Решение № 6667 от 21.6.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Синкевица ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв.К. Москов. Жалбата е срещу решение 1651 от 15.03.2023г., постановено по адм. д. 8505/2022г. на Административен съд София град (АССГ). С касационната жалба са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Касационният жалбоподател прави искане за отмяна на обжалваното решение и да се задължи административния орган да довърши започнатата процедура с нарочен акт - заповед за отчуждаване или прекратяване на процедурата. Претендира разноски и за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба кметът на Столична община (СО) чрез Дирекция "Инвестиционно отчуждаване", чрез процесуален представител юриск.И. Юрукова, в съдебно заседание и с представени писмени бележки излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на АССГ следва да се остави в сила, тъй като не са налице касационните основания по чл.209 от АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл.211, ал.1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по изложените в нея възражения. Производството пред административния съд е било образувано по жалба на Синкевица ЕООД срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община по подадена молба вх. СИС20-ПП00-36/82 от 11.08.2022г. от Синкевица ЕООД за прекратяване на производството по отчуждаване. С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата от Синкевица ЕООД като неоснователна. За да стигне до този извод, съдът е приел, че дружеството е поискало от кмета на СО да прекрати производството по издаване на нова заповед за отчуждаване на имот с кад. ид. 68134.1932.2411 по КККР на гр.София на основание чл.56, ал.1 от АПК. Административният съд е счел, че по така подаденото искане няма и не може да се формира задължение у административния орган за произнасяне, от където следва, че не може да се формира и мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Съдът е обсъдил решение 2110 от 30.03.2022г. по адм. дело 11246/2021г. на АССГ, с което било отменена заповед СОА21-РД40-136/29.09.2021г. на кмета на СО и е направил извод, че административният орган няма задължение за издаване на нова заповед за отчуждаване, защото преписката била върната с указания за изясняване на собствеността. В резултат на което съдът е приел, че не е налице висящо производство, което следва да приключи с краен административен акт, респ. с акт за прекратяване па производството. Освен това съдът се е позовал на чл.21, ал.1 от ЗОС и е счел, че за общината не е въведено нормативно задължение да проведе производство по принудително отчуждаване, а е предоставена само правна възможност да стори това. Така изложените мотиви на първоинстанционния съд принципно са правилни, но те обосновават извод за недопустимост на подадената от Синкевица ЕООД жалба на основание чл.159, ал.1 от АПК. А не до нейната неоснователност, както е приел първоинстанционният съд, и в какъвто смисъл е постановеният от него резултат. От данните по делото се установява, че със заповед СОА21-РД40-136/29.09.2021г. на кмета на СО е отчужден поземлен имот (ПИ) с идентификатор 68134.1932.2411 (незастроен), с площ 1 532 кв.м., съгласно скица по КККР, находящ се в гр.София, попадащ в улична регулация, съгласно влязъл в сила план за регулация на м."Манастирски ливади - запад", одобрен със заповед РД-09-50-66/10.02.1999г. на главния архитект на гр.София. Заповедта на кмета на СО е отменена по съдебен ред с влязло в сила решение 2110 от 30.03.2022г. по адм. дело 11246/2021г. по описа на АССГ. Със съдебния акт е прието, че заповедта е опорочена в частта, относно площта на имота, относно определянето на неустановена собственост за част от имота, както и относно определеното обезщетение. Съдът е отменил акта и е върнал преписката за ново произнасяне, съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение, а именно служебно да събере всички доказателства, релевантни за случая и да се произнесе след изясняване на всички факти и обстоятелства. С молба вх. СИС20-ПП00-36-82 от 11.08.2022г. Синкевица ЕООД е поискало от кмета на СО на основание чл.56, ал.1 от АПК да прекрати административното производството по издаване на нова заповед за отчуждаване на имот с идентификатор 68134.1932.2411. На 02.09.2022г. дружеството е депозирало жалба пред АССГ с искане за отмяна на формирания мълчалив отказ по молбата. С определение 7739/06.10.2022г. по адм. д. 8505/2022г. по описа на АССГ жалбата срещу мълчалив отказ на кмета на СО е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото, като е прието, че се оспорва мълчалив отказ на кмета на Столична община, във връзка с дадени задължителни указания с решение 2110 от 30.3.2022 г. по адм.