Решение № 15715 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2018 г.

Решение № 15715 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2022/2018 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Р., [гражданство], против решение № 6488 от 09.11.2017 г., постановено по адм. дело № 9981/2017 г. по описа на Административен съд – София-град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и решението на председателя на Държавна агенция за бежанците и да върне делото във вид на преписка на административния орган за ново произнасяне с указания за правилното прилагане на закона. Редовно призован за датата на съдебно заседание, Д. Р. се явява лично и с процесуален представител адв. Христов. По същество поддържа изложените доводи в касационната жалба, не сочи нови доказателства и няма доказателствени искания. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет (ДАБ при МС), редовно призован се представлява от юрк. Минкова, която оспорва касационната жалба по доводите наведени в нея и моли решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 75 от Закона за убежището и бежанците е отхвърлил жалбата на Д. Р., [гражданство] срещу Решение № 15749/15.08.2017 г. на председателя на ДАБ при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че обжалваният административен акт е постановен от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база даденото от него интервю в хода на производство пред административния орган, ситуацията в Сирия въз основа на предоставената по делото справка № МД-596/19.05.2017 г. от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, както и писмо от 02.08.2017 г. на Държавна агенция национална сигурност (ДАНС), с което е изразено становище, че агенцията възразява да бъде предоставена закрила на жалбоподателя, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност (л. 17 от адм. дело 9981/2017 г.), съдът е стигнал до извода за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Установил е, че становището на ДАНС е издадено на основание чл. 41, ал. 1 от Закона за Държавна агенция национална сигурност (ЗДАНС). Съгласно тази разпоредба ДАНС осъществява контролна дейност във връзка с пребиваването на чужденци в Република България, като дава становища за молби за предоставяне на убежище, статут на бежанец и временна закрила по ЗУБ, като това правомощие е изрично предвидено в чл. 58, ал. 7 от ЗУБ. Въз основа на тези констатации е прието, че макар и да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 на чужденеца, преценката дали кандидатът за убежище представлява заплаха за националната сигурност е изцяло в правомощията на ДАНС и тяхното становище е задължително и обвързващо ДАБ в производството по предоставяне на закрила относно това обстоятелство. Също така е прието, че постановеното от административния орган е в съответствие с чл. 17 § 1, б. "г" от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета. От тук е изведен и окончателния извод относно материалната законосъобразност на оспорвания административен акт, като е посочено, че председателя на ДАБ, прилагайки изключващата клауза по чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ, е постановил акта в съответствие с материално-правните разпоредби и с целта на закона. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне на Р. и на бежански статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 8 от ЗУБ, като лицето не е преследвано в страната си по произход, не е арестуван и спрямо него не е упражнено насилие от официалните власти или от когото и да е друг, както и не е бил преследван по политически или религиозни причини. Въз основа на тези констатации съдът е приел, че след като не са налице материално–правните основания за предоставяне на статут на бежанец, не следва да бъдат прилагани изключващи клаузи, в това число и свързаните с националната сигурност по чл. 12, ал. 1, т. 6 от ЗУБ. Решението е правилно и обосновано. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение споделя изцяло фактическите и правни изводи на Административен съд – София-град. Правилно административният съд, изхождайки от събраните по делото писмени доказателства, подробно анализирани от него, е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне статут на бежанец на молителя, изчерпателно изброени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - изнесените от Д. Р. факти не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход или в тази по последно пребиваване. Основателно съдът е приел, че сред изложените в интервюто от чужденеца причини да не се завърне в Сирия не се обективират твърдения за физическо или психическо насилие, законови, административни, полицейски или съдебни мерки, които да представляват действия на преследване насочени лично срещу него. Въз основа на това обоснован се явява извода на административния съд, че не са налице основания за предоставяне на касационния жалбоподател на статут на бежанец съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Обосновано, с оглед обстоятелството, че са налице условията за прилагане на изключващата клауза на чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ съдът е приел, че на чужденеца не следва да се предоставя хуманитарен статут по предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По делото е приложено като доказателство писмо на Държавна агенция "Национална сигурност", в което е изразено отрицателно становище за предоставяне на закрила на чужденеца, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност. Съгласно императивните разпоредби на чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от закона /ЗУБ/, статут на бежанец и хуманитарен статут не се предоставят на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. В случая, на административния орган не е предоставена преценката дали да предостави търсената закрила, а напротив, има законова забрана за предоставяне и на статут на бежанец, и на хуманитарен статут. Целта на закона е да даде максимално широки гаранции за защита на националната сигурност, като постановеният отказ е материално законосъобразен административен акт. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отхвърлил жалбата против отказа на административния орган за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По тези съображения настоящата касационна инстанция на Върховния административен съд, намира, че решението на Административен съд – София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,