Решение № 12550 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9433/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Агенция по вписванията, подадена чрез процесуален представител адв. Д. Милчева, против решение 2697/22.04.2024 г., постановено по адм. дело 10470/2023 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ).

В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска решението да бъде отменено и спорът решен наново по същество с извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, евентуално след отмяната на решението - делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции.

Ответната страна Комисия за защита на личните данни, в представен писмен отговор, подаден чрез процесуален представител служител с юридическо образование М. Райчева, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение на АССГ да се остави в сила като законосъобразно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, при условията на евентуалност прави възражение за недоказана претенция за присъждане на разноски от страна на касационния жалбоподател, алтернативно възразява срещу размера на претендираното от него адвокатско възнаграждение.

Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, като взе предвид наведените касационни основания, доводите на страните и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, приема следното от фактическа и правна страна:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е частично основателна, по следните съображения.

С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Агенция по вписванията срещу Решение ППН-01-216/2021 от 04.09.2023 г. на Комисия за защита на личните данни (КЗЛД), с което но основание чл. 38, ал. 3 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД):

1. жалбата на С. А. А. срещу Агенция по вписванията в качеството й на администратор на лични данни е обявена за основателна за извършени нарушения на чл. 5, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския Парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни (наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679), изразяващи се в обявяване на актове за назначавания и обстоятелства, съдържащи лични данни на жалбоподателя в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ), изброени в самостоятелни 15 точки;

2. във връзка с т. 1 и на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679 на Агенция по вписванията е разпоредено за всяко едно от нарушенията по т. 1 поотделно да заличи личните данни на С. А. А. в обхват три имена и качеството на ликвидатор, достъпни в раздел Ликвидация 502. Ликвидатори, История със свободен достъп за потребители, и три имена, адрес, адрес на електронна поща, телефон за контакти и качеството на ликвидатор, съдържащи се в обявените актове, достъпни в раздел Назначения за потребителите с регистриран достъп в електронния ТРРЮЛНЦ, в електронните дела на посочените в т. 1 търговци, обявени в ликвидация;

3. определен е срок от 1 (един) месец за изпълнение на всяко едно от разпорежданията по т. 2 поотделно, считано от датата на влизане в сила на решението на КЗЛД, с указание за изпълнението на разпорежданията администраторът на лични данни Агенция по вписванията да уведоми КЗЛД, като представи съответни доказателства;

4. във вр. с т. 1 и на основание чл. 83, § 5, б. а, във вр. с чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679, допълнително към мерките по т. 2, на Агенция по вписванията в качеството й на администратор на лични данни за всяко едно от нарушенията по т. 1 поотделно е наложена имуществена санкция от по 1000 (хиляда) лв.

За да отхвърли жалбата на Агенция по вписванията срещу посоченото решение на КЗЛД, решаващият състав е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, с посочване на фактическите и правни основания за неговото издаване, при постановяването му не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и са спазени приложимите материалноправни разпоредби.

Съдът е приел, че при разглеждане на спора КЗЛД е изяснила релевантните за случая факти и обстоятелства и е събрала относимите доказателства. Като безспорни са приети обстоятелствата, че с молба от 17.03.2008 г. до Агенция по вписванията С. А. А. е бил включен в списъка на ликвидаторите към Агенция по вписванията, като това включване е продължило до 16.12.2014 г. КЗЛД е установила, а АССГ потвърдил констатацията, че след 16.12.2014 г. С. А. А. не фигурира в утвърдените от изпълнителния директор на Агенция по вписванията списъци на ликвидаторите, приложени към приобщената по делото административна преписка. Установено е също така, че във връзка с посочените обстоятелства и актове за назначавания на С. А. А. последният не е представял нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (съгласие за извършване на възложената работа), изискуемо в процедурата по служебно назначаване на ликвидатори от длъжностното лице по регистрацията съгласно чл. 134, ал. 3 от Наредба 1 от 14.02.2007 г. за водене, съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (издадена от министъра на правосъдието, обн., ДВ, бр. 18 от 27.02.2007 г., в сила от 1.07.2007 г., наричана по-нататък Наредба 1/14.02.2007 г.). Това обстоятелство не се оспорва от Агенция по вписванията. Последната не оспорва и действията си по обявяване в ТРРЮЛНЦ, в раздел Назначения, на общо 15 (петнайсет) акта за назначаването на С. А. А. като ликвидатор на посочените в решението на КЗЛД дружества, обявени в ликвидация, както и действията по вписването на това обстоятелство (на същата дата, на която е бил обявен съответният акт за назначаване) в раздел Ликвидация 502. Ликвидатори.

В актовете за възлагане на ликвидация/актовете за назначаване на С. А. А. като ликвидатор на въпросните дружества, се съдържат лични данни на лицето в обхват три имена, адрес, адрес на електронна поща, телефон за контакти и качеството на ликвидатор и същите са достъпни за потребители с електронен подпис, сертификат, издаден от Агенция по вписванията или ПИК на НАП. С вписване на обстоятелството за назначаването му като ликвидатор в раздел Ликвидация 502. Ликвидатори, в публичната част на регистъра, са обработени личните му данни три имена и качеството на ликвидатор. Посоченото обстоятелство е заличено на 07.04.2021 г., като тези данни три имена и качеството на ликвидатор продължават да са достъпни в публичната част на регистъра в раздел Ликвидация 502. Ликвидатори, История.

При така изяснените факти по спора, административният съд е приел за правилен извода на КЗЛД, че от страна на Агенция по вписванията са извършени 15 отделни нарушения по чл. 5, §, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 на принципа на законосъобразността при обработването на личните данни на С. А. А. в контекста на описаните по-горе действия по обявяване на актове и вписване на обстоятелства по партидите на 15-те дружества в ликвидация в електронния ТРРЮЛНЦ.

Съдът е потвърдил приетото от КЗЛД, че предпоставка за обявяването на актове за назначаване на ликвидатори по реда на чл. 133 и чл. 134 от Наредба 1/14.02.2007 г. и за вписването на обстоятелства във връзка с тези актове, при което неминуемо се оповестяват данни за съответно назначените лица, е наличието на подадена от тях декларация-съгласие за извършване на възложената с акта за назначаване работа. В случая е безспорно, че такава декларация-съгласие не е представяна от С. А. А. по отношение на нито един от обсъжданите актове за назначаването му като ликвидатор. Поради това като е обявила въпросните актове и обстоятелства, съдържащи личните данни на С. А. А., в електронните дела на посочените 15 обявени в ликвидация дружества, Агенцията по вписванията е допуснала нарушения на чл. 5, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679, предвид липсата на валидно условие за законосъобразното обработване на личните данни на засегнатото лице в конкретния случай.

Този извод на АССГ се споделя изцяло от настоящия касационен състав.

Неоснователно е заявеното в касационната жалба възражение досежно ефекта на декларацията-съгласие на назначеното за ликвидатор лице за извършване на възложената работа. В тази връзка касационната инстанция намира за необходимо да посочи, че разпоредбите на чл. 133 и чл. 134 от Наредба 1/14.02.2007 г. следва да се тълкуват и прилагат във връзка с чл. 266, ал. 3 от Търговския закон, от чиято редакция ясно следва, че обстоятелствата относно ликвидаторите се вписват в търговския регистър при представяне на нотариално заверени съгласия с образци на подписите им.

Дори и да се приеме обаче, че обявяването на акт за назначаване на ликвидатор по партидата на обявено в ликвидация дружество може да се извърши и без наличието на представено нотариално заверено съгласие с образец на подписа, в настоящия случай отсъства основополагащото условие за Агенция по вписванията да обработва изобщо личните данни на С. А. А. по процесния начин, а именно лицето да фигурира в утвърдените от изпълнителния директор на Агенцията списъци на ликвидаторите съгласно чл. 133, ал. 2, във вр. с чл. 144 от Наредба 1/14.02.2007 г. Видно от представените с преписката по настоящото дело списъци, изрично изискани от КЗЛД в хода на развилото се пред нея производство, и по-конкретно тези, обхващащи периода от 09.10.2017 г. (датата на първия по време обявен акт за назначаване) до 01.03.2021 г. (датата на последно обявения акт за назначаване) лицето С. А. А. не е включено в тях.

При тези обстоятелства правилен е изводът на първоинстанционния съд, потвърждаващ този на КЗЛД, че посредством обявените актове и вписани обстоятелства в електронния ТРРНЮЛНЦ Агенция по вписванията е обработвала личните данни на С. А. А. в нарушение на установения в чл. 5, §1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679 принцип за законосъобразност, при липса на което и да е от предвидените в чл. 6 от същия регламент условие.

Решението на АССГ в тази част е правилно.

Правилно е и в частта, с която се потвърждават т. 2 и т. 3 от Решение ППН-01-216/2021 от 04.09.2023 г. на КЗЛД досежно даденото от надзорния орган разпореждане на Агенция по вписванията, на основание чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679, да заличи личните данни на засегнатото лице по партидата на всяко едно от 15-те обявени в ликвидация дружества в обхват, съответно три имена и качеството на ликвидатор, достъпни в раздел Ликвидация 502. Ликвидатори, История със свободен достъп за потребители и три имена, адрес, адрес на електронна поща, телефон за контакти и качеството на ликвидатор, съдържащи се в обявените актове, достъпни в раздел Назначения за потребителите с регистриран достъп в електронния ТРРЮЛНЦ, в електронните дела на посочените търговци, обявени в ликвидация.

Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени възраженията на касационния жалбоподател относно неизпълнимостта на така даденото разпореждане. Доколкото в случая липсват доказателства за включване на лицето в списъка на ликвидаторите по чл. 133, ал. 2, във вр. с чл. 144 от Наредба 1/14.02.2007 г. (което на свой ред зависи от изпълнението на редица изисквания, предвидени в чл. 133, ал. 1 от същата наредба), не може да се приеме изтъкнатият от Агенция по вписванията аргумент, че действията й, свързани с обработването на личните данни на това лице, са били необходими с оглед изпълнението на вменените й със закон правомощия. В случая при упражняването на своите официални правомощия, по-специално при служебното назначаване на ликвидатор по реда на чл. 133 и сл. от Наредба 1/14.02.2007 г., Агенцията по вписванията като администратор на лични данни не се е съобразила с правилата за законосъобразното им обработване, установени в Регламент (ЕС) 2016/679 в електронния ТРРЮЛНЦ са обявени актове и обстоятелства, съдържащи лични данни на С. А. А., без да е доказано наличието на изискуемото по закон съгласие на засегнатото лице, изразяващо се в съгласието му да бъде включено в списъка на ликвидаторите съгласно чл. 133, ал. 2 от Наредба 1/14.02.2007 г. Включването в посочения списък е необходимо условие за определянето на съответното лице като ликвидатор в предвидените от закона случаи на служебно назначаване на ликвидатори.

Изложеното обуславя правилност на извода за допуснато от страна на Агенция по вписванията нарушение на чл. 5, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679, по отношение на което съразмерна и ефективна се явява мярката по чл. 58, § 2, б. г от Регламент (ЕС) 2016/679, изразяваща се в разпореждането да бъдат заличени личните данни на С. А. А. в обхват три имена и качеството на ликвидатор, достъпни в раздел Ликвидация 502. Ликвидатори, История със свободен достъп за потребители, и три имена, адрес, адрес на електронна поща, телефон за контакти и качеството на ликвидатор, съдържащи се в обявените актове, достъпни в раздел Назначения за потребителите с регистриран достъп в електронния ТРРЮЛНЦ, в електронните дела на съответните търговци, обявени в ликвидация.

Следва да се посочи, че разпореденото от КЗЛД заличаване не се припокрива по значение и последици със заличаването по смисъла на ЗТРРЮЛНЦ, а се основава на правото на субекта на данни да иска преустановяване на незаконосъобразното обработване на личните му данни посредством тяхното заличаване/изтриване от неправомерно обработващия ги администратор на лични данни. Разпореденото от КЗЛД заличаване намира опора в закрепеното в чл. 17 от Регламент (ЕС) 2016/679 право на субекта на данни да поиска от администратора изтриване на свързаните с него лични данни без ненужно забавяне при наличие на някое от посочените в § 1 от тази разпоредба основания. В случая е реализирано основанието по чл. 17, § 1, б. г - личните данни са били обработвани незаконосъобразно. Поради това следва да бъдат отхвърлени като неоснователни възраженията на Агенция по вписванията за липса на практическа възможност да бъдат изпълнени разпоредените с решението на КЗЛД действия, доколкото въпросът за техническите средства и начини за тяхното изпълнението стои извън предмета на настоящия правен спор.

Неоснователен е и доводът за неправилно определяне на 1-месечен срок за изпълнение на разпореждането по т. 2 от решението на КЗЛД. Така определеният срок е в достатъчна степен разумен, подходящ и съответен на констатираните нарушения, като позволява на засегнатия субект на данни да получи своевременна и ефективна защита на своите права. Липсата на изрични мотиви по този въпрос в първоинстанционния съдебен акт, предмет на настоящата касационна проверка, не обуславя извод за неговата неправилност поради необоснованост или съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В тази връзка следва да се посочи, че необсъждането на всички релевирани от жалбоподателя възражения не съставлява нарушение на процедурата от вида на съществените, ако в хода на производството са били изяснени всички относими към спора факти и обстоятелства и правните съображения на съда почиват на правилно приложение на материалния закон, какъвто е настоящият случай.

Предвид гореизложеното, решението на АССГ, в частта, в която се отхвърля жалбата на Агенция по вписванията срещу Решение ППН-01-216/2021 от 04.09.2023 г. в частта му по т. 1, т. 2 и т. 3, е правилно и следва да бъде оставено в сила.

Решението е неправилно в частта му, с която оспорването на Агенция по вписванията е отхвърлено срещу Решение ППН-01-216/2021 от 04.09.2023 г. на КЗЛД в санкционната му част по т. 4, с която на администратора на лични данни е наложена имуществена санкция в размер от по 1 000 (хиляда) лв. за всяко едно от констатираните нарушения по т. 1, или общо 15 000 лв. Правилен е изводът относно необходимостта от прилагане в настоящия случай на корективното правомощие по чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679, но касационната инстанция не споделя становището на административния орган, потвърдено от първоинстанционния съд, относно така наложената санкция, определена в размер от по 1 000 лв. за всяко едно от посочените 15 нарушения поотделно.

Съгласно чл. 83, § 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 надзорният орган при вземане на решение за налагане на наказание глоба или имуществена санкция в допълнение към мерките, посочени в член 58, § 2, б. а з и й, или вместо тях, определя и неговия размер. Наказанието по чл. 83, § 2 има санкционен характер, като всеки конкретен случай се преценява самостоятелно въз основа на фактите и обстоятелствата при извършване на нарушението. В тази връзка за всеки случай при определянето на размера на наказанието се разглеждат елементите, посочени в чл. 83, § 2, б. а-к от Регламент (ЕС) 2016/679.

При определянето на размера на имуществената санкция в настоящия случай надзорният орган е приел, че от страна на Агенция по вписванията са извършени 15 отделни нарушения на принципа на законосъобразността по чл. 5, § 1, б. а от Регламент (ЕС) 2016/679, засегнат от нарушенията е един субект, като засегнатите лични данни са от категорията на обикновените. Прието е за установено, че няма данни в резултат от нарушенията субектът на данни да е претърпял вреди, както и че нарушенията не са свързани с прилагането на технически и организационни мерки. Като утежняващо обстоятелство е отчетено, че спрямо администратора на лични данни са били прилагани мерки за установени предходни нарушения на правилата за защита на личните данни с влезли в сила решения на КЗЛД. Обсъдени и оценени като недостатъчни са действията на администратора на лични данни, предприети след сезирането му от засегнатия субект на данни, в резултат на което неправомерното им обработване не е било преустановено.

Настоящият касационен състав счита, че с оглед анализа на посочените елементи, и по-конкретно с оглед естеството и тежестта на извършеното нарушение, в съчетание с естеството, обхвата и целта на съответното обработване, засягащо личните данни на един субект и отнасящо се до повтарящи се, но еднотипни действия, размерът на наложената от КЗЛД санкция излиза извън границите на необходимото за постигането на целите на Регламент (ЕС) 2016/679, като се явява непропорционален и несправедлив. Извършените от Агенция по вписванията 15 на брой идентични по своето основание и съдържание операции по неправомерно обработване на личните данни на С. А. А. следва да се разглеждат като едно единно, продължено нарушение, за което, с оглед конкретната фактическа обстановка по случая и при отчитане на критериите по чл. 83, § 2, б. а-к от Регламент (ЕС) 2016/679, следва да се наложи една имуществена санкция в размер на 5 000 лв.

Решението на АССГ следва да бъде отменено в частта му, с която се отхвърля жалбата на Агенция по вписванията срещу решението на КЗЛД в частта му по т. 4 и вместо него да се постанови изменение на административния акт в частта му по т. 4, като се намали размерът на наложената на основание чл. 83, § 5, б. а, във вр. с чл. 58, § 2, б. и от Регламент (ЕС) 2016/679 имуществена санкция от 15 000 лв. на 5 000 лв.

По отношение на разноските: В разпоредбата на чл. 143 от АПК, законодателят не е предвидил как се разпределят разноските при частично уважаване на жалбата, с оглед на което по силата на препращащата разпоредба на чл. 144 от АПК, за неуредените въпроси са приложими субсидиарно разпоредбите на ГПК. Разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК предвижда, че заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно уважената част от иска, а ал. 3 сочи, че ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай поради частичната основателност на жалбата и претенциите на двете страни за присъждане на направени разноски по производството, същите следва да останат така, както са сторени, поради невъзможността да бъдат разделени. При този изход на спора, настоящата инстанция счита, че не следва да бъдат присъждани разноски, като същите следва да бъдат понесени от страните така както са направени.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение