Решение № 122 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4878/2019 г.

Решение № 122 от 23.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4878/2019 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Б. против решение № 295/16.09.2019 г., постановено по гр. д. № 592/2019 г. от състав на Окръжен съд – Пазарджик. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор, като в открито съдебно заседание не изпраща представител. Касационното обжалване е допуснато с определение № 164/11.03.2020 г. Правен въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване е, дължи ли въззивният съд даване на указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания и допустими ли са доказателства пред въззивната инстанция във връзка с неточност на доклада и липсата на разпределение на доказателствената тежест в него. Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС - противоречие с възприетото от ВКС с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК. По отговора на правния въпрос, касационният съд приема следното: За допуснати от първата инстанция процесуални нарушения във връзка с доклада на делото въззивният съд не следи служебно /чл. 269, изр. 2 ГПК/. Когато във въззивната жалба или отговора страната се позове на допуснати от първата инстанция нарушения във връзка с доклада, дори и да прецени тези оплаквания за основателни, въззивният съд не извършва нов доклад по смисъла и в съдържанието, уредено в чл. 146, ал. 1 ГПК, тъй като характерът на въззивната дейност изключва повторение на действията, дължими от първата инстанция. В тази хипотеза въззивният съд дължи единствено даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство. По касационната жалба, ВКС приема следното: Въззивният съд е приел, че ищецът е разполагал с реална възможност да даде обяснения, като същият не се е възползвал от правото си, поради което приема, че обяснения не са дадени по негова вина и разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от КТ е неприложима в случая. На 12.02.2019 г. ищецът е претърпял операция на крака, като в представената по делото епикриза е посочено, че при изписването му е бил в добро обективно състояние, без риск от дехоспитализация и с оплакване за лека болка. В тази насока съдът е приел, че затрудненията в придвижването и изпитваната болка в областта на крака не могат да бъдат характеризирани като интензивни страдания, които обективно да са довели до невъзможност ищецът да напише обяснения и да ги изпрати на работодателя чрез съпругата си или друго лице, по пощата, по имейл или чрез куриер. Тежестта от доказването на обстоятелството, че ищецът не е разполагал с физическа възможност, в дадения му срок за писмени обяснения да даде същите, е върху ищеца по делото, предвид позоваването на това обстоятелство в исковата молба във връзка с твърдението му, че заповедта за прекратяването на трудовото правоотношение е незаконосъобразна. Видно от доклада на първоинстанционния съд, на ищеца не са дадени конкретни указания във връзка с тежестта от доказването на горните обстоятелства, като същите са дадени общо и не са конкретни. От друга страна, с решението си съдът е приел, че ищецът е разполагал с физическа възможност в дадения еднодневен срок да даде писмени обяснения, въпреки претърпяната от него оперативна интервенция на крак. Във въззивната си жалба, ищецът се е позовал на обстоятелството, че не са му дадени конкретни указания във връзка с посоченото по-горе обстоятелство, като в тази насока и в съответствие с отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, той е поискал събиране на доказателства – свидетелски показания. В противоречие с възприетото от ВКС с т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК разрешение на правния въпрос, въззивният съд е отказал да допусне свидетелските показания като доказателство по делото. Горното налага извод, че при постановяването на решението от въззивния съд е допуснато процесуално нарушение, което е довело до постановяване на неправилно решение. Тъй като се налага извършването на нови процесуални действия – допускане и разпит на свидетели, след отмяната на решението, делото следва да се върне на въззивния съд за извършването им, като след това съдът ще следва да направи извод дали ищецът е имал физическа възможност да даде писмените обяснения в дадения му от работодателя еднодневен срок за това. Разноски за настоящото производство не следва да се присъждат, като същите следва да се присъдят с оглед изхода на спора при новото разглеждане на делото. Водим от горното, състав на ВКС