Решение № 13434 от 30.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9884/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Т. 2021 ЕООД [населено място], Община Троян, Област Ловеч, чрез процесуалния си представител адв. К. Добрева срещу решение 1287/06.08.2025 г., постановено по адм. дело 235/2025 г. по описа на Административен съд Ловеч, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против заповед за налагане на принудителна административна мярка 12338/01.04.2025 г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Велико Търново при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП запечатване на търговски обект смесен магазин, находящ се в [населено място] и забрана за достъп до него в срок от 10 дни , издадена на основание чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС поради неиздаване на фискална касова бележка при заплащане с дебитна карта чрез наличното в обекта ПОС терминално устройство в размер на 36,56 лв. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно постановено поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. В касационната жалба се сочи, че първоинстанционният съд е нарушил задължението си по чл. 9, ал. 3 във връзка с чл. 171, ал. 5 АПК, като съдът е приел за установени обстоятелства без липсата на необходимите специални знания и без да положи усилия да осигури изясняването на обективната истина чрез назначаване на съдебно техническа експертиза, след като не разполага с необходимите технически знания, за да преценява приложените доказателства. Според касатора с определение 920/05.06.2025г. съдът е дал формални указания за разпределение на доказателствената тежест, поради което определението е в разрез с принципите и стандартите, заложени в чл. 9, ал. 3 и 4 АПК. За представените писмени доказателства, с които касационният жалбоподател е разполагал към момента на подаване на жалбата и за които е считал, че инкорпорират релевантните за делото факти законосъобразно регистриране на продажбите и въвеждане на СУПТО в търговския обект, подробно в касационната жалба се съдържат доводи за конкретния фискален апарат в търговския обект на дружеството и отново се сочи, че съдът е следвало да даде конкретни указания или да назначи съдебно техническа експертиза за изясняване на спорните обстоятелства. Сочи се и, че на касационния жалбоподател е бил съставен АУАН F813126/06.03.2025 г., въз основа на който е издадено и Наказателно постановление 821431 F813126/01.04.2025 г., като е заявено в съдебно заседание пред първостепенния съд, че наказателното постановление е обжалвано и наличието на нарушение не е установено с влязъл в сила акт. Като допуснато нарушение от съда касационният жалбоподател твърди, че съдът е следвало да спре производството на основание чл. 229, ал.1, т. 4 ГПК във връзка с чл. 144 АПК и това е бил единственият законосъобразен начин да се установи и релевантното обстоятелство по делото има ли нарушение, което е причина за налагане на принудителната административна мярка (ПАМ). От касационния жалбоподател се твърди и за необоснованост на обжалваното решение предвид, че съдът поради липсата на усилия за изясняване на релевантните факти по делото, неминуемо са довели до неправилни правни изводи и мотивите на съда противоречат на фактическото положение, като не са подкрепени с доказателствени факти. Относно нарушението от съда на материалния закон, в касационната жалба се изтъква, че ПАМ се налага при наличие на нарушение на финансовата дисциплина, а в случая нямало нарушение. От приложените банкови извлечения касаторът твърди, че са налични успешни транзакции на ПОС в обекта на 30.11.2024 г. и няма продажба с дебитна/кредитна карта на стойност 28,37 лв., нито на 01.12.2024 г. на стойност 8,19 лв. Сочи се, че на 01.12.2024 г. в 08,23 часа е отразена транзакция с дебитна/кредитна карта на стойност 36,56 лв., която отговаря на двете покупки с една и съща карта. Това според касатора показва, че продажбите са регистрирани и са издадени фискални бонове, поради което изводът е, че не е налице продажба на стойност 36,56 лв., а двете описани и регистрирани продажби, транзакциите на които са отразени заедно в системата на банката. С твърдение за липса на нарушение, касационният жалбоподател моли да се отмени обжалваното решение като неправилно и да се отмени като незаконосъобразна заповедта за ПАМ. В условията на поредност касационният жалбоподател иска ако съдът прецени, че са налице условията на чл. 222, ал. 2 АПК, делото да се върне на Административен съд Ловеч за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се и присъждане на направените за двете инстанции разноски. С касационната жалба са представени писмени доказателства за твърдените касационни основания. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. К. Добрева Ответникът по касация началник отдел Оперативни дейности Велико Търново при Главна дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, чрез юриск. А. Ангелов в депозиран по делото писмен отговор, я оспорва, а обжалваното решение иска да се потвърди. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура в писмено заключение счита подадената касационна жалба за основателна, а обжалваното решение за неправилно. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата срещу заповедта за ПАМ, наложена на Т. 2021 ЕООД, първоинстанционният съд е приел, че тя е издадена от компетентен орган съдържа всички реквизити по чл. 59, а 2 АПК, описанието на извършеното нарушение е относимо към фактическия състав на мярката по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС във връзка с чл. 25, ал.1, т.1 във връзка с чл. 3, ал.1 от Наредба Н 18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин във връзка с чл. 118, ал. и 4 и ал.4, т. 4 ЗДДС при упражнено правомощие по чл. 186, ал.1, т.1, б. а ЗДДС запечатване на обекта и по чл. 187, ал.1 ЗДДС за забрана за достъп до съответния обект. Според съда в оспорената заповед е определен срок от 10 дни съгласно законоустановеният срок по чл. 186, ал.1 ЗДДС, който е до 30 дни. Съдът е посочил в решението си, че безспорно е установено извършеното на 01.12.2024 г. в 08:28:23 часа плащане в размер на 36,56 лв. чрез ПОС терминално устройство чрез дебитна/кредитна карта, не е издадена и фискална касова бележка. Съдът е приел и, че видно от данните от документ за продажба от ФУ с FORID: 4745624 за периода от 01.01.2024 г. от 00:01:00 часа до 19.12.2024 г. 23:59:00 часа, на дата 01.12.2024 г. в 08:28:35 часа е издаден фискален касов бон 24197 за 8,19 лева, който се потвърждава от представеното по делото копие, а от банковата разпечатка за успешните транзакции за периода 01.12. 20.12.2024 г. от дружеството на 01.12.2024 г., е установено, че в 08:28:23 часа е извършено плащане с банкова карта 414653***6785 чрез наличното в търговския обект ПОС терминално устройство за сумата от 36,56 лв., като не е издадена за това плащане касова бележка. Съдът е приел, че от доказателствата е установено извършеното нарушение и не е споделил наведените с жалбата и в хода по същество възражения, че не е извършено нарушение, тъй като сумата от 36,56 лв. е сбор от две покупки, осъществена със същата банкова карта и които са отразени в банковия масив заедно. Твърденията на жалбоподателя, че първата покупка е осъществена на 30.11.2024 г. в 09:40:33 часа на стойност 28,37 лв., а втората е от 01.12.2024 г., извършена в 08:28:35 часа на стойност 8,19 лв., не са възприети от съда. За целта съдът е посочил, че оспорващата страна е ангажирала като доказателство служебен бон, като действително общата сума по него плюс тази от фискалния бон 24197 прави сумата от 36,56 лв. Сам по себе си този факт според съда не доказва тезата на жалбоподателя за това, че не е извършено нарушение. По отношение на представения служебен бон съдът е приел, че не става ясно от коя дата е покупката, тъй като има само час на издаването му в 09:40:33 часа. Посочено е от съда, че по - важно в случая е, че със служебен бон не се установява издаването на фискална касова бележка от фискално устройство, каквото е императивното изискване на чл. 25, ал.1, т 1 от Наредба Н 18/13.12.2006 г. във връзка с чл. 118, ал. 1 ЗДДС и това произтича от правната и счетоводна природа на двата документа. В решението е отделено място и за разглеждане на фискалната касова бележка като първичен счетоводен документ, а служебният бон е прието в решението, че няма счетоводна стойност, а е само информационен бон и единственото му предназначение е да се използва за служебни цели на търговеца, както и има характер на клиентска (служебна) сметка, наречена още информативна или междинна сметка и се издава между отделните поръчвания на стока или услуга, като чрез нея клиентът се информира за натрупаното до момента задължение. При така изложеното съдът е приел, че оспорващият не е доказал тезата си, че не е извършено нарушение, поради което е приел за доказано от административния орган, че такова е извършено на посочената дата и за посочената сума По отношение на срока на запечатването на обекта, съдът е изложил мотиви, че законовият срок е до 30 дни, а процесния срок е определен под средния размер, а именно 10 дни. Съдът не е възприел и наведеното от жалбоподателя възражение, че е следвало да се приложи привилигированата разпоредба на чл. 186а ЗДДС, тъй като не са налице всички предпоставки в нея Съдът е посочил, че тези предпоставки са: първо - нарушението да е за първи път, второ - лицето да е въвело и ползва софтуер за управление на продажбите и трето - този софтуер да е включен в списъка по чл. 118, ал. 16 ЗДДС. Съгласно цитираната разпоредба съдът е приел, че наистина нарушението е първо и това е посочено и в издаденото на търговеца наказателно постановление, но няма данни наличното в търговския обект фискално устройство да е било свързано със софтуерно управление на продажбите в търговския обект (СУПТО). Крайният извод на съда е, че жалбата е неоснователна, а оспорената заповед за ПАМ, е законосъобразно издадена. Обжалваното решение е неправилно постановено. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че заповедта за ПАМ, оспорена от Т. 2021 ЕООД е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при наличие на реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Неправилно обаче в обжалваното решение е приетото от съда, че оспорената заповед е материално законосъобразна. Съдът е приел, че административният орган е установил нарушение при покупка с дебитна карта от ПОС терминално устройство в търговския обект, за която не е издаден фискален касов бон. От данните по делото, вкл. извлечението от данните на ПОС - терминалното устройство в смесения магазин на касационния жалбоподател, в посоченият час 08:28 за извършено плащане с дебитна карта е отчетена само сума от 8,19 лв., като липсва отчетена сума за покупка с карта от 36,56 лв. в същия час.Тази сума е посочена единствено в представеното банково извлечение, което не доказва успешно тезата на административния орган. В производството пред първостепенния съд жалбоподателят е представил фискален бон за сумата от 8,19 лв., отчетена от ПОС - терминалното устройство на 01.12.2024 г., като покупка чрез дебитна карта 411653***6785, както и фискален бон за осъществена покупка на 30.11.2024 г. за сумата от 28,37 лв., която сумарно с предходната дава общ резултат от 36,56 лв. Именно тази обща сума е посочена в банковото извлечение, но това не е доказателство, че и двете покупки са извършени на 01.12.2024 г., както неправилно е приел административният орган, а впоследствие и първостепенния съд. Следователно за част от посочената обща сума, а именно за 28,37 лв. няма доказателства по делото, които да са в подкрепа на тезата, приета от административния орган. Развитите мотиви на съда за естеството на служебния бон не са относими, а само хипотетични, защото те се опровергават от представения с касационната жалба фискален бон за сумата от 28,37 лв., която заедно с фискалния бон за 8,19 лв. сумарно сочат на общата сума от 36,56 лв. Наред с изложеното следва да се посочи, че процесната заповед е незаконосъобразна и по отношение на определения в нея срок по чл. 186, ал.1 ЗДДС, а именно 10 дни. Неправилно съдът не установил липсата на мотиви относно срока в процесната заповед. Няма спор, че определянето на срока по чл. 186, ал.1 ЗДДС е в оперативната самостоятелност на административния орган, но в същото време това не означава, че за него не следва да се излагат мотиви и в този смисъл е константната и непротиворечива практика на ВАС. За този срок в оспорената заповед са обективирани общи и бланкетни мотиви за извършеното нарушение което, както вече се посочи е безспорно установено по делото, поради което тази липса на мотивиране от органа за определянето в процесната заповед на срока на мярката, препятства извършването на преценката относно законосъобразността на определения 10 -дневен срок и съответствието му с целта на закона. Посочването само от съда, че срокът е правилно определен, тъй като е под средния по чл. 186, ал.1 ЗДДС, е неправилен. В заповедта за ПАМ липсват данни за извършен анализ по отношение на предлагания в обекта асортимент, потребността на предлаганите стоки, средно - дневния оборот на търговски обект, както и начина на организиране на търговската дейност или факти, като всички те са относими към определянето на срока. Обосноваването на срока с мотивите за самото нарушение, води до незаконосъобразност на оспорения акт само на това основание. Освен това в заповедта за ПАМ липсват каквито и да било данни за местонахождението на обекта, клиентопотока и тяхната относимост към продължителността на определения срок. В конкретния случай не става ясно как е формирана волята на издателя на акта да определи срока на мярката около средния предвиден от законодателя в чл. 186, ал. 1 ЗДДС, като не се установява кои обстоятелства са приети за значими и каква е тяхната тежест. Съдът неправилно не е приел, че това са нарушения от административния орган, които са довели и до неправилност на обжалваното решение. Наличието на извършено нарушение е недостатъчно, за да се приеме законосъобразност на индивидуалния административен акт, поради което липсата на мотиви за срока на наложената ПАМ, неправилно не е обусловило съдът да приеме, че заповедта е незаконосъобразна и на това основание. Относно издаденото наказателно постановление за същото нарушение, наистина в решението по дело С 97/21 на Съда на Европейския съюз изрично е прието, че не се допуска национална правна уредба, която за едно и също неизпълнение на данъчно задължение и при провеждане на две самостоятелни съдебни производства пред различни съдилища, се налагат имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект. В процесния случай няма спор, че е издадено наказателно постановление на търговеца за същото нарушение, за което е и издадена заповедта за ПАМ, но няма данни, че то е влязло в сила, поради което цитираното решение на СЕС е неотносимо за случая. Останалите оплаквания в касационната жалба за инсталиране на СУПТО в търговския обект, не следват да се разглеждат от настоящата инстанция, тъй като те са относими към прилагане на привилигированата разпоредба на чл. 186а ЗДДС, а установеното по - горе в мотивите на настоящето решение, административният орган не е доказал по безспорен начин извършването на нарушение. Като е приел, че заповедта за ПАМ е законосъобразна, съдът неправилно е отхвърлил жалбата срещу оспорената заповед, поради което решението му като неправилно подлежи на отмяна чл. 221, ал. 2, предл. 2 АПК. На основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се постанови друго решение по съществото на спора, с което се отмени като незаконосъобразна процесната заповед за ПАМ. Предвид изхода на делото и направеното искане от касационния жалбоподател, на касационния жалбоподател следва да се присъдят направените по делото разноски в размер общо на 1 420 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение