Решение № 5042 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2008 г.

Решение № 5042 от 15.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10293/2008 г., II о., докладчик съдията Марияна Дечева Производството е образувано по касационни жалби на Марин Василев Джокин и Кмета на Община Белоградчик, срещу решение № 51 от 27.06.2008 г., постановено по адм. д. № 59/2007 г. на Административен съд-Видин. В касационните жалби се съдържат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, с твърдение за незаконосъобразност на решението и се иска неговата отмяна. Ответникът Богдан Иванов, чрез процесуалния си представител, адв. Браткова, взема становище да се оставят без уважение касационните жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховният административен съд, второ отделение, приема че касационните жалби са процесуално допустими, като подадени в законния преклузивен срок, но разгледани по същество са неоснователни. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № 289/10.04.2007 г. на Кмета на община Белоградчик. В мотивите е прието, че не са налице предпоставките на чл. 179, ал. 2 (отм.) от ЗУТ, поради липса на основание и при двете хипотези заложени в последния. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Не са налице отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение, приема че извода на съда изхождайки от цялостния доказателствен материал относим към предмета на спора , че оспорваната заповед с правно основание чл. 179, ал. 2 от ЗУТ не е доказана. Последната не е мотивирана, не са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Нормата на чл. 179, ал. 2 от ЗУТ предвижда различни хипотези и от обжалвания административен акт не може да се изведе извода, коя точно е имал в предвид административния орган. В конкретния случай мотивите на административния акт не могат да се извлекат и от констативния протокол, на основание на който е издадена заповедта. Горното не става ясно и от приетата съдебно техническа експертиза, на която съдът се е позовал , като компетентна и неоспорена от страните. По делото не са ангажирани доказателства, че е налице реална опасност и непосредствено застрашаване на интересите на гражданите, а само предположение за това. Предвид това при тези мотиви, които съвпадат с мотивите на първоинстанционния съд, последния правилно е приложил материалния закон, като е изложил и правни аргументи за решаване на спора по исков ред. Т. е. не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което решение следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1 от АПК,