дело 11246/2021г. на Административен съд София-град. С определение 9977/08.11.2022г. по адм. д. 9862/2022г. на ВАС е отменено определение 7739/06.10.2022г. по адм. д. 8505/2022г. на АССГ, като е върнато делото за продължаване на съдопроизводствените действия. За да постанови този резултат съставът на ВАС е приел, че с определение 7739/06.10.2022г. по адм. д. 8505/2022г. по описа на АССГ неправилно е бил определен предметът на спора атакуван е бил мълчалив отказ на кмета на Столична община по подадена молба вх. СИС20-ПП00-36/82 от 11.08.2022г. на дружеството, а не мълчалив отказ на кмета на Столична община, във връзка с дадени задължителни указания с решение 2110 от 30.3.2022 г. по адм.дело 11246 по описа за 2021 г. на Административен съд София град, както е приел съда. След връщане на делото и в изпълнение на разпореждане от 11.11.2022г. по чл.158, ал.1 от АПК, с молба от 18.11.2022г. Синкевица ЕООД отново е заявил, че оспорва мълчалив отказ на кмета на Столична община по молба вх. СИС20-ПП00-36/82 от 11.08.2022г. При така заявеният и уточнен предмет на спора, действително няма формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК, тъй като по подадената молба вх. СИС20-ПП00-36/82 от 11.08.2022г. няма задължение за кмета на Столична община да издаде индивидуален административен акт. Мълчалив отказ е налице само тогава, когато искането до административния орган се отнася до издаване на индивидуален административен акт или до отказ на административния орган да извърши или да се въздържи да извърши определено действие и то само когато органът има задължение да се произнесе по направеното искане. Задължението и правомощието на административния орган трябва да е нормативно предвидено, т.е. искането за издаване на административния акт следва също да е допустимо, тъй като само тогава се засягат признати права и интереси на заинтересованата от издаването му страна. В настоящия случай не е налице такава хипотеза. В Закона за общинска собственост /ЗОС/ не се установява нормативно задължение на административния орган да се произнесе по така формулираното искане в молбата на Синкевица ЕООД. Не се установява да е налице и висяща процедура за отчуждаване и/или обезщетяване по ЗОС, което да дава възможност на административния орган да се произнесе с акт за спиране или прекратяване на производството. Видно с решение 2110 от 30.03.2022г. по адм. дело 11246/2021г. на АССГ, заповед СОА21-РД40-136/29.09.2021г. на кмета на СО е отменена и преписката е била върната с указания за изясняване на собствеността, а не с изричното задължение да бъде издадена нова заповед за отчуждаване. От това следва, че не може да се формира и мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Липсата на мълчалив отказ означава липса на административен акт като годен обект на съдебен контрол и води до процесуална недопустимост на подадената жалба. Посоченото е процесуална предпоставка от категорията на абсолютните, за наличието на които съдът е длъжен да следи служебно. Административният съд съобразно изложеното е следвало на основание чл.159, т.1 АПК да остави жалбата без разглеждане и да прекрати производството по делото. Този резултат не е в противоречие с указанията на ВАС, дадени с определение 9977/08.11.2022г. по адм. д. 9862/2022г., тъй като с това определение на ВАС е отменено предходно прекратително определение на АССГ, но не защото АССГ неправилно е приел, че не е бил формиран мълчалив отказ, а защото неправилно е определил предмета на спора. Впрочем при неправилно определен предмет на спора не би и могло да се разсъждава дали има формиран мълчалив отказ по молба вх. СИС20-ПП00-36/82 от 11.08.2022г., тъй като към него момент друг е бил определеният от АССГ предмет на спора. Водим от горното, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, приема, че обжалваното съдебно решение е недопустимо като постановено по недопустима жалба. Административният съд не е съобразил, че жалбата в случая е подадена срещу неподлежащ на оспорване акт, поради което е недопустима и при наличието на предпоставките по чл.159, т.1 от АПК е следвало да я остави без разглеждане, както и да прекрати образуваното по нея производство. Поради това, като се е произнесъл по подадената пред него жалба, е постановил недопустимо решение. Затова обжалваното съдебно решение следва да бъде обезсилено, а производството по делото, образувано по недопустимото оспорване - прекратено. Не следва да се разглеждат касационните доводи по чл.209, т.3 от АПК, изложени в касационната жалба на Синкевица ЕООД, тъй като е налице по-тежкият порок по чл.209, т.2 от АПК - недопустимост на постановеното решение, за което касационният съд следи служебно съгласно разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането на ответника по касация на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно - следва да се присъди сума в размер на 150 лв. представляваща своевременно поискано юрисконсултско възнаграждение. Водин от горното и на основание чл.221, ал.3 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение