Решение № 5352 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2012 г.

Решение № 5352 от 11.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2509/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 239, т. 1 АПК, по искане на Ани Борисова Манева от гр. София, за отмяна на влязлото в сила решение № 711/17.12.2010 г. постановено по адм. д. № 682/2010 г. на Административен съд - гр. Благоевград. Твърденията в искането са за наличието на нови писмени доказателства, като се иска решението да се отмени изцяло и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Ответникът н-к РДНСК, Югозападен район, в съдебно заседание чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на искането. Искането за отмяна е постъпило в срока по чл. 240 АПК, а разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Отмяната е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като основанията за това са изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК. Съгласно точка 1 на този текст, на която искателката основава искането си, съдебният акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Или отмяна на това основание може да се допусне при наличието на нови писмени доказателства или обстоятелства, които са съществували към момента на постановяването на съдебния акт, но не са били известни на страната и които не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата активна грижа от нея да представи всички доказателства, установяващи твърденията й, най-късно до приключване на устните състезания в последната инстанция. Освен това тези писмени доказателства следва да са от съществено значение за правилното решаване на делото. В случая като ново писмено доказателство, се представя У-ние за търпимост от 08.08.2011 г. на община гр. Разлог, издадено по § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, касаещо незаконния строеж, предмет на заповедта по делото, с която е наредено премахването му. Това писмено доказателство, представено като ново, на няколко основания не представлява такова по смисъла на чл. 239, т. 1 АПК, водещо до отмяна на решението. Преди всичко то не е съществувало към момента на постановяване на съдебното решение на 17.12.2010 г., а е с дата 08.08.2011 г., от което следва, че е новосъздадено. Освен това, обстоятелствата дали даден строеж е търпим по смисъла на § 16 ПР на ЗУТ се установяват с всички допустими по закона доказателства в административното производство по констатиране на незаконен строеж и издаване на заповед за премахването му, или в съдебното производство по оспорването на заповедта, а не с у-ние за търпимост. Последното има доказателствена стойност само пред съответните нотариални служби при прехвърлителна сделка, поради което не е съществено значение за решаване на делото. Освен това по делото е установено, като не е било оспорено от искателката, че строежът е започнат през 2009 г., а строеж може да бъде търпим при определените условия в различните хипотези на § 16 ПР на ЗУТ, ако е изграден най-късно до влизане в сила на ЗИД на ЗУТ от 2003 г., обн. ДВ бр. 65/2003 г., какъвто не е настоящият случай. Представеното писмо, изхождащо от ДНСК не съдържа нови обстоятелства по посочения по-горе смисъл, а решението по друго дело, с други страни, е неотносимо към процесното дело, поради което и двете не са основания за отмяна на решението по чл. 239, т. 1 АПК. Като се има предвид гореизложеното, не са налице основанията по чл. 239, т. 1 АПК за отмяна на влязлото в сила решение, поради което искането като неоснователно следва да се отхвърли. Водим от горното Върховният административен съд второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК