Решение № 14424 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2018 г.

Решение № 14424 от 23.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5198/2018 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт, гр. Сливен, против решение № ЗЗ от 12.03.2018 г. по адм. дело № 432 по описа за 2017 г. на Административен съд - Сливен, с което е отменено решение № 1012-19-187#1/30.10.2017 г. на директора на ТП на НОИ Сливен и административната преписка е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 2121-19-25/10.07.2017 г. при спазване на дадените от съда задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Изложени са съображения, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК: необоснованост, нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, неправилно прилагане на чл. 19, ал. 1 и 3 от НПОС, чл. 11 от ЗНП (отм.); , Указ № 330 за народната просвета (отм.); и Правилника за базите за подготовка на чуждестранни кадри (необн.). Ответницата Р. Вълкова от [населено място] е оспорила касационната жалба в писмен отговор и писмена защита. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Сливен е решение № 1012-19-187#1 от 30.10.2017 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ), гр. Сливен, потвърждаващо разпореждане № 2121-19-25#3 от 04.09.2017 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване, с което е отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст на Р. Вълкова при зачитане за учителски на придобития осигурителен стаж през периода 01.03.1982 г. – 30.06.1990 г. С обжалваното решение Административен съд – Сливен е уважил жалбата, след като е стигнал до правилния краен извод, че придобитият стаж на длъжност "преподавател" по български език в База за подготовка на чуждестранни кадри "Качулка" следва да се счита за положен на длъжност "учител" по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ППЗП (отм.); и чл. 19 от НПОС. Така постановеното решение е правилно. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Към 31.12.1999 г. е в сила разпоредбата на чл. 41 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП – отм.), която определя като учителски трудов стаж по смисъла на Закона за пенсиите този трудов стаж, който е положен на длъжност учител или възпитател в учебни и възпитателни заведения, които са създадени по реда на Закона за народната просвета, както и социалните учебно-професионални заведения за квалификация и преквалификация на лица с намалена трудоспособност съгласно Постановление № 63 на Министерския съвет от 1991 г. (обн., ДВ, бр. 32 от 1991 г.; изм., бр. 68 от 1991 г.). С ал. 2 е предвидено, че за учителски трудов стаж се счита и трудовият стаж на лицата, заемащи длъжности по списък, утвърден от министъра на образованието и науката, съгласувано с управителя на Националния осигурителен институт, ако отговарят на изискванията за заемане на длъжността учител или възпитател съобразно придобитото образование, професионална квалификация и правоспособност и са изпълнили пълната норма за задължителна преподавателска работа. През периода 01.03.1982 г. – 30.06.1990 г. ответницата по касация е изпълнявала длъжност с наименование "преподавател", което по смислово значение е синоним на "учител" и "педагог". Учебната база не е била създадена по реда на Закона за народната просвета, но видно от чл. 11 от представения правилник, издаден от Комитета по труда и работната заплата към Министерския съвет, обучението в организираните от базата курсове е осъществявано под учебно-методическото и педагогическото ръководство на Министерството на народната просвета. Учебните планове и програми на чуждестранните студенти по български език са се съгласували с дирекция "Народна просвета" към съответния окръжен народен съвет. Съгласно чл. 12 от правилника за преподаватели (учители) и възпитатели са били назначавани лица с висше образование по специалността, а подборът и назначаването им се е извършвало от дирекция "Народна просвета" при съответния ОНС. С чл. 13 от правилника е предвидено, че по отношение на учебно-методическата дейност, отпуските и др. на преподавателите, се прилагат нормативните актове, които уреждат тези въпроси за средните политехнически учебни заведения. Така установените фактически и правни обстоятелства правилно са преценени и тълкувани във връзка с разпоредбата на чл. 11 от Закона за народната просвета от 1948 г. (отм.); , съгласно която службата на редовните учители на административно-просветна дейност в което и да е ведомство се зачита за учителска служба. По силата на чл. 1 от Наредба № 7 от 22.06.1989 г. за условията и реда за възникване, изменение и прекратяване на трудовите правоотношения с учителските кадри (обн., ДВ, бр. 55 от 18.07.1989 г.), в сила към 30.06.1990 г., за "учителски кадри" се счита и педагогическият персонал в общежитията и извънучилищните учреждения, чиято дейност е свързана с обучение и възпитание (наричани по-нататък "учебно-възпитателни учреждения"), независимо от ведомствената им принадлежност. На основание чл. 11, ал. 1 от същата наредба трудовото правоотношение за заемане на учителска или ръководна педагогическа длъжност може да възникне с лице, което има съответните за длъжността образование и професионална квалификация съгласно приложението към наредбата. Допуснатите от първоинстанционния административен съд нарушения на съдопроизводствените правила на чл. 164, ал. 1, т. 3 и чл. 202 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от АПК, както и некоректното позоваване на съдебна практика, не са повлияли върху окончателния правен извод. Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж (НПОС) предвижда, че осигурителният стаж, вкл. учителският, се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец. Недопустимо е назначеното по делото вещо лице да прави разбор на разпоредби и да предлага становища по прилагане на закона. Показанията на разпитания по делото свидетел Ж. Радев – преподавател в същата база, не могат да служат като годно доказателство за придобит от ответницата осигурителен стаж. Свидетелят не е дал показания каква всъщност е била пълната норма задължителна преподавателска работа на преподавателите в базата, които са обучавали на български език чуждестранни курсисти, за да могат те да се адаптират към живота в страната. Житейски нелогично е да се сравнява естеството на преподавателските функции в курсовете по български език в база "Качулка" с тези на учителите по български език и литература в средните училища (гимназии, техникуми и др.). Липсват данни и за приет списък съгласно чл. 41, ал. 2 от ППЗП (отм.);. Необходимо е също така да се отбележи, че в хипотезата на чл. 41, ал. 1, изр. 2 от ППЗП (отм.); спазването на пълната норма задължителна преподавателска работа е от значение при преценката на придобития стаж от директорите и зам. - директорите на учебни и възпитателни заведения, но не и на изпълняващите длъжността "учител" ("преподавател"). В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в тежест на административния орган е да представи доказателства каква е била пълната норма задължителна преподавателска работа през процесния период 1982 г. – 1990 г., но по делото няма такива данни. Оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и като е уважил жалбата, Административен съд - Сливен е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответницата по касация за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 3500 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,