Решение № 8780 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 889/2014 г.

Решение № 8780 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 889/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Д. Й. З. от с. Обручище, община Гълъбово против решение № 261 от 9.12.2013 г., постановено по адм. д. № 475/2013 г. по описа на Административен съд - Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 20172/3.08.2007 г. на ВНД началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движение по пътищата - изземване на свидетелството му за управление на МПС. Касаторът релевира оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Иска неговата отмяна. Ответникът началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за основателна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че на Диян Златев са издадени пет броя наказателни постановления, приложени към делото - НП6794/04 г.; НП 906/2005 г.; НП 42/2006 г.; НП 4722/2006 г.; НП 1679/2006 г., с които са му отнети всички контролни точки като водач на моторно превозно средство, притежаващ валидно свидетелство за правоуправление. Заключил е, че същите са надлежно връчени на адресата - лично, чрез близки и по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН. Въз основа на тези правораздавателни актове административният орган е приел, че водачът не е изпълнил задължението си да върне СУМПС, поради което е издал оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 4 от АПК. Като е обсъдил в съвкупност доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че са изпълнени фактическите и правни основания за прилагане на принудителната административна мярка; заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроцесуалните правила. Според съда, в производството по обжалване на принудителната административна мярка не могат да се излагат доводи за ненадлежно връчване на наказателните постановления, а в тежест на жалбоподателя е да установи, че постановленията са били обжалвани и отменени. Този извод е неправилен. От приложените доказателства по административната преписка се установява, че са съобразени представените и посочени в справката наказателни постановления с № 6794/2004 г., с което са отнети 10 контролни точки; № 906/2005 г., с което са отнети 6 контролни точки; № 42/2006 г., с което са отнети 12 контролни точки; № 1679/2006 г., с което са отнети 6 контролни точки и № 4722/2006 г., с което са отнети 10 контролни точки. По НП № 6794/2004 г и № 906/2005 г. е отбелязано връчване по реда на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, като върху първото дори няма официално удостоверяване на това обстоятелство. Органът твърди, че постановленията са влезли в сила. Съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 4 от ЗДвП, с цел безопасност по пътищата и преустановяване на административните нарушения, на водач, на когото са отнети всички контролни точки и е изгубил правоспособността си, но не е върнал свидетелството си за правоуправление, същото се изземва. Изземването е принудителна административна мярка и за нейното законосъобразно прилагане е необходимо на лицето да са отнети всички контролни точки и то да не е върнало свидетелството си за правоуправление. Конкретният спор е досежно отнемането на контролните точки като правопораждащ факт за прилагането на ПАМ. Както правилно е посочил първоинстанционния съд, контролните точки, съгласно чл. 157, ал. 1 от ЗДвП служат за отчет на извършените от водача нарушения. Извършването на определен брой и вид нарушения е основание за отнемане на правоспособността на водача на моторното превозно средство. С цел ефективност на контрола по отношение на извършените нарушения законодателят е въвел максимален брой контролни точки и отнемане на определен брой от тях за определени нарушения. Съгласно чл. 4 от I-139/16.09.2002 г. на министъра на вътрешните работи (отм) контролните точки се отнемат въз основа на влязло в сила наказателно постановление. За да е налице релевантно отнемане на контролни точки, е необходимо да е установено по надлежния ред извършването на някое от визираните в чл. 3 от Наредбата нарушения. Кога едно нарушение е установено по надлежния ред определя Законът за административните нарушения и наказания. Наказателното постановление, установяващо нарушението и наложеното наказание, следва да е влязло в сила. Съгласно чл. 64 от ЗАНН наказателните постановления влизат в сила, когато не подлежат на обжалване, не са обжалвани или са били обжалвани, но са били потвърдени или изменени от съда. Следователно едва след осъществяването на някой от посочените юридически факти по надлежния ред, на нарушителя следва да се отнемат съответния брой контролни точки. За да се установи, че дадено наказателно постановление не е обжалвано, е необходимо да се докаже по безспорен и категоричен начин, че адресатът на акта не е упражнил субективното си право на жалба. Последното възниква от деня на връчване на акта - чл. 59, ал. 2 от ЗАНН във вр. с чл. 58, ал. 1 от ЗАНН. Първоинстанционният съд е приел за доказано твърдението на административния орган, че съобразените наказателни постановления са влезли в сила, като е отхвърлил възраженията на жалбоподателя, че същите не са надлежно връчени. Настоящият съдебен състав счита, че в производството по проверка на законосъобразността на наложената принудителна мярка е относим въпросът за надлежното връчване на наказателните постановления, установяващи нарушенията и съответно отнетите контролни точки. Когато актът е връчен при условията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, задължение на органа е да докаже, че са спазени изискванията на закона, т. е. че нарушителят не е намерен на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Само тогава, когато тези законови изисквания са спазени, ще е налице годен юридически факт, който да породи правните последици на влязло в сила наказателно постановление. Действията по връчването се извършват само и единствено от административния орган и той е този, който трябва да докаже надлежно извършването им - чл. 170, ал. 1 от АПК. За цитираните по-горе две наказателни постановления не са представени доказателства, установяващи, че лицето е търсено и не е намерено на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Липсата на доказателства за изпълнение на изискванията на закона правят факта на връчване на наказателните постановления недоказан, поради което изводът на съда, че те са влезли в сила и следователно породили правни последици, е неправилен. Не могат да се приемат за настъпили правни последици, чийто правопораждащ факт не е надлежно доказан. При тези данни, за касатора не е възникнало задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП, тъй като към момента на издаване на оспорената заповед не са му отнети всички контролни точки и не е изгубил придобитата правоспособност като водач на МПС. Поради това, след като липсва фактическо и правно основание за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 4 от ЗДвП, то оспорената заповед се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Ето защо, при изяснена релевантна фактическа обстановка, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, обжалваното решение следва да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго - по съществото на спора, с което заповед № 20172/3.08.2007 г. на ВНД началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - Стара Загора бъде отменена като незаконосъобразна. Воден от горното, Върховният административен съд