Решение № 15280 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12456/2013 г.
ВАСVI отделение19.11.2013 г.докладчик Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 108 от 4.07.2013 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 156/2013 г. РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Мотиви
Решение № 15280 от 19.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12456/2013 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Касационно производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба от Станимир Петров Кескинов - адвокат от гр. Ямбол в качеството на служебен защитник на Руско Кръстев Асенов против решение № 108 от 4.07.2013 г. на Административен съд Ямбол по адм. дело № 156/2013 г. С него се отхвърля жалбата му против заповед № СП1-Я- 689/3.08.2012 г. на директора на Дирекция "Социално подпомагане" - Ямбол с която му е отказана целева помощ за отопление с твърдо гориво за отоплителен сезон 2012/2013 г. потвърдена с решение № РД 07-0041/4.09.2012 г. на директора на регионална дирекция Социално подпомагане. Поддържат се доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на ДСП Ямбол не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК срещу решение подлежащо на касационно обжалване и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното решение и разпореждане, с които му се отказва отпускане на социална помощ за отопление. Възраженията са били за незаконосъобразност на заповедта, тъй като са налице материалните предпоставки за отпускане на целевата помощ. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. Установено е от доказателствата по делото размерът на месечния доход, в който са включени сумите от пенсии съгласно § 1, т. 9 от ДР на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане /ППЗСП/. Възражението, че сумата от социалната пенсия като социална добавка не следва да се взема предвид съдът е приел за неоснователно тъй като цитираната разпоредба на ППЗСП не изключва социалните пенсии при формирането на дохода. Установено е че диференцирания доход следва да се определи при условията на чл. 2, ал. 4, т. 2 и т. 1 и т. 15 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление /Наредбата/ като е съобразена разпоредбата на чл. 2, ал. 5 при наличието на повече от едно основание за определяне на процент по ал. 4 да се прилага процентът с по висок размер. При установеното от фактическа страна жалбата е приета за неоснователна и като такава е отхвърлена.. Решението е правилно. Поддържаните доводи за нарушения при постановяване на решението са носнователни. Съдът е приложил правилно материалния закон. Приложимите норми са тези на ППЗСПЗЗ и цитираната наредба. Отново се поддържа, че при определяне на диференциалния доход не следва се взема предвид сумата от социалната пенсия. Този довод е неоснователен тъй като В § 1, т. 9 от ДР на ППЗСПЗЗ като доходи за отпускане на социални помощи по реда на този правилник са всички брутни приходи, произхождащи включително по т. "к" от пенсии. Изброени са доходите в точка 10 които не се считат при определяне на социалните помощи и в това изброяване не се включват социалните пенсии. Определянето на диференцирания минимален доход е в съответствие с цитираната наредба в приложимата й редакция като приложена разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредбата тъй като са налице повече от едно основания. При установеното от фактическа страна и правилно приложен материален закон възраженията за наличие на касационни основания за отмяна на решението са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК Върховният административен съд шесто отделение,