Решение № 6908 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2015 г.

ВАСПетчленен състав10.06.2015 г.докладчик Мадлен Петрова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2173 от 26.02.2015 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение, постановено по адм . дело № 14897/2013 г. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 6908 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4633/2015 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. С решение № 2173 от 26.02.2015 г. постановено по адм . дело № 14897/2013 г. тричленен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение е обявил за нищожно решение № Ц-34 от 18.09.2013 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране, с което е утвърдена, цена за разполагаемост (без ДДС) на "ТЕЦ Варна" ЕАД в размер на 8.70 лв./МВтч., считано от 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. включително и е изпратил преписката на административния орган да издаде административен акт при спазване на дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ чрез юрк. Радостина Методиева с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът твърди, че мотивите на съда са противоречиви - от една страна съдът приема, че при определяне на цената за разполагаемост, приложение следва да намери Наредба № 1 от 18.03.2013 г. за регулиране на цените на електрическата енергия (обн. ДВ бр. 33/5.04.2013 г.) /НРЦЕЕ/ и че регулаторният орган правилно е съобразил разпоредбата на чл. 13 от НРЦЕЕ при определяне регулаторната база на активите /РБА/, като ценообразуващ елемент, а от друга страна е приел, че настъпилата нормативна промяна няма връзка с изпълнението на задължителните указания на съда. Поддържа становище, че според приложимата разпоредба на чл. 13 от НРЦЕЕ, икономически обоснованото ниво на оборотния капитал, следва да е в размер на 84 516 хил. лева, а не в размер на 105 645 хил. лева, както са указанията на съда. Поради това счита, че извършените от КЕВР корекции в цената на разполагаемата мощност на "ТЕЦ Варна" ЕАД са обосновани, а съдебното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, в резултат на което съдът е достигнал до неправилни изводи за неизпълнение на влязло в сила решение и за нищожност на административния акт на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Искането е за отмяна на решението и да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата. Ответникът - "ТЕЦ - Варна" ЕАД, чрез процесуалния си представител адв. Петя Милкова оспорва касационните доводи за неправилност и необоснованост на решението и моли да се остави без уважение касационната жалба на КЕВР Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав на първа колегия, като взе предвид доводите на страните, приема от фактическа и правна страна следното: С обжалваното решение, тричленен състав на ВАС, четвърто отделение е обявил за нищожно оспореното решение № Ц-34 от 18.09.2013 г. на Държавна комисия за енергийно и водно регулиране на основание чл. 177, ал. 2 от АПК - поради противоречието му с влязло в сила решение № 15477 от 6.12.2012 по адм. дело 16496/2011 по описа на ВАС . С посочения съдебен акт е отменен предходен административен акт на същия орган - решение № Ц-38 от 24.11.2011 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране в частта по раздел II, с която е утвърдена считано от 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. включително, цена за разполагаемост /без ДДС/ в размер на 8,70 лв./МВтч. и делото като административна преписка е върнато на комисията за ново произнасяне при спазване на указания в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. Дадените от съда указания са свързани с отстраняване на допуснатите от регулаторния орган нарушения при корекцията на необходимия оборотен капитал /НОК/ - коригираната стойност на НОК в размер на 84 516 хил. лв. от ДКЕВР не е доказана и е в нарушение на нормативните изисквания за нейното определяне, а като съответна на изискванията и обоснована с оглед базата на финансовия отчет на дружеството за 2010 г. е стойността на оборотния капитал от 105 645 хил. лв., с която сума според съда следва да бъде коригирана регулаторната база на активите /РБА/ по формулата на чл. 14, ал. 1 от НРЦЕЕ. С обжалваното решение съдът е установил, че с издаденото ново решение № Ц-34 от 18.09.2013 г., Държавна комисия за енергийно и водно регулиране не е изпълнила дадените указания и е определила същата цена на разполагаемост от 8.70 лева/МВтч без ДДС за същия период, като е използвала същата стойност на необходимия оборотен капитал - 84 516 хил. лева, за която съдът е посочил, че е определена в нарушение на материалния закон. При тези фактически данни съдът е приел, че се касае за административен акт, издаден в противоречие с влязло в сила съдебно решение, който е нищожен на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Решението е правилно постановено. Съгласно чл. 177, ал. 2 АПК актове и действия на административния орган, извършени в противоречие с влязло в сила решение на съда, са нищожни. Всеки заинтересован може винаги да се позове на нищожността или да поиска от съда да я обяви. От текста на разпоредбата следва, че предпоставките за приложението й са следните: наличие на влязло в сила съдебно решение и противоречие на издадения акт с влезлия в сила съдебен акт. В конкретния случай от данните по делото правилно тричленният състав е приел, че са налице и двете условия за приложение на чл. 177, ал. 2 от АПК. С влязло в сила съдебно решение е отменена като незаконосъобразна определената с предходен административен акт цена за разполагаемост (без ДДС) на "ТЕЦ Варна" ЕАД в размер на 8.70 лв./МВтч. за периода от 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. включително. Отмяната на този акт е резултат от нарушение както на административнопроизводствените правила, така и на материалния закон, при извършената от регулаторния орган корекция на оборотния капитал /ОК/ в размер на 84 516 хил. лева, като ценообразуващ елемент на регулаторната база на активите /РБА/ - чл. 14 от НРЦЕЕ (отм.) и раздел V, т. 4 от Указанията на ДЕКВР, приети с протокол решение № 79 от 26.03.2007 г. В тази връзка и в изпълнение на чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, като е дал задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. В указанията изрично е посочено, че съответна на изискванията и обоснована с оглед финансовия отчет на "ТЕЦ Варна" ЕАД за 2010 г. е стойността на оборотния капитал от 105 645 хил. лева, с която следва да бъде коригирана регулаторната база на активите по формулата в чл. 14, ал. 1 от НРЦЕЕ. От изложеното следва, че въпросът за оборотния капитал и неговата стойност според данните, представени от "ТЕЦ Варна" ЕАД със заявление вх. № Е-13-15-4/15.07.2011 г. за процесния период от 1.12.2011 г. - 30.06.2012 г., е разрешен с влязло в сила съдебно решение. При новото произнасяне КЕВР не е съобразила със съдебното решение и дадените от съда указания по тълкуването и приложението на материалния закон и е издала административен акт с идентично съдържание на отменения. Напрактика е определена същата цена за разполагаемост (без ДДС) от 8.70 лв./МВтч. за същия период от 1.12.2011 г. до 30.06.2012 г. вкл., въз основа на стойност на ОК в размер от 84 516 хил. лева, за който съдът е приел, че е незаконосъобразно формиран. Видно от приетото по делото заключение на съдебно - икономическата експертиза (приложение № 2), при стойност на ОК от 105 645 хил. лева, съгласно влезлия в сила съдебен акт - цената на разполагаемост за процесния период е различна - 8.97 лева (без ДДС). При така установените факти правилно първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт противоречи на влязло в сила съдебно решение и е нищожен, на основание чл. 177, ал. 2 АПК. Доводите в касационната жалба за необоснованост на обжалваното решение, поради противоречие в изводите на съда относно приложимия по време материален закон - чл. 14 от НРЦЕЕ (отм.) или чл. 13 от НРЦЕЕ и тези относно задължителните указания на съда, са неоснователни. Изложените от съда мотиви са формирани в съответствие с правилата на формалната логика и са ясни, поради което не е налице твърдяното касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението. Правилно съдът е приел, че с нормата на чл. 13 от НРЦЕЕ /в сила 5.04.2013 г./ не е въведена нормативна промяна във формулата за определяне на регулаторната база на активите и ценообразуващите й елементи, в това число и оборотният капитал, спрямо нормата на чл. 14 от НРЦЕЕ /отм., в сила за процесния период/, по приложението, на която са дадените от съда задължителни указания. В тази връзка следва да се допълни, че прилагането на новата НРЦЕЕ /в сила от 5.04.2013 г./ спрямо заварените случаи, е ограничено до приложението на съдържащите се в този нормативен акт процесуални норми, чието действие във времето обхваща и висящите административни производства, доколкото в новия нормативен акт липсва преходна разпоредба за приложимост на отменения процесуален ред за разглеждане на подадените заявления от КЕВР. Действието на материалноправните норми от посочената НРЦЕЕ /в сила от 5.04.2013 г./, каквито са и тези, които определят ценообразуващите елементи, е за напред. В случая липсва изрична правна норма, която съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗНА да им придава обратно действие по отношение на заварените правотношения за периоди от преди влизането й в сила, какъвто е и процесният случай. Поради това крайният извод на съда, че при новото произнасяне ДКЕВР е следвало да определи регулаторната база на активите по предвидената от закона формула, която не е претърпяла нормативна промяна и при посочената във влязлото в сила съдебно решение стойност на оборотния капитал от 105 645 хил. лева е правилен и следва да бъде споделен. Останалите доводи на страните касаят материалната законосъобразност на оспорения административен акт и не следва да се обсъждат, предвид констатираната нищожност на основание чл. 177, ал. 2 АПК. По изложените съображения настоящият петчленен състав намира, че не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което обжалваното решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,

Цитирани разпоредби

1