Решение № 6655 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2016 г.

Решение № 6655 от 22.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11563/2016 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на РЗИ - С. д-р М. К., против решение № 5657/15.08.2016 г., постановено по адм. дело № 4527/2016 г. от Административен съд С.- град с доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на съдебния акт и решаване на спора по същество. Ответната страна - Комисията за защита на личните данни, чрез процесуалния си представител юрк. В., оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна - Б. М. Х. не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на РЗИ гр. С. срещу решение № Ж-210/24.03.2016 г. на Комисията за защита на личните данни и е осъдил жалбоподателя да заплати на ответната страна разноски в съдебното производство в размер на 300 лева. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт първоинстанционният съд е приел, че същият е постановен от компетентен административен орган в рамките на предоставените му правомощия, в изискуемата писмена форма, с посочване на правните и фактически основания, при спазване на установените в закона административно производствени правила и в съответствие с материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Приетата за установена по делото фактическа обстановка се подкрепя от представените с административната преписка и събраните в хода на процеса писмени доказателства. Аргументирано е заключението на първоинстанционния съд за постановяване на решение № Ж-210/24.03.2016 г. от компетентен административен орган - Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ в съответствие с правомощията й по чл. 38, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 10, ал. 1, т. 7 ЗЗЛД, в предписаната от закона форма при наличие на изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, поради което е валиден акт. Обоснована е констатацията на съда за липса на допуснати съществени нарушения на административно производствените правила при издаване на оспореното решение. Същото е постановено, след като на страните е дадена възможност да изразят становище и представят писмени доказателства ( чл. 36 от АПК ). Административният акт е издаден след разглеждане на жалбата по същество в открито заседание съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗЗЛД и чл. 39, ал. 1 от Правилника за дейността на КЗЛД и нейната администрация и е прието единодушно от членовете на административния орган (чл. 9, ал. 3 от ЗЗЛД). Законосъобразно е заключението на съда, че решението е постановено в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби. При правилно изяснена фактическа обстановка и след обсъждане на относимите към съдебно административния спор доказателства, събрани в административното производство пред КЗЛД и представени пред съда- е направен обоснован извод за законосъобразност на решението на КЗЛД. Съгласно чл. 23, ал. 1 ЗЗЛД администраторът на лични данни предприема необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните от случайно или незаконно унищожаване, или от случайна загуба, от неправомерен достъп, изменение или разпространение, както и от други незаконни форми на обработване, като в ал. 3 е разпоредено мерките по ал. 1 и 2 да са съобразени със съвременните технологични постижения и осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат защитени, като в ал. 4 от същия чл. е предвидено мерките и сроковете по ал. 1 и ал. 2 да се определят с инструкция на администратора на лични данни. От представените доказателства съдът обосновано е приел, че е доказано допуснатото от оспорващата страна нарушение на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 ЗЗЛД, изразяващо се в това, че в качеството си на администратор на лични данни не е предприела необходимите технически и организационни мерки, за да защити данните на Б. М. Х., като предприетите мерките не са съобразени със съвременните технологични постижения да осигуряват ниво на защита, което съответства на рисковете, свързани с обработването, и на естеството на данните, които трябва да бъдат защитени. Този извод е направен след анализ на представения по делото доказателствен материал. Допуснато е нарушение на чл. 23, ал. 1 и ал. 3 от ЗЗЛД, за което законосъобразно административният орган ангажира отговорността на РЗИ по чл. 42, ал. 9 от ЗЗЛД. По изложените съображения, като е достигнал до заключение за законосъобразност на административния акт и по тези съображения е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие със закона. Досежно размера на наложената санкция, настоящият състав приема, че същата е съобразена с действащата нормативна уредба, с вида и тежестта на нарушението, поради което правилно е определена под средния размер. Предвид на изложеното настоящият съдебен състав приема, че решението на Административен съд С. - град е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора следва да бъде уважено искането на ответника по касация за присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение предвидени в разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, в редакцията след изменението на кодекса, обнародвано в Д. вестник брой: 8, от дата 24.01.2017 г. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 100 до 200 лева. За производството по настоящето дело в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски в размер на 100 (сто) лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение