Решение № 12896 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 825/2014 г.

Решение № 12896 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 825/2014 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът "ВМД 08" ЕООД моли да бъде отменено решение № 7010/14.11.2013 г. по адм. д. № 9115/2012 г. на АССГ, с което е отхвърлена жалбата против РА № 2101112006/6.01.2012 г. на ТД на НАП-София, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. 24 585,50 лв с лихви като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли РА да бъде отменен и да му бъдат присъдени разноски. Ответникът по касационната жалба Директора на Дирекция "ОДОП"-София моли решението като правилно да бъде оставено в сила и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима и подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата против РА № 2101112006/6.01.2012 г. на ТД на НАП-София, с който е определен допълнителен корпоративен данък по ЗКПО за 2010 г. 24 585,50 лв с лихви поради увеличение на финансовия резултат на основание чл. 77, чл. 26, т. 1 и 2 и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО с осчетоводени разходи по фактури за ремонт и обзавеждане, които не са заплатени и доставките не са осъществени. Съдът е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и е възприел фактическа обстановка, съобразена с тях. От правилно установените факти съдът е направил обоснован правен извод за законосъобразно определяне на данъчните задължения на ревизираното лице за 2010 г. Обсъдил е възраженията на касатора, които се повтарят и в касационната жалба и е достигнал до правилен извод за тяхната неоснователност. В чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО е въведена фикция, според която при заплащане на възнаграждение или обезщетение за услуга, която не е осъществена се смята, че е налице отклонение от данъчно облагане. По делото е установено, че фактурираните ремонт и обзавеждане не са осъществени и не са заплатени, поради което не е налице хипотезата на чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО, както неправилно са приели органите по приходите и съдът. Допуснатото процесуално нарушение не е съществено, тъй като не е опорочило правилният краен извод на съда за наличие на хипотезата на чл. 26, т. 2 ЗКПО, на което основание законосъобразно в РА е увеличен финансовият резултат на дружеството с разходите по фактурите, които не са документално обосновани предвид чл. 10, ал. 1 ЗКПО и поради липса на плащане. Доводът за допуснати съществени процесуални нарушения от съда при разглеждане и решаване на делото е неоснователен. Обосновано съдът е приел, че счетоводното отразяване на приход в размер на разходите през 2011 г. не променя фактическата обстановка по делото, след като облагането по ЗКПО за 2011 г. е извън обхвата на ревизията. Приложимостта на чл. 75 ЗКПО може да се обсъжда при определяне на финансовия резултат за 2011 г. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателно по чл. 161, ал. 1 изр. 3 ДОПК за 325,85 лв поради промяната на чл. 7 и 8 от Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като останалото дължимо юрисконсултско възнаграждение по делото е присъдено от административния съд. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I отделение,