Решение № 5641 от 30.5.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) София чрез процесуален представител срещу решение 102 от 01.02.2023 г., постановено по административно дело 992/2022 г. от Административен съд София област (АССо), с което е отменена негова заповед 517з-4627/05.08.2022 г. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което оспорването й бъде отхвърлено, като претендира и присъждане на деловодни разноски. Ответникът по касационната жалба Н. Григоров чрез процесуален представител и в представено писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди направените в настоящото производство разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд след надлежното му сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто права и интереси са засегнати с него, а разгледано по същество е правилно. Предмет на проверка за законосъобразност пред АССо е била заповед 517з-4627/05.08.2022 г., която дисциплинарно наказващ орган старши комисар Ж. Коцев( от материалите по преписката се установява, че същият е и Директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи(ОДМВР) - София е наложено дисциплинарно наказание уволнение за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) на младши експерт Н. Григоров командир на отделение в група Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали , сектор Пътна полиция към отдел Охранителна полиция при ОДМВР София за извършено нарушение на служебната дисциплина по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР - неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР (ЕК), представляващо деяние несъвместимо с тези правила, уронващо престижа на службата, изразено в това, че на 04.04.2022 г., около 16 часа на Автомагистрала Тракия в района на гр. Ихтиман при спиране за проверка водач на турски товарен автомобил при установено нарушение на Закона за движение по пътищата (ЗДвП) служителят станал свидетел на неетично поведение и обидно отношение от страна на колегата му И. Анастасов, който нанесъл удар в лицето на водача на автомобила - турски гражданин, не взел отношение и не докладвал за случая на преките си ръководители. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила, но в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 146, т. 4 АПК. Решението е постановено при правилно приложение на материалния закон. Обоснован и съответен на доказателствата е изводът в обжалваното решение, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като в обстоятелствената част на същата и в приложената административна преписка липсват доказателства, от които да се установява, че Григоров е възприел лично и непосредствено неетично поведение и обидно отношение на колегата му И. Анастасов - нанасяне на удар в лицето на турски гражданин, за да бъде обосновано и доказано извършване на нарушение по т. т. 24 и 33 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което е ангажирана дисциплинарната му отговорност. По делото липсват доказателства, от които да се установява безсъмнено и непротиворечиво, че Григоров е възприел неетично поведение или обидно отношение на колегата му, при което ДРО, а също и ДНО необосновано приемат, че е налице извършено дисциплинарно нарушение от същия. В тази насока настоящият състав намира, че първоинстанционният съд е базирал изводите си изцяло въз основа на събраните в производството доказателства , които са обсъдени и анализирани детайлно. В хода на дисциплинарното производство органът е събрал множество доказателства, от които се установява създадения ред и организация за работата на полицейските екипи, работещи по контрола за спазване на правилата за движение в структурата на МВР, в която са изпълнявали длъжността си, за поведението на колегата на Григоров на процесните дата и място относно спрения за проверка товарен автомобил, управляван от турски гражданин, но липсват конкретни доказателства, относно поведението на Григоров. На мястото са присъствали двамата служители на МВР и турския гражданин, но никой от тях не установява Григоров да е възприел извършеното от Анастасов извън полицейския автомобил, чийто водач е бил той. Липсват такива твърдения и от турския гражданин, а това не се установява и от приложения видеозапис, приложен по делото, който е обсъден подробно в решението, макар да е отказано на страните същият да бъде възпроизведен в хода на съдебното дирене. Неоснователен е и наведеният довод за необоснованост на решението съдът е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и след анализа им аргументирано е изложил изводите си за незаконосъобразност на обжалваната заповед. С касационната жалба не са представени писмени доказателства, които да водят до обратен извод, поради което настоящият състав намира, че наведените доводи в касационната жалба са неоснователни. Изложеното обосновава извод за неоснователност на касационната жалба. За пълнота на изложението настоящия състав намира за необходимо да посочи и следното: І. Съдът е констатирал допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, но е приел, че с това на първо място не е нарушено правото на защита на служителя адресат на обжалваната заповед, а освен това същите не са съществени, тъй като са свързани само с установено неспазване на въдената организация на дейността по установяване на дисциплинарните нарушения и налагане на дисциплинарни наказания с Инструкцията, но нямат за резултат нарушение на установените правила за провеждане на дисциплинарно производство в специалния закон ЗМВР. Настоящият състав намира този извод за неправилен. При преглед на материалите по дисциплинарната преписка се установява, че дисциплинарно разследващия орган е събрал множество доказателства, от които се установява въведената организация на работа на в структурата, в която е изпълнявал длъжност служителя, както и поведението на служителя Анастасов, с когото Григоров е изпълнявал служебните си задължения на посочените в заповедта време, но по отношение на конкретното поведение на наказания със заповедта служител изводите не са базирани на конкретни доказателства. Приетото за установено, че Григоров е станал свидетел на използване на неправомерна употреба на физическа сила от страна на колегата му е обосновано с изведено заключение от назначената комисия ( ІІІ Установена фактическа обстановка, т. 1.2. от обобщената справка), но от подробно описаните в началото на същата т. ІІІ доказателства не се установява това. Възприемането от страна на Григоров на поведението колегата му Анастасов не се установява, както от сведенията на турския гражданин, така и от направения видеозапис, за който на л. 38 от обобщената справка дисциплинарно разследващия орган е посочил като установено, че е направен от устройство, с установено компрометиране на поставените пломби за сигурност в кутията на DVR устройството, поставените пломби са с нарушена цялост и в последствие залепени с моментно лепило към кутията, в която е поставено устройството. При това настоящият състав намира, че неизяснявайки в пълнота релевантните за случая факти при проведеното дисциплинарно разследване служителят не е могъл да осъществи в пълнота правото си на защита. При липсата на конкретни фактически установявания дисциплинарно наказващия орган безкритично е възприел направените изводи от дисциплинарно разследващия орган без да извърши собствена преценка на събраните доказателства в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал.4 ЗМВР, което представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. ІІ. Със заповед 517з-1930/07.04.2022 г. дисциплинарнонаказващия орган ст. комисар Ж. Коцев ВПД директор на ОДМВР София разпорежда да се извърши проверка за изясняване на постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение от служителите Анастасов и Григоров от нарочно назначена комисия в срок до 07.05.2022 г. За работата си комисията изготвила доклад рег. 517з-9420/28.04.2022 г., в който предложила да бъде прекратена образуваната проверка и да бъдат образувани дисциплинарни производства по чл. 207, ал. 1, т. 2 ЗМВР срещу двамата служители, а материалите от проверката да бъдат приобщени към образуваните дисциплинарни производства. Със заповед 517з-2395/29.04.2022 г., издадена от органа, разпоредил проверката ВПД Комисар Ж. Коцев е прекратена проверката, разпоредена с негова заповед 517з-1930/07.04.2022 г. на основание чл. 43, ал. 4 ЗМВР (предвиждаща, че в изпълнение на функциите си директорите на ОДМВР могат да издават заповеди) и чл. 29, ал. 4 от Инструкцията (предвиждащ, че извън случаите по ал. 2 и ал. 3, органът разпоредил проверката незабавно прекратява същата и изпраща материалите на компетентния дисциплинарно наказващ орган). Посочените предпоставки за прекратяването на проверката не са налице на първо място проверката е разпоредена именно по реда на чл. 205, ал. 2 ЗМВР за изясняване на постъпилите данни за извършено дисциплинарно нарушение и е разпоредена именно от компетентния дисциплинарно наказващ орган. След прекратяване на същата по посочения начин и ред, за да бъде образувано дисциплинарно производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, каквото е това по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР са приложими разпоредбите на Глава втора от Инструкцията Проверки по чл. 205, ал. 2 ЗМВР и дисциплинарни производства, Раздел втори Дисциплинарни производства изискващи при постъпили данни за извършено такова нарушение да бъде изготвено предложение от прекия ръководител на служителя до компетентния дисциплинарно наказващ орган, каквото в случая не е налице при образуване на дисциплинарното производство. Същата е образувано едва след повече от 20 дни след прекратяване на проверката - със заповед 517з-2396/29.04.2022 г. въз основа на доклада с рег. 517з9420/28.04.2022 г., при липсата на надлежно направено предложение от компетентен орган и изготвена справка за резултата от извършената проверка и неправилно прекратено производство по разпоредената проверка за установяване на постъпилите данни и липсата на съответно предложение. Посочените две нарушения на предвидените административнопроизводствени правила според настоящия състав също са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на заповедта по чл. 146, т. 3 АПК. На следващо място от материалите, събрани в хода на дисциплинарното производство са установени данни за наличие на произшествие по смисъла на чл. 82, т. 4 от Инструкцията - неправомерни действия срещу служител на МВР, предвид твърденията на служителя Анастасов, че водачът на товарния автомобил, след като му е съобщено, че ще бъде санкциониран за извършено нарушение на правилата за движение е извършил неправомерни действия срещу служители на МВР, като е започнал да ги обижда грубо, което според докладчика има съществено значение с оглед на това как занапред служителите ще изпълняват служебните си задължения при извършени нарушения от чужди граждани, които за да избегнат налагане на административно наказание предоставят едностранчиви доказателства в случая единствено видеозапис, но не и звукозапис, от който да се установи в пълнота действително поведение на страните в административно наказателното производство, а дисциплинарно разследващия орган не е изпълнил задълженията си по чл. 207, ал. 3 ЗМВР да извърши процедурни действия за пълно, обективно и всестранно разследване на случая, като липсват данни и и за извършена проверка на това произшествие по реда на чл. 86 от Инструкцията. Обстоятелството, че за това не е съобщено незабавно от служителите, спрямо които са извършени тези действия при наличие на такива установявания от дисциплинарно разследващия орган, отразени и в обобщената справка не освобождават компетентните органи от задълженията му по Инструкцията, независимо, че същата е подзаконов нормативен акт. Изложеното обосновава допълнителен извод за постановяване на заповедта при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК администрацията при касационния жалбодател следва да бъде осъдена да заплати на ответника направените в настоящето производство деловодни разноски в размер на 1000 лв.,представляващи заплатен хонорар за един адвокат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение