Решение № 4318 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2012 г.

Решение № 4318 от 27.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13752/2012 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Атанасов Иванов от гр. Годеч против решение № 675/25.09.2012 г. по адм. дело № 487/2012 г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-170/3.05.2012 г. на началника на РДНСК - Югозападен район, издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ за премахване на незаконен строеж: "Масивна сграда с два броя навеси" в УПИ I-168, кв. 18 по плана на гр. Годеч и в ПИ № 006756, земл. на гр. Годеч. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, като се иска отмяната му, както и отмяната на оспорената заповед. Ответната страна началник на РДНСК - Югозападен район оспорва жалбата. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на второ отделение намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна. Процесният строеж е счетен за незаконен и нетърпим при липса на предпоставките за приложение на § 16, ал. 2 ПР на ЗУТ. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Констатациите на проверяващите органи, отразени в КА по чл. 225, ал. 3 ЗУТ относно вида, разположението, размерите и характеристиките на процесния строеж не се спорят, с изключение на вида на конструкцията-дали е масивна. Според отразеното в акта сградата е разделена на три помещения и е със застроена площ от 61,6 кв. м. Приложено е Разрешение за строеж № 31 от 3.04.1990 г. за стопанска сграда до 40 кв. м. Изпълнената площ е по-голяма по отношение на широчината и дължината на сградата. Неправилно и в противоречие на материалния закон административният орган и съдът приемат, че в този случай строежът следва да се счита изпълнен без разрешение за строеж и в нарушение на ПУП. Законът в чл. 225, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ допуска само части от строежи да бъдат незаконни и да бъдат премахвани -такива, които са извършени без одобрени инвестиционни проекти и/или разрешение за строеж или при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4 ЗУТ. В случая като незаконна част следва да се квалифицира само тази, извършена в повече от разрешените 40 кв. м, а не целия строеж. Заповедта за премахването му изцяло се явява материалноправно незаконосъобразна. Въпросите относно изпълнението на заповеди за премахване на незаконни строежи са нормативно регулирани и нямат значение относно законосъобразността им. Като е приел противното административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество за отмяна на заповедта. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК Върховният административен съд, второ отделение,