Решение № 14738 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2010 г.

Решение № 14738 от 2.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3321/2010 г., VII о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Глава дванадесета на Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Анахит Елязян, гражданка на Армения против Решение № 276 от 26.11.2009 г. по адм. д. 298/2009 г. на Административен съд - Смолян. В жалбата се твърди неправилност на оспорения съдебен акт поради необоснованост, постановяването му в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствени правила, като се иска отмяната му и произнасяне по същество с отмяна на Заповед № ОЧ-128 от 19.10.2009 г. на Директора на РД "Гранична полиция" гр. Смолян. Според жалбоподателя в разрез със събраните по делото доказателства е приетото от съда, че оспорената заповед е мотивирана, че са спазени процесуалните правила по издаването, връчването й и запознаване на адресата на акта със съдържанието й на език, който владее. В нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК не са изяснени фактическите и правни основания за издаването й. Ответната страна Директорът на Регионална дирекция "Гранична полиция" гр. Смолян не е изразил становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, преценявайки обжалваното решение с оглед заявените касационни основания и служебно, съобразно разпоредбата на ал. 2 на чл. 218 АПК, за да се произнесе, взе предвид: С обжалваното решение Административен съд - Смолян отхвърля жалбата на Анахит Елязян срещу Заповед № 0Ч-128 от 19.10.2009 г. на Директора на РД "Гранична полиция" гр. Смолян, с която на основание чл. 42з, във връзка с чл. 10, ал. 1, т. 7, т, 12 и чл. 11, т. 5 и т. 10 от Закона за чужденците в РБългария й е наложена принудителна административна мярка - "Забрана за влизане в Република България" за срок от 5 години, считано от 19.10.2009 г. Решението е мотивирано с изводите на съда, обосновани с безспорно установените по делото факти на продължаващо пребиваване в РБългария на жалбоподателката след като е изтекъл разрешения й с визата срок, при наличие на данни, че ползва страната ни като транзитен пункт за миграция към трета държава, Република Франция, представяйки подправени документи. Съдът съпоставя изложените в заповедта фактически основания с установените в административното и съдебното производство обстоятелства и достига до извода за наличие на посочените законови предпоставки за налагане на принудителната административна мярка. Касационният състав намира решението на съда обосновано с оглед събраните в административното и съдебното производства доказателства. Както пред административния орган, така и в съдебната фаза, не са оспорени констатациите в предложението от 19.10.2010 г. за продължаващо пребиваване на Анахит Елязян в РБългария след изтичане на срока на визата й - 17.09.2009 г., предприетите от нея действия по снабдяване с документи, с цел заминаване за РФранция, размера на притежаваните от нея средства - 35 евра. Не е оспорено и установеното от експертни справки № 49 и № 50 от 19.10.2010 г., за изцяло подменена персонализирана страница на представения от жалбоподателката латвийски паспорт. Посочените факти изпълват съдържанието на т. 9 от чл. 10, както и това на т. 5 и т. 9 на чл. 11 от Закона за чужденците в РБългария, представляващи правни основания на предложението. Тези факти, макар при частично променена правна квалификация, представляват фактическите основания за издаване на заповедта. Правомощие на решаващия орган е да приложи закона по своя преценка спрямо установените факти. Законосъобразността на акта му следва от съответствието на фактите с хипотезиса на нормата. В случая безспорно установените обстоятелства попадат в приложното поле на т. 12 на чл. 10, т. 5 и т. 9 на чл. 11 от Закона за чужденците в РБългария, поради което за административния орган е налице компетентността, предоставена от чл. 42з, ал. 1 и ал. 2 от същия закон, да постанови принудителната мярка "забрана за влизане в Република България". Доколкото не са ангажирани и представени в процеса доказателства за влязла в сила присъда, установяваща използването на подправени документи, основателни са възраженията в касационната жалба за противоречие на заповедта с т. 7 от чл. 10 от Закона за чужденците в РБългария. Неправилно е и позоваването на т. 6 от чл. 10 на ЗЧРБ в предложението до компетентния орган. Допуснатото несъответствие със закона по отношение на едно от посочените основания за издаване на акта - т. 7 от чл. 10 на ЗЧРБ, не води до опорочаването му като цяло до степен, налагаща неговата отмяна. Всяко от посочените по - горе три основания е достатъчно да обоснове законосъобразността на оспорената заповед. Неоснователни са възраженията в касационната жалба за допуснати процесуални нарушения при връчването на заповедта и начина на запознаването й с нейното съдържание. Процесната заповед е връчена на жалбоподателката при участието на преводач, чийто подпис е положен на самия акт и представлява необходимото и достатъчно доказателство за уведомяването на адресата на език, който той познава. Независимо от изложеното, заповедта за назначаване на преводача е издадена в деня, в който е постановена и оспорената заповед - 19.10.2009 г., когато поражда и правното си действие. Подписването на тази заповед от преводача на следващия ден - 20.10.2009 г. няма правното значение на правопораждащ факт, поради което извършените от него действия по превода са валидни. Предвид изложените съображения, съдебният състав намира недоказани твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила и Върховният административен съд, седмо отделение, основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от Административнопроцесуалния кодекс