Решение № 5533 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13514/2017 г.

Решение № 5533 от 26.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13514/2017 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 747 от 29.09.2017 г., постановено по адм. д. № 435/2017 г., Административен съд - С.-област е отменил по жалба на С. И. М. решение № 1040-22-9 от 03.12.2015 г. на директора на ТП на НОИ - С.-област, с което е оставено в сила разпореждане № 4021-22-36 от 11.11.2015 г., и е върнал делото като преписка на ТП на НОИ - С.-област за ново произнасяне при съобразяване с дадените в решението задължителни указания по прилагането на закона. Срещу това решение е подадена касационна жалба от директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С.-област, чрез процесуалния му представител гл. юрк. Брусева. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, което съставлява касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се представлява. Ответникът по касационната жалба - С. И. М., редовно призована, не се представлява и не е представила становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд прецени събраните по делото доказателства, обсъди правилността на обжалваното решение и намира следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, е неоснователна. С разпореждане № 4021-22-36 от 11.11.2015 г., на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, е прихванато вземане на Държавното обществено осигуряване (ДОО), произтичащо от неправомерно получена пенсия от наследодателя И. А. М., в размер на 3 463.71 лв., установено по основание и размер с разпореждане № 03-3738#1/9.02.2015 г. от наследника С. И. М., от вземане от ДОО, произтичащо от обезщетение за безработица по чл. 54а, ал. 1 от КСО до размера на задължението. От приложеното удостоверение за наследници № 10 от 26.01.2015 г. се установява, че И. А. М. е починал на 19.01.2015 г., а наследници му са жалбоподателката в първоинстанционното производство - С. И. М. (съпруга) и В. И. М. (дъщеря). Посоченото разпореждане, издадено на основание чл. 114, ал. 5 от КСО, касаещо прихващане на изискуемо вземане от ДОО, е оспорено пред директора на ТП на НОИ - С.-област, който с решение № 1040-22-9 от 03.12.2015 г. го е оставил в сила. По делото е установено, че с разпореждане № 03-3738#1 от 09.02.2015 г. на началник отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - С.-област е разпоредено да се възстанови неправилно изплатената сума за пенсия/и и добавка/и от наследниците на И. М., а именно С. М. и В. М., в размер на 6 022.46 лв., от които главница за периода 1.01.2004 г. - 30.09.2014 г. в размер на 3 463.71 лв., лихва за периода 21.03.2004 г. - 9.10.2014 г. в размер на 2 444.57 лв. и лихва за просрочие в размер на 117.18 лв. Производството по адм. д. № 435/2017 г. е образувано след като с решение № 5799 от 10.05.2017 г., постановено по адм. д. № 12447/2016 г. на Върховния административен съд е отменено решение № 842 от 20.09.2016 г., постановено по адм. д. № 47/2016 г. на Административен съд - С.-област и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд със задължителни указания. В изпълнение на мотивите в касационното решение на Върховния административен съд, съставът на Административен съд - С.-област по адм. д. № 435/2017 г. е задължил административния орган да представи удостоверение за наследници № 10 от 26.01.2015 г., цитирано в разпореждане № 4021-22-36/11.11.2015 г.; да се заяви изрично дали други наследници на И. М., освен С. М., са участвали в административното производство и ако са участвали, да се представят доказателства за уведомяването им, а ако не са - изрично да се удостовери; да се представят писмени доказателства за връчване на разпореждане № 03-3738#1/9.02.2015 г. (обратни разписки, от които е видно, кога е получено разпореждането от наследниците на И. М., а ако е връчено по друг начин - да се представят съответните доказателства); да се представи разпореждане № 03-3738#1/9.02.2015 г.; да се представи разпореждане от 2.10.2014 г., цитирано в разпореждане № 03-3738#1/9.02.2015 г.; да се представи справка относно неправомерно получената пенсия в размер на 3 463.71 лв. за периода 1.01.2004 г. - 30.09.2014 г., като се посочи получаваната пенсия за всеки месец поотделно, както и справка относно отписани по давност задължения. В изпълнение на тези указания, административният орган е приложил писмени доказателства, от които се установява следното: Върху приложеното по адм. д. № 47/2016 г. разпореждане № 03-3738#1/9.02.2015 г. е написано с ръкописен почерк, че същото е влязло в сила на 17.03.2015 г., като не е отразен, кой е извършил това отбелязване. На приложеното по адм. д. № 435/2017 г. на Административен съд - С.-област разпореждане № 03-3738#1/9.02.2015 г., също е направено отбелязване за влизането му в сила, но на 20.03.2015 г., като отново липсва данни за извършилият това вписване. В изпълнение на указанията на съда, административният орган е представил по делото и обратни разписки, но те са за връчване на документ с рег. № МП-03-27334/07.11.2014 г. на лицата С. М. и В. М., а не за посоченото от решаващия състав удостоверяване на връчването на разпореждане № 03-3738#1/9.02.2015 г. на началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - С.-област. Представено е също така и писмо до жалбоподателката, с което й е връчена заповед № 2155-22-4#1/20.01.2017 г. на директора на ТП на НОИ - С.-област, на основание чл. 115, ал. 1 от КСО, с която е наредено да се отпише погасено по давност вземане, установено с разпореждане № 03-3788#1/09.02.2015 г. като наследник на И. М., за периода 1.01.2006 г. - 31.12.2006 г. За да отмени оспорените административни актове, съдът е приел, че са допуснати съществени нарушение на административнопроизводствените правила и е налице противоречие с материалноправните норми, тъй като няма данни разпореждането по чл. 114, ал. 3 от КСО да е влязло в сила. По делото не се е установило разпореждане № 03-3738#1/09.02.2015 г. на началник на отдел "Пенсии" при ТП на НОИ - С.-област да е връчено на наследниците на Милушев, поради което не може да възникне фактическият състав на разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО, поради това, че вземането не е установено по основание и размер с влязло в сила разпореждане. При този извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ - С.-област и е постановил връщане на делото във вид на преписка на административния орган и са дадени указания за надлежно връчване на разпореждане № 03-3788#1/9.02.2015 г. на С. М. и В. М., в качеството им на наследници на И. М., като след влизането му в сила, да издаде съответния акт, като вземе предвид изтеклата петгодишна и десет годишна давност и да посочи точния размер на задължението, редуцирано с отписаното по давност такова. Настоящият касационен състав намира така постановеното решение за правилно. Съгласно чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. По аргумент от ал. 3 на чл. 114 от КСО за възстановяване на сумите по ал. 1 и 2 длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението, издава разпореждане, което подлежи на доброволно изпълнение в 14-дневен срок от връчването му. В тези случаи не се съставя ревизионен акт за начет по чл. 110, ал. 1. Разпорежданията се връчват на лицата по реда на чл. 110, ал. 4. Разпоредбата на чл. 114, ал. 5 от КСО регламентира, че дължимите суми по разпореждания, които не са погасени доброволно в срока по ал. 3, подлежат на принудително изпълнение по реда на чл. 110, ал. 5, т. 1 от този кодекс или по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, или чрез прихващане от изискуеми вземания на осигурения от държавното обществено осигуряване. Прихващането се извършва с разпореждане на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на контрола по разходите на държавното обществено осигуряване в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, или на друго длъжностно лице, определено от ръководителя на поделението. С оглед посочената правна уредба, може да се направи извода, че за да се издаде разпореждане по чл. 114, ал. 5 от КСО за прихващане на изискуемо вземане на задълженото лице, следва на първо място да е изпълнена хипотезата на чл. 114, ал. 3 от КСО, като изрично е посочено връчване на разпореждането, с което се иска възстановяване на недобросъвестно получени суми. Лицето, адресат на това разпореждане има право да го оспори или да внесе доброволно сумата по разпореждането. В настоящия случай, липсват доказателства за връчване на разпореждането по чл. 114, ал. 3 от КСО - разпореждане № 03-3788#1/9.02.2015 г. Представените обратни разписки, за които касационният жалбоподател твърди, че касаят именно връчването на коментираното разпореждане от 9.02.2015 г., не се отнасят за този административен акт. Върху обратната разписка, получена от С. М., е отбелязан документ рег. № МП-03-27334/7.11.2014 г., което обективно предхожда акта по чл. 114, ал. 3 от КСО. Поставеният печат удостоверяващ връчването на 13.03.2015 г. от своя страна, оборва твърденията на касатора, че разпореждане № 03-3788#1/9.02.2015 г., е влязло в сила на 20.03.2015 г., още по-малко на 17.03.2015 г., тъй като същото подлежи на обжалване пред директора на ТП на НОИ-С.-област в 14-дневен срок от получаването му. Не е известно да е издадено решение на директора на ТП на НОИ - С.-област във връзка с оспорване на това разпореждане, а срокът за оспорването му, в случай, че същото е връчено на 13.03.2015 г., изтича на 27.03.2015 г. Предвид така представените доказателства относно изпълнението на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от КСО и противоречието между тях, настоящият състав счита за правилни изводите на първоинстанционния съд за допуснато от административният орган нарушение на административнопроизводствените правила. С оглед императивния характер на разпоредбата на чл. 114, ал. 3 от КСО, и разпореждане № 4021-22-36 от 11.11.2015 г., потвърдено с решението на директора