Решение № 2930 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2019 г.

Решение № 2930 от 25.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11016/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "МИВ кънстракшън" АД, представено от адв. Д. Левиева, срещу решение № 4348/25.06.2019 г. на Административен съд София-град /АССГ/ по адм. д. № 9173/2018 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против оспорената част от ревизионен акт /РА/ № Р-22220417004336-091-001/20.04.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София. Касационната жалба възсъздава с незначителни корекции първоинстанционната. Отликата в предмета на обжалване е за постигане на съответствие с изискванията на чл. 212, ал. 1, т. 3 АПК, като доводите за незаконосъобразност на РА от първоинстанционната жалба са формулирани като оплаквания за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Ревокирани са доводите за нищожност на РА поради липса на материална компетентност на възложилия ревизията орган по приходите; за незаконосъобразно определяне на размера на начисления данък върху добавената стойност при извършена корекция на ползван данъчен кредит за извършена от касатора освободена доставка на част от сграда, която не е нова, като не е съобразен моментът на въвеждане в експлоатация на сградата; за противоречащо на чл. 5 ДОПК опущение на администрацията да изясни всички факти и обстоятелства от значение за начисляване на данъка по фактура № 1995/2.05.2017 г. Иска отмяна на решението, а имплицитно и на РА. Ответникът по касация – директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АССГ РА са установени в тежест на "МИВ кънстракшън" АД задължения за ДДС за внасяне в данъчен период м. 05.2017 г. и за закъснителна лихва. Първостепенният съд е приел, че е сезиран със спор за съществуването на задължения за данък за внасяне в този данъчен период в общ размер 39 672. 03 лева и съответните лихви за забава. Този размер е по-малък от размера на публичните задължения, за които РА не е отменен при оспорването по административен ред, но съответства на пределите на сезирането, определени от жалбоподателя с посочване на основанията за определяне на задълженията за ДДС. Определеният от решаващият орган нов размер на публичните задължения при изменянето на РА е математически неверен, но в тази част актът не е обжалван. Грешката е отстранима по реда на чл. 133, ал. 3 във вр. с чл. 155, ал. 9 ДОПК. Източник на задължението за косвен данък е извършено от органите по приходите допълнително начисляване на ДДС в размер 20 113. 73 лева на основание чл. 79, ал. 2 ЗДДС за корекция на ползван данъчен кредит при извършване на освободена доставка на самостоятелен обект в сграда, която не е нова, както и начисляване на ДДС в размер 19 558. 30 лева на основание чл. 12, ал. 1 и чл. 67, ал. 2 ЗДДС по издадена от РЛ фактура № 1995/2.05.2017 г. за продажба на лек автомобил, декларирана като освободена доставка на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС. С първоинстанционното е отхвърлено оспорването срещу РА. Във връзка със спора за корекцията на ползван данъчен кредит констатациите на съда са, че дружеството жалбоподател е закупило по нотариален акт № 41, том III рег. № 12870, дело № 492 от 24.07.2001 г. УПИ с площ 3 095 кв. м. и е построило в имота сграда, въведена в експлоатация с удостоверение № 398/5.04.2012 г. За продажба на апартамент № 13 на [жилищен адрес] [жк], [населено място] с купувач Й. Георгиев е издало фактури № 2048/2.05.2017 г. и 1... 640/20.07.2017 г. без начислен ДДС. Доставката е третирана като освободена на основание чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Предаването на имота е удостоверено в протокол от 2.05.2017 г. Платената обща продажна цена е 191 671 лева. Споделено е разбирането на органите по приходите, че фактическото предоставяне на вещта, представлява доставка на стока по смисъла на чл. 6, ал. 2, т. 2 ЗДДС, която е освободена по чл. 45, ал. 3 ЗДДС. Доколкото при придобиването на сградата е упражнена право на приспадане на данъчен кредит, то последващата доставка, за която не съществува право на приспадане, е възприета като основание за корекция на ползвания данъчен кредит по чл. 79, ал. 2 ЗДДС. Възприети са изводите на администрацията за дължимост на пълния размер на ползвания данъчен кредит при прилагане на формулата по чл. 79, ал. 3, т. 1, б. "а" ЗДДС /ДД=НДДСх1/20 хБГ/, тъй като сградата, част от която е продадения самостоятелен обект, не е използвана до момента на разпоредителната сделка /ценено е заключение на ССЕ, че в имота не е ползвана електроенергия/. По спора за съществуването на задължение у жалбоподателя за начисляване на ДДС по фактура № 1955/2.05.2017 г. за продажба на лек автомобил "Порше Панамера" съдът е приел, че соченото в данъчния документ основание за освобождаване – чл. 45, ал. 3 ЗДДС е неприложимо, а относимите предпоставки за освобождаване по чл. 50, ал. 1 ЗДДС са недоказани. Част от мотивите на съдебния акт са констатации за динамичния фактически състав на ревизионното производство, включително посочване на заповедта на териториалния директор, с която се овластява поставилия началото на ревизията орган по приходите с компетентност да възлага ревизии. Съдът е отговорил на довода за бездействие на администрацията да извърши анализ на фактите от значение за начисляване на данъка по фактура № 1995/2.05.2017 г. Крайният извод е за правилно определяне с РА на спорните публични задължения. Оспореното решение е правилно. Неоснователен е касационният довод за липса на компетентност у възложилия ревизията орган по приходите с ефект върху валидността на крайния акт в производството. Още в решението на ДДОДОП е посочена заповед № РД-01-803/7.06.2017 г. за овластяване на С. Костадинова с компетентност по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК. Касаторът неправилно интерпретира доказателственото значение на удостоверението за въвеждане в експлоатация на сградата от 5.04.2012 г. за корекцията на ползвания за придобиването й данъчен кредит при доставката на 2.05.2017 г. С арг. от чл. 178, ал. 1 във вр. с чл. 177 ЗУТ въвеждането в експлоатация на сградата е условие за правомерното й ползване. Т. е удостоверението не установява ползване, а е предпоставка за него. Не съществуват информационни източници за фактическото използване на сградата до доставката на апартамент № 13. Обратно – източникът на специални знания установява отсъствието на свързани с използването разходи. Фактическото използване на сградата е от значение за определяне на размера на начисления данък при корекцията на ползван данъчен кредит по формулата на чл. 79, ал. 3, т. 1, б. "а" ЗДДС - ДД=НДДСх1/20 хБГ, където ДД е дължимият данък, НДДС – начисленият данък при придобиване или изграждане на имота /в случая е определен пропорционално като стойността на продадения апартамент, отнесена към общата стойност на сградата е умножена към приспаднатия данъчен кредит – 4 473 712. 44: 102 725. 90 х 875 834. 85/. БГ е броят на годините, от настъпването на обстоятелството по ал. 1 и ал. 2, включително годината на настъпване на обстоятелството /в случая ал. 2 – извършване на последваща доставка на стоката, за която не е налице право на приспадане на данъчен кредит, а такава е доставката по чл. 45, ал. 3 ЗДДС – чл. 70, ал. 1, т. 1 ЗДДС/, до изтичане на 20-годишния срок, считано от началото на годината на упражняване правото на данъчен кредит, съответно от началото на годината на фактическото използване, в случай че имотът не е използван повече от една година след годината на упражняване правото на данъчен кредит. При липсата на фактическо ползване броят на годините във формулата е за целия 20-годишен срок, поради което и начисленият при корекцията данък е равен на размера на ползвания данъчен кредит при придобиването на недвижимия имот. Касаторът не сочи кои факти и обстоятелства са останали неизяснени във връзка с начисляването от органите по приходите на ДДС за доставката по издадената от него фактура № 1995/2.05.2017 г. Продажбата на лекия автомобил "Порше Панамера" представлява облагаема доставка на стока по смисъла на чл. 12, ал. 1 във вр. с чл. 6 ЗДДС. В общата хипотеза на чл. 82, ал. 1 ЗДДС данъкът е изискуем от доставчика. РЛ не е въвело твърдение за факти, представляващи основание за освобождаване на доставката. Такова твърдение не е направено и в първоинстанционната жалба, та в съответствие с чл. 8, ал. 2 и чл. 153 ГПК правоизключващите за данъчното задължение факти да бъдат включени в предмета на доказване. Законосъобразно с РА е изправено бездействието на ДЗЛ да изпълни публичноправните си задължения по чл. 79, ал. 2 ЗДДС да коригира ползвания данъчен кредит чрез начисляване на данък в размера на кредита, както и да начисли ДДС за извършена облагаема доставка на стоки. Правилно е решението за отхвърляне на оспорването срещу РА. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължат разноски за касационната съдебна инстанция в размер 1 855 лева на основание чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК във вр. с чл. 8, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение