Решение № 9789 от 15.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6158/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерския съвет (МС), подадена чрез процесуален представител, срещу решение 9426/18.03.2025г., постановено по адм. дело 535/2025г. на Административен съд София - град, в частта, с която по жалба на А. А. М. е отменено решение 12757/06.12.2024г., издадено от председателя на ДАБ при МС, в частта в която на сирийския гражданин е отказано предоставяне на хуманитарен статут. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че неправилно съдът е ценил доказателствата по делото, приемайки същите за непълни. Сочи, че не се установява наличието на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице, поради което не е налице и предпоставката за предоставяне на хуманитарен статут съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По подробно изложени доводи в касационната жалба се моли за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата. Ответникът А. А. М., лично и чрез процесуален представител, в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на АССГ в оспорената му част за правилно, като представя допълнително доказателство във връзка с това становище. Моли за оставяне на решението на АССГ в оспорената му част в сила. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е и основателна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд София-град е било решение 12757/06.12.2024г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на А. М. е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението, в частта, с която на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец, е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция. За да постанови своя акт АССГ е установил следното: С А. М. е проведено интервю на 11.09.2024г., в което заявява, че е напуснал нелегално Сирия в началото на 2023г. за Турция, където останал около месец. На 12.08.2024г. влязъл в България нелегално от Турция. Родителите му са починали през 2016г. Посочил, че целта му било да замине за Холандия, но бил заловен от полицията в София. Основна причина за напускането на страната била войната. Сочи, че в страната на произход не е имал проблеми поради етническа или религиозна принадлежност и срещу него не е оказвано насилие. Напуснал Сирия заради войната и лошата обстановка. За да постанови отказ за предоставяне на хуманитарен статут на сирийския гражданин, административният орган е приел, че спрямо кандидата не са налице предпоставки съгласно чл. 9, ял. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ за това, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от унизително отнасяне или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в Сирия. Обсъдени са тълкуванията на релевантните за производството понятия, дадени в Решение на СЕС от 17 февруари 2009г., по дело С-465/07 във връзка с приложението на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. След извършен анализ на информацията, изложена в справки с вх. ЦУ-1852/27.08.2024г. и ЦУ-1841/23.08.2024г. за обстановката в Сирия, във връзка с положението в района по местожителство на молителя, изготвени от дирекция "Международна дейност" ДАБ при МС, органът не е установил основания съобразно тълкуванията, дадени в Решение на СЕС от 17 февруари 2009г., по дело С-465/07 и решение на СЕС от 30 януари 2014г., по дело С-285/12 по тълкуването на чл. 15, бук. "в" от Директива 2011/95/ЕС, преценени във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Като част от административната преписка са представени справки, изготвени от дирекция "Международна дейност" на ДАБ- МС: справка с вх. ЦУ-1852/27.08.2024г. относно състоянието на сигурността в провинция Халеб и въоръжените групировки, които действат на териториите на тези райони и справка с вх. ЦУ- 1841/23.08.2024г. относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Сирийската арабска република към 23.08.2024г. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка и след извършена проверка по чл. 146 вр. чл. 168 от АПК е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По съществото на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт. На основание чл. 155 от ГПК, съдът е обсъдил актуалната обстановка в държавата по произход на кандидата, позовавайки се на различни информационни източници, като е приел, че данните, съдържащи се в представената от ДАБ при МС справка с вх. МД-02-60/29.01.2025г. са избирателни и непълни. Прието е, че съобразно приложимата практика на ЕСПЧ и СЕС, е дължим извод, че спрямо лицето е налице основание за предоставяне на закрила по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, тъй като може да бъде изложено на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Решението, в оспорената му част, е неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съобразно чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. По отношение наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут на чужденеца следва да се отбележи, че в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат разпоредбите на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ. Няма изложени твърдения и за наличие на обстоятелства като предвидените в чл. 9, ал. 6 и ал. 8 от ЗУБ. Противно на възприетото от административния съд, органът е извършил правилна и обоснована преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, съгласно която норма хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно решение на СЕС по дело С-465/07, чл. 15, бук. "в" от Директива 2004/08/ЕО, във връзка с чл. 2, бук. "д" от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с чл. 