Решение № 15238 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2009 г.

Решение № 15238 от 14.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7423/2009 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Петър Иванов Кутев, от гр. Свищов, против Решение № 152 от 09.04.2009 г., постановено по адм. д. № 77/2009 г. по описа на Административен съд - гр. Велико Търново. Жалбоподателят твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът - директорът на Областна дирекция на МВР Велико Търново, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе съдът взе предвид следното: С обжалваното решение е отхвърлена жалба против Заповед № яз-655/11.04.2008 г. на директора на Областна дирекция на МВР Велико Търново, с която на Петър Иванов Кутев е наложена принудителна административна мярка, изразяваща се в забрана за напускане на страната и отказ за издаване на паспорт и заместващи го документи до отпадане на основанието. За да постанови този резултат първоинстанционния съд е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентния административен орган, който след като установил, че касатора е осъждан за умишлени престъпления от общ характер и не е реабилитиран е наложил принудителната административна мярка. Съдът е констатирал, че в случая е била налице хипотезата на чл. 76, т. 2 (отм.) от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), като директорът на Областна дирекция на МВР Велико Търново в условията на оперативна самостоятелност е наложил принудителната административна мярка. Направени са изводи, че заповедта е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Направените от съда изводи са в съответствие със събраните по делото доказателства. Съгласно чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД, може да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, осъждани за умишлени престъпления от общ характер, но нереабилитирани. Видно от приложеното като доказателство по делото свидетелството за съдимост е, че касаторът е осъждан през 2004 г. и 2005 г. за умишлени престъпления от общ характер - чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Този текст има предвид осъждане повече от един път за умишлено престъпление от общ характер и правилно административния орган е наложил принудителната административна мярка по т. 2, а не по т. 1, поради което твърдението в касационната жалба в тази насока е неоснователно. Законосъобразни са изводите на съда, че Петър Кутев не е реабилитиран. Разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК, на която жалбоподателя се позовава и в касационната жалба е неприложима. Жалбоподателят е осъждан два пъти, поради което е приложима разпоредбата на чл. 88а, ал. 4 НК. Освен това и по двете присъди има кумулативно наложени наказания "глоба" и няма данни това наказание да е изпълнено. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че позоваването на изтекла давност за изтърпяване на наложеното наказание е неотносимо към реабилитацията, тъй като същата е от значение за изпълнение на наложеното наказание, а не за настъпването или постановяването на реабилитация. Първоинстанционният съд е обсъдил всички доводи на жалбоподателя за незаконосъобразност на оспорената заповед, преповторени и в касационната жалба. Съдът е направил законосъобразни изводи, че в хипотезата на чл. 76 от ЗБЛД административният орган упражнява своята власт при условията на оперативна самостоятелност - при предоставена му от законодателя самостоятелна преценка и свобода на избор от два или повече възможни резултата (прогласени от закона). За законосъобразността на издадения от него акт от гледна точка на материалния закон в тези случаи е достатъчно наличието на установените материалноправни предпоставки за избрания резултат. Въпросът защо административният орган е направил точно този избор, а не е избрал друг от възможните правни резултати е въпрос на целесъобразност, поради което и с оглед на естеството на съдебния контрол за законосъобразност на административните актове, не подлежи на обсъждане в съдебното производство. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона, като при постановяването й не е допуснато нарушение принципа на съразмерност, регламентиран в чл. 6 от АПК. Наложената принудителна административна мярка при наличието на материалноправните предпоставки на чл. 76, т. 2 (отм.) от ЗБЛД е съобразена с целта, която преследва закона - защита на правната сигурност. С постигането на целта на закона не е нарушен и принципа на съизмеримост-административният акт не засяга права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която се издава акта - временно ограничаване на права и законни интереси в защита на правната сигурност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно, не е налице соченото касационно основание за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,