Решение № 12667 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2009 г.

Решение № 12667 от 28.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5322/2009 г., VI о., докладчик съдията Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Разград срещу Решение № 11 от 9.03.2009 г. по адм. д. № 4/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Разград. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон. Ответникът Едноличен търговец Пламен Стоянов Петров с Фирма "Пламен Петров-Чочо-91" от гр. Разград моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, а разгледана по същество е частично основателна. С Решение № 11 от 9.03.2009 г. по адм. д. № 4/2009 г., Административен съд гр. Разград е отменил Решение № 83 от 9.12.2008 г. на ръководителя на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Разград и потвърденото с него Разпореждане № 138 от 6.11.2008 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО. Съдът е приел за установено, че Петрова се е осигурявала върху осигурителен доход 170 лв. за всички осигурителни рискове, без трудова злополука, професионална болест и безработица и към м. ноември 2002 г. е имала 6 месеца осигурителен стаж. Налице е и декларация за заплащане на месечни помощи за деца до 18 години. Направен е окончателния извод, че лицето има право на обезщетения за раждане, за отглеждане на малко дете и месечни помощи за деца. Правилно първоинстанционният съд е приел, че Даниела Петрова Петрова от 8.07.2002 г. е самоосигуряващо се лице като прокурист на Фирма "Пламен Петров-Чочо-91" гр. Разград, както и че взаимоотношенията й с търговеца са били уредени чрез граждански договор. Следователно тя е следвало да се осигурява при условията на чл. 4, ал. 3, т. 5 КСО. Съгласно този текст лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. Според чл. 48а КСО, в редакцията му действала към момента на възникване на спорните правоотношения, осигуреното лице има право на обезщетение за бременност и раждане, ако има осигурителен стаж шест месеца като осигурено за всички осигурени социални рискове, за всички осигурени социални рискове без трудова злополука, професионална болест и безработица или за всички осигурени социални рискове без безработица. Същите условия поставя и текста на чл. 52а КСО относно правото на обезщетение при отглеждане на малко дете. Разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5, чл. 48 а и чл. 52а КСО са императивни и не зависят от волята на лицето, избрало други форми на осигуряване. По изложените съображения се приема, че за Даниела Петрова Петрова не са възникнали правата на обезщетение за бременност и раждане и обезщетение за отглеждане на малко дете. Ето защо органите на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Разград са правилно са постановили връщане на сумите 231.12 лв. главница и 284.39 лв. лихви, първата сума изплатена като обезщетение за бременност и раждане, и 2450.75 лв. главница и 2625.01 лв. лихви, първата сума от които за изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете. В тази част съдебният акт е постановен в нарушение на материалния закон и подлежи на отмяна, а вместо него следва да се постанови ново решение по съществото на спора, с което жалбата да бъде отхвърлена в тази й част. Що се касае до месечните помощи за деца до 18 годишна възраст и еднократната помощ за раждане на живородено дете тезата на органите на Териториално поделение на Националния осигурителен институт гр. Разград е неправилна. Съгласно чл. 6, ал. 1 от ЗСПД майката има право на еднократна помощ при раждане на живо дете, независимо от доходите на семейството. От представените по първоначалното дело болнични листове става ясно, че Петрова е родила живо дете и следователно има право на тази помощ. По първоначалното дело е налице също така и молба - декларация от 7.01.2003 г. за получаване на месечни помощи за деца до 18 години, която не е взета пред вид от органите на НОИ. Видно от тази декларация семейството отговаря на изискванията на чл. 7, ал. 1 , във връзка с чл. 4 от ЗСПД и чл. 17, ал. 1 от ППЗСПД. Следователно семейството е имало право на посочените помощи. С оглед разпоредбите на § 5, ал. 1 и 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ППЗСПД, ако процесните помощи не бяха получени от майката щяха да бъдат получени от бащата. Следователно не е налице неоснователно получена сума. По изложените съображения обжалваното решение се оставя в сила частично и в отменената част се постановява ново решение по съществото на спора, с което жалбата се отхвърля. Водим от горното и на основание чл. 221 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,