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на чл. 15 от последната е преповторен в текста на чл. 15 от новата Директива, поради което и тълкуването, дадено с решението на СЕС по дело С-465/2007г., е запазило своето значение. В конкретния случай неправилно съдът е приел, че са налице посочените хипотези, тъй като изложената пред органа информация за личното положение на жалбоподателя, както и останалите данни и доказателства, не водят до извод, че към настоящия момент на цялата територия на Сирия конфликтът достига до ниво, пораждащо сериозни и потвърдени основания да се смята, че търсещият закрила, върнат в Сирия, в конкретен регион, поради самия факт на присъствието си на територията се излага на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота или личността си. Административният орган е извършил преценката си по прилагане на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ въз основа на обективираната в справки ЦУ-1852/27.08.2024г. и ЦУ-1841/23.08.2024г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ информация относно провинция Халеб, като е приел, че насилието там не може да се определи като безогледно. В конкретния случай е направен извод, че няма достатъчно обоснован страх от преследване, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Не се установява спрямо кандидата да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на Сирия той ще бъде изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна на предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. От информацията в приложените справки на Дирекция "Международна дейност" на ДАБ към МС, вкл. и тези представени пред касационната инстанция, се установява, че в Сирия е налице вътрешен конфликт и има случаи на насилие, но то не обхваща цялата територия на тази държава. Районите на големите градове са зони, контролирани от правителството. От 2020г. конфликтът се приема за такъв в застой, при който фронтовите линии остават относително стабилни. Въпреки регистрирани случаи на насилие, те не могат да бъдат определени за достигащи нивото, разглеждано в решение по дело С-465/07. От информациите в справките става ясно, че дори и да се приеме наличие на въоръжен конфликт в Сирия, то същият явно не е повсеместен. Съответно не може да се счита, че със самото си присъствие в дадена провинция или съответно населено място, кандидатът ще бъде изложен на тежки заплахи срещу живота или личността му поради безогледно насилие вследствие на въоръжения конфликт. Действително след 27.11.2024г. и падането на режима обществено-политическата обстановка е променена, но изводът относно наличието на вътрешен конфликт не е променен. Във връзка с горното следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Преди прилагането на визирания законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. М.. Към настоящия момент в Сирия не е налице ситуация на изключително безогледно насилие. Не се установяват данни понастоящем конфликтът там да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не споделя конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствената заплаха за живота и сигурността му в Сирия. Изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по първоинстанционното дело справки относно ситуацията в тази държава, включително справка МД-02-483/10.09.2025г., приета в касационното производство, не налагат извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила", т. е. хуманитарен статут. С оглед изложеното в процесния случай не се отнася за лице, нуждаещо се от международна закрила, а за икономически мигрант, търсещ по-добри условия за живот и реализация. До други изводи не води и представената от страна на касационния ответник Удостоверение от психиатър относно психическото здравословно състояние на А. М., тъй като на първо място тази т.нар. експертиза не е била събрана по съответния предвиден ред в ГПК, а именно чрез назначаване от съда на психиатрична експертиза с конкретно поставени въпроси имащи отношение към спора и не следва да се кредитира и на второ място, ирелевантно за материалните предпоставки за прилагане нормата на чл. 9 от ЗУБ е психиатричното здраве на търсещия закрила. При съобразяване с изложените мотиви, като е отменил решение 12757/06.12.2024г., издадено от председателя на ДАБ при МС, в частта, с която е отказано предоставяне на хуманитарен статут на А. М., административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в оспорената му част и вместо него следва да бъде отхвърлена жалбата на лицето. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение