Решение № 15920 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2009 г.
ВАСIII отделение22.12.2009 г.докладчик Сребрина Христова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 13 от 26.02.2009 година по адм. д. № 596/ 2008 година на Добричкия административен съд. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15920 от 22.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6202/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков, срещу Решение № 13 от 26.02.2009 година по адм. д. № 596/2008 година на Добричкия административен съд с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът изп. длъжността председател на Варненския административен съд не излага становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че по отношение на решението не са налице отменителни основания и затова същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази наведените доводи и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 40 от ЗДОИ , във връзка с чл. 145 и сл. от АПК, е отхвърлена жалбата на "Сдружение за оптимизиране на правосъдието и администрацията", представлявано от Юлиян Атанасов Чолаков, срещу решение № 9/30.09.2008 година на съдия в Административен съд Варна, който съгласно Заповед № 0192/26.09.2008 година на административния ръководител и председател на Административен съд Варна му е отказал предоставяне на достъп до информация по заявление № П-0023/25.09.2008 година. Спорът е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводите са обосновани и законосъобразни и настоящата инстанция ги споделя изцяло. Първоинстанционният съд правилно е приел, че търсената информация няма характер на обществена информация по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Поставените в заявлението въпроси касаят организацията на дейността на администрацията в Административен съд Варна, законово регламентирана в Правилник за администрацията в районните, окръжните, административните, военните и апелативните съдилища. Търсената информация, касаеща мястото, формата, длъжностното лице и разноските по предоставяне на обществена информация, се отнася до организационната дейност на органа и е с вътрешнослужебен характер. В тази връзка правилно е посочено, че за всички задължени от закона субекти да предоставят достъп до обществена информация, основната предпоставка за възникване на това задължение е исканата информация да е създадена от тези лица или да се съхранява от тях. В конкретния случай не е налице такава хипотеза. По тези съображения и при положение, че при служебната проверка се установи, че решението е валидно и допустимо, касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение