Решение № 962 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г.

Решение № 962 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 21/2016 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Б. Й. Т., чрез пълномощника му адв. Рашев, срещу Решение № 2169/10.11.2015 г., постановено по адм. д. № 882/2015 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя обективно съединени искове, с искане за отмяната му като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяната му, като се постанови друго по съществото на спора, с което се уважат изцяло предявените искове. Ответника по жалбата – Областна администрация на Област П. чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Производството пред Административен съд Пловдив се е развило по исковата молба на Б. Т. против Областна администрация на Област П., с предявени обективно съединени искове за обезщетяване на претърпени имуществени вреди в размер от 1 028 690. 93 лв. и за законната лихва върху сумата в размер на 196 737. 73 лева за периода 21.05.2013 г. до 08.04.2015 г. Предявеният иск за вреди се основава на обявена за нищожна с влязъл в сила съдебен акт заповед на областен управител на Област П. по чл. 6, ал. 5 от Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти /ЗОСОИ/, и на действия и бездействия на същия областен управител. Размера им основава на разликата в пазарна стойност, по която би реализирал дължимите му се компенсаторни записи, на оптималната цена от 0. 62 лева, каквато е била преди постановяване на решението на съда, с което е обявена за нищожна заповедта на областния управител и следващата я среднопретеглена цена от 0.42 лева, на която биха могли да бъдат продадени след тази дата. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба и становищата на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените такива, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, основаващи обезщетяване на твърдяните за причинени имуществени вреди и е отхвърлил предявените искове. Решението е валидно допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна дейност. За да възникне законовата отговорност следва да е налице и реално причинена вреда, произтичаща от акта, действията или бездействията, както и да е налице пряка причинна връзка между тях и настъпилата вреда. Правилен е извода на съда, че в случая ищеца, за когото е доказателствената тежест, не е установил наличието на всички законови предпоставки, обуславящи основателността на предявените искове. Правилна е преценката в обжалваното решение, че сочените в исковата молба действия и бездействия, на които се основават претърпените вреди не са такива, дължими се по силата на закона от администрацията, в случая от Областния управител на Област П., поради което и не могат да основат претенцията за обезщетяване на вреди. Исковата претенция се основава на действие и бездействия на областния управител, които обективират отказ за сключване на споразумение по съдебно производство. Касае се законова възможност, предоставена на преценката на страните по спора, непопадаща в хипотезата на извършвана административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Не е налице и другото твърдяно в исковата молба и касационната жалба действие, на което се основава иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, а именно писмен отказ от Областен управител на Област П. по искане за възобновяване на административно производство. Правилно е прието в обжалваното решение, че не се касае за действие, а за административен акт, който акт е оспорен пред съда, а оспорването е отхвърлено с влязло в сила съдебно решение. Не е налице и твърдяното бездействие, изразяващо се в неиздаване на компенсаторни записи в 14-дневен срок от решение на съда, с което е прогласена нищожността на заповед по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ и преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне. Твърденията на ищеца основават неизпълнение на законово задължение за издаване на административен акт, относими към неговата законосъобразност. Непроизнасяне в установените от закона срокове от страна на административния орган формира мълчалив отказ, също подлежащ на оспорване пред съда. Следва да се отбележи, че в случая административния орган, областен управител на Област П. е изпълнил вменените му от закона процедури. Назначена е експертиза за установяване на основателността и размера на претенциите на подалите искането за обезщетяване лица, след което е издаден административен акт, с който заявените претенции са уважени. Този акт не е оспорен пред съда. Предявеният иск се основава и на отменен по съдебен ред, обявен за нищожен административен акт – заповед на Областен управител на Област П. по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ, с която е утвърдена експертиза установяваща правото на обезщетяване на ищеца с компенсаторни записи. Наличието на незаконосъобразен административен акт е една от предпоставките за обезщетяване на причинени вреди. Тези вреди следва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, а вредата е пряка, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие. Това законово изискване в случая не е налице. Претендираните в случая имуществени вреди, като пропуснати ползи, се извличат от разликата в стойността, по която би реализирал жалбоподателят дължимите му се компенсаторни записи в период, предхождащ постановената законосъобразна заповед, с която е определен нов, различен по обем размер на дължимите се компенсаторни записи по отменената такава. Разликата в стойността на компенсаторните записи в различните моменти не основава твърдените за причинени имуществени вреди, тъй като меродавен е момента на реализацията им, който момент изцяло зависи от волята на притежателя им, недоказан в развилото се съдебно производство. Съгласно чл. 4, ал. 1 и 2 от ЗОСОИ компенсаторните записи са поименни и безналични, като с тях може да се участва в приватизационни сделки, както и да се ползват в случаите, предвидени в друг нормативен акт. Не е доказано сигурно неосъществено увеличение на имуществото, при което предявеният иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ се явява неоснователен. С оглед изложените съображения обжалваното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски по делото е неоснователно. Не се представят доказателства за реално сторени такива в хода на съдебното производство. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховния административен съд, трето отделение