Решение № 13432 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15318/2012 г.

Решение № 13432 от 16.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 15318/2012 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Анатоли Бориславов Йорданов от с. Лесковец, обл. Враца, чрез пълномощника си адв. Пенков против решение № 4410/27.07.2012 г., постановено по адм. дело № 1934/2011 г. от Административен съд София - град, с което е отхвърлено оспорването на заповед № 509/09.02.2011 г., издадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция". Иска се отмяна на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена в нарушение на чл. 249, ал. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ и в нарушение на чл. 95 от Закона за държавния служител /ЗДСл/. Моли за нейната отмяна. Ответникът по касационната жалба- директорът на ГД "Гранична полиция" - МВР, чрез процесуалния си представител юрк. Колев оспорва касационната жалба и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежно легитимирана страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е потвърдил заповед № 509/09.02.2011 г. с която на основание чл. 228, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от Правилника за приложение на Закона за Министерството на вътрешните работи /ППЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на полицай Анатоли Бориславов Йорданов - старши полицай на ГКПП Оряхово от РПУ Козлодуй, при РДГП - Русе, кат. "Е"- I степен и на основание чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР, считано от датата на връчване на заповедта. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка е намерил, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед на разпоредбата на чл. 228, т. 2, във връзка с чл. 186, ал. 1 от ЗМВР, в предписаната от закона форма и със съдържание съобразено с разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, при спазване на административно - производствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби, а също и в съответствие с целта, която преследва закона. Настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита така постановеното решение за правилно. Решаващият съд правилно е приел, че оспорената заповед № 509/09.02.2011 г. на Директора на ГД "Гранична полиция" - МВР, с която на основание чл. 228, т. 3, чл. 226, ал. 1, т. 6, чл. 227, ал. 1, т. 7 и 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" на полицай Анатоли Бориславов Йорданов е законосъобразна. Безспорно установено по делото е, на 13.10.2010 г. около 20.30ч. в Оряхово, обл. Враца, полицай Анатоли Йорданов - служител на ГКПП - Оряхово, по време на ползване на платен годишен отпуск след предварителна уговорка е приел от Юлиян Манолов Апостолов от гр. Пордим, обл. Плевен дар в размер на 150 евро, който не му се следва, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице полицай Николай Викторов Игов - дежурен служител на ГКПП - Оряхово във връзка със службата му по осъществяване на контрол при излизане от страната на лицето Юлиан Апостолов с наложено ограничение за напускане на страната. Първоинстанционният съд правилно е приел, че дисциплинарно наказващият орган правилно е квалифицирал деянието на служителя като тежко дисциплинарно нарушение изразяващо се в използване на служебното положение за лична облага, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, за което според разпоредбата на чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР е предвидено налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" В чл. 224, ал. 2 от ЗМВР са посочени дисциплинарните нарушения, които могат да бъдат групирани в две групи: Първата група нарушения са тези свързани с нарушение на разпоредбите на закона и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, заповеди и разпореждания на ръководството на МВР и на преките ръководители регламентиращи служебните задължения, неизпълнение на служебни задължения, неспазване на служебни правомощия. Втората група са свързани с неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР - чл. 224, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Законодателят с приемането на ЗМВР през 2006 г. и последващите го промени, значително разширява границите на дисциплинарната отговорност и това следва от по - високи изисквания и очаквания на обществото към служителите на министерството на вътрешните работи, сред чийто основни задачи са противодействие на престъпността, опазване на обществения ред, защитата на правата и свободите на гражданите, опазване на техния живот и имущество. Именно поради това дисциплинарната отговорност се ангажира и в случаите на действия, които са морално укорими. За да е налице основание за уволнение по чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР трябва да са налице две кумулативно свързани условия - деянието да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители и с него да се уронва престижа на службата. Тъй като поведението на полицая в конкретния случай е недопустимо и е станало достояние на обществото, чрез публикации във вестниците "Труд", "24часа", "Стандарт" и други електронни медии, а също и съобщения в новинарските емисии на телевизиите, същото следва да се определи като уронващо престижа на службата и нарушаващо правилата на по т. 7 и 8 от раздел I и т. 31 от раздел III на Етичния кодекс на поведението на държавните служители в МВР, както правилно е преценил административният орган. Изводът на съда, че от доказателствата приобщени към административната преписка, безспорно се доказва извършеното от служителя нарушение, както и че наложеното за него наказание съответства на извършеното е правилен и се споделя от настоящата касационна инстанция. Не е основателно направеното от касатора възражение в касационната жалба по отношение на нарушаване на чл. 95, ал. 1 от Закона за държавния служител /ЗДСл./. В конкретния случай ЗДСл. е неприложим, защото се прилагат специалните разпоредби на ЗМВР. По отношение на направения от касационния жалбоподател довод, че заповедта е връчена по време на отпуск по болест, поради което е нищожна е неоснователен. Заключението на решаващият съд, че в конкретния случай приложение намира разпоредбата на чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР е правилен. Като е отхвърлил жалба срещу мотивирана и съобразена с материалния закон заповед, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно решение, което е правилно и следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,