212-00-2595-8/11.10.2022 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което, на основание чл. 62, ал. 2 от АПК, се поправя очевидната фактическа грешка в Разпореждане 212-00-2595-5/11.10.2022 г.относно периода.

Изложени са оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК.

Ответникът директорът на ТП на НОИ София-град, чрез гл.юриск. М. Атанасова, в представени по делото писмени бележки оспорва касационната жалба, счита същата за неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, жалбата се явява неоснователна.

От събраните по делото доказателства е установено, че със заявление, вх. 212-00-2595/14.04.2020 г. на ТП на НОИ София- град, Н. З. К. е сезирала административния орган с искане за отпускане на ПОБ по реда и при условията на чл. 54а от КСО. С Разпореждане 212-00- 2595-1/21.04.2020 г. исканото обезщетение е отпуснато за периода от 31.03.2020 г. до 29.09.2020 г. в размер на 54.55 лв. дневно. С Разпореждане 212-00-2595-2/21.04.2020 г. е спряно изплащането на отпуснатото парично обезщетение за безработица, с мотива, че е дължимо обезщетение за оставане без работа и с Разпореждане 212-00-2595-3/08.05.2020 г. е възобновено изплащането на ПОБ за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. в размер на 54.55 лв. дневно.

При последващ контрол, осъществяван по реда на чл. 108, ал, 1 от КСО, във връзка с подадената информация по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО от осигурител ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, са установени факти и обстоятелства, които водят до съмнения за злоупотреби с фондовете на държавното обществено осигуряване /ДОО/.

Видно от Констативен протокол КВ-5-21-01150639/21.06.2022 г., ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД е вписан в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел с управител В. А. К. и едноличен собственик на капитала Л. А. Г., с адрес на седалището в гр, Русе, като от 12.06.2017 г. дружеството е с променен адрес на седалището в гр. София и с едноличен собственик и управител М. Л. Н..Едноличен собственик и управител на дружеството от 08.11.2017 г. до датата на приключване на проверката е С. Г. С..

По делото е установено, че на дружество ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД е извършена проверка за факти и обстоятелства в информационната система на НАП, при която е констатирано, че в информационната система на НАП няма данни за подавани ГДД по чл. 92 от ЗКПО за периода 2017 г. - 2021 г. с декларирани приходи, разходи и счетоводен резултат, няма данни за регистрирани устройства на дружеството и регистрирани търговски обекти, а всички данни по чл. 5, ал. 4 от КСО са подавани по електронен път с КЕП от представляващите дружеството - М. Л. Н. и С. Г. С.. Дружеството има задължения, за което е образувано изпълнително дело и са наложени обезпечителни мерки - запор върху банкови сметки.

От друга страна, от Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда е получено писмо, в което е описано, че при посещение на адреса по седалище и управление на дружеството в гр. София, район Красно село. [жк], [улица], не е открит офис, управител или негов законен представител. На управителя на дружеството С. Г. С. е изпратена призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с цел представяне на документи и е изпратено писмо до СДВР за оказване на съдействие от тяхна страна.

При извършена справка в информационната система на НОИ, е установено, че С. Г. С. няма декларирано начало на дейност и осигуряване в качеството си на управител на ИНТЕРПРОЕКТ.БГ ЕООД, като няма данни лицето да е сключвало трудови договори с трети дружества, в качеството му на лице, полагащо труд. Издадените задължителни предписания за представяне на необходимите за извършване на ревизията документи са изпратени на адреса по седалище на дружеството, които са се върнали в цялост с гриф преместен и на личния адрес на управителя - гр. София, [улица], отново неполучени и върнати в цялост. Извършени са многобройни последващи действия за връчване на книжа, но те не са завършили с успех.

Съгласно данните в Информационната система на НОИ, от осигурителя са подадени уведомления по чл. 62, ап. 5 от КТ за сключени трудови договори със 77 лица, в това число и за Н. З. К., като към момента на извършване на проверката всички трудови правоотношения са прекратени. В Регистъра на осигурените лица се визуализират подавани чрез ИНТЕРПРОЕКТ.БГ" ЕООД данни по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО за периодите от м. 01.2012 г. до м. 05.2017 г., от м. 01.2018 г. до м. 06.2018 г. и от м. 10.2018 г. до м. 01.2022 г., в. т.ч. и за Н. З. К. - с вид осигурен 01" за периода от 04.09.2019 г. до 30.03.2020 г. и с код за вид осигурен 27"за периода от 31.03.2020 г. до 30.04.2020 г.

От контролните органи при ТП на ПОИ- София- град са изпратени задължителни предписания за събиране на сведения и пояснения от осигурителя, включително и за жалбоподателя К., които отново не са получени и са непотърсени.

Съдът е възприел извода на проверяващите, че наличието единствено на сключен трудов договор между физическото лице и търговско дружество не е самостоятелно основание за осигуряване по чл. 4, ал. 1. т. 1 от КСО, ако лицето не осъществява трудова дейност в изпълнение на този договор. Начисляването и/ или изплащането на трудово възнаграждение, както и подаването на данни по реда на чл. 5, ал. 4. т.1 от КСО от осигурителя също не представлява самостоятелно основание за задължително социално осигуряване, ако лицето не е осъществявало трудова дейност през този период, въз основа на трудовото правоотношение, поради което е наложена крайната констатация, че за периодите от м. 01.2018 г. до м. 06.2018 г. и от м. 10.2018 г. до м. 01.2022 г., дружеството е фиктивен осигурител, подаващ информация в НАП за осигуряване с декларация, обр. 1 на физически лица, без да се внасят дължимите осигурителни вноски, с цел неправомерно облагодетелстване от фондовете на ДОО.

Впечатление прави и обстоятелството, че обявените длъжности не съответстват на предмета на дейност, че в магазина на адрес: гр. София, [улица] има касов апарат, но той е регистриран на друго дружество и мн.др.

На осигурителя, на основание чл. 108, ал. 1. т. 3 от КСО, са издадени Задължителни предписания ЗД-1-21- 01 50576/21.06.2022 г. за заличаване на подадените данни за осигурителен стаж и осигурителен доход в Регистъра на осигурените лица, които са влезли в сила.

За Н.К. са подадени уведомления по реда на чл. 62 от КТ за сключен трудов договор от 02.09.2019 г. и за прекратяването му от 31.03.2020 г., като за периода 04.09.2019 г. до 30.03.2020 г., вкл. от дружеството са подавани и данни по реда на чл. 5, ал. 4. т. 1 от КСО, с код за вид осигурен 01 .

Предприето е служебно заличаване на данните, подадени за лицето по чл. 4 от КСО. Последвало е издаването на Разпореждане 212-00-2595-4/03.10.2022 г., с което е отменено Разпореждане 212-00-2595-1/21.04.2020 г. за отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО, Разпореждане 212-00-2595-5/11.10.2022 г., с което е отказано отпускане на ПОБ по чл. 54а от КСО поради неизпълнени условията на чл. 54а от КСО,Разпореждане 212-00-2595-6/11.10.2022 г.,с което, на основание чл. 114, ал. 3, във връзка с чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, е разпоредено Н. К. да възстанови добросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г. в размер на 6 873.30 лева - главница и Разпореждане 212-00-2595-7/11.10.2022 г., с което е поправена ОФГ в Разпореждане 212-00-2595-4/03.10.2022 г. и Разпореждане 212-00-2595-8/11.10.2022 г., с което е поправена ОФГ в Разпореждане 212-00-2595-5/11.10.2022 г.

Впоследствие е издадено и процесното решение на директора на ТП на НОИ София- град.

За да отхвърли сезиралата го жалба, първоинстанционният съд е счел, че решението на директора на ТП на НОИ София- град, както и потвърдените с него разпореждания, са издадени от компетентни по смисъла на чл. 117, ал. 1 от КСО органи, в изискуемата писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при съобразяване с материалния закон. Съдът е приел, че доказателствата по делото по несъмнен начин установяват приетото от контролните органи на ТП на НОИ София- град, а именно, че осигурителят " ИНТЕРПРОЕКТ.БГ" ЕООД не е извършвал търговска дейност през процесните релевантни периоди, както и че липсват реално възникнали осигурителни правоотношения на К. с дружеството поради недоказване извършването на трудова дейност.

Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Изводите на първоинстанционния съд се споделят изцяло от настоящата касационна инстанция.

Върховният административен съд многократно е имал възможност да се произнесе, че от съдържанието на легалното определение за "осигурено лице" следва, че едно от условията, на които трябва да отговаря лицето, за да се счита за осигурено, е да извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 от КТ. Не съществува идентичност на трудовото и на осигурителното правоотношение. Наличието на трудово правоотношение в повечето случаи води до възникване и на осигурително правоотношение, но не е достатъчно. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от КСО, според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според чл. 10, ал. 1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Предвид това, изискването на законовата разпоредба, съдържаща определението за "осигурено лице" по смисъла на КСО е лицето реално да осъществява трудова дейност въз основа на трудово правоотношение. Лице, за което не е доказано, че е извършвало трудова дейност, не може да има качеството осигурено лице, независимо дали за него са подавани данни в НАП, дори и в случаите на внасяни осигурителни вноски, какъвто не е процесният. Съдът подробно е обсъдил представените по делото доказателства и правилно не е кредитирал показанията на св. С., които противоречат на останалите събрани по делото доказателства, а и на сведенията дадени от касатора.

Съгласно чл. 114, ал. 2 от КСО, добросъвестно получените суми за осигурителни плащания не подлежат на възстановяване от осигурените лица с изключение на изрично предвидените случаи, при които възстановяването на сумите е без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение, като в т. 2 е предвидена и хипотезата, при която след изплащането им са представени нови документи или данни, които имат значение за определяне на правото, размера и срока на изплащане.

Правилно е прието от ръководителя на контрола по разходите на ДОО, че по отношение на Н. З. К. са налице нови данни по смисъла на чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО, които са от значение за определяне на правото и размера на изплатените парични обезщетени за временна неработоспособност и обосновават възстановяването им.

Точно са изяснени релевантните за случая факти, които сочат отсъствие на осигуряване.Оспорените пред административния съд актове са издадени от компетентни органи, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила.

Първоинстанционният съд законосъобразно и обосновано е преценил отсъствието на предпоставките за възникване на осигурителното правоотношение. Както вече беше посочено, в хода на административното производство е доказано, че дружеството няма обявени годишни финансови отчети за периода, на стопанска загуба е и няма годни доказателства за извършвана търговска дейност в този период, липсва фискално устройство, няма данни за подавани декларации по чл. 92 от ЗКПО, а съществуването на офис на дружеството не е известно. Предвид съдържанието на представената длъжностна характеристика, в задълженията на Н. К. се включват водене на картотека и архив на изходящата кореспонденция, външни контакти с инженери по поддръжка на изчислителна техника, своевременно осигуряване на копирна хартия, тонер за всички принтери, факсове и копирна машина, събиране и плащане на наема и месечните сметки за електро и топлоенергия, вода, телефони, охрана и др. общи помещения в офиса, събиране на данни и подготвяне на справки и отчети, условия за които дейности не се наблюдават. Отчитайки всички събрани доказателства, органите на ТП на НОИ законосъобразно са разпоредили възстановяване на добросъвестно получените парични обезщетения.

Съдът намира, че предвид наличните по делото документи и данни са налице достатъчно убедителни доказателства относно липсата на упражнявана от жалбоподателката трудова дейност в полза на дружеството през процесния период. От страна на К. не е било проведено пълно и главно доказване на относимия доказателствен факт, че реално е осъществявала трудова дейност в полза на дружеството.

Процесните административни актове са издадени след заличаване на първоначално подадените данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО и след събиране на необходимата информация, даваща основание да се стигне до извод, че през спорния период Н. К. не е полагала труд в ИНТЕРПРОЕКТ.БГ" ЕООД, което изключва качеството й на осигурено лице.

След изплащането на сумите за парични обезщетения за временна неработоспособност са установени нови данни, от които е установено, че извършените осигурителни плащания са без правно основание. Налице са предпоставките по чл. 114, ал. 2, т. 2 от КСО за възстановяване на сумите за осигурителни плащания от получилото ги лице без лихва до изтичането на срока за доброволно изпълнение.

Обстоятелството, че касаторката не е участвала в административното производство по издаване на влезлите в сила задължителни предписания по чл. 108, ал. 1, т. 3 от КСО, издадени на дружеството за заличаване на подадени данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО в Регистъра на осигурените лица, тъй като не са й искани обяснения, не може да доведе до незаконосъобразност на оспорения в настоящото производство административен акт, потвърждаващ цитираните разпореждания.

Изводите от установеното по линия на правната връзка осигурителен орган осигурител в крайна сметка рефлектират върху осигурено лице, което обаче не е страна в производството по издаване на горепосочените предписания. Доколкото законодателят не е обезпечил правото на осигурените лица да участват в производството по издаването и оспорването им, издадените по отношение на осигурителя предписания, както и извършеното въз основа на тях заличаване на данни, са непротивопоставими на неучаствалите в процедурата лица. Жалбоподателката е имала в проведеното административно производство пълен обем на дадените й от закона процесуални гаранции с всички допустими по закон доказателствени средства за твърдените от нея факти по предмета на спора. Вмененото на К. задължение за връщане на добросъвестно получените осигурителни плащания обаче се базира на безспорно установеното от органите и съда, че през процесния период тя не е упражнявала трудови функции в изпълнение на правоотношението си с ИНТЕРПРОЕКТ.БГ" ЕООД, съответно няма качеството на осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, поради което не й е зачетен този осигурителен стаж.

Предвид изложените съображения, правилно съдът е приел, че оспореното решение на административния орган и потвърдените с него разпореждания са материално законосъобразни и като е отхвърлил подадената жалба, е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора, основателно се явява своевременно направеното искане от процесуалния представител на ответника по касация за присъждане на разноски. На основание чл. 143, ал. 3, във връзка с чл. 228 от АПК, следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Размерът е определен предвид действителната фактическа и правна сложност на спора и съобразно вида и количеството на извършената дейност от юрисконсулта.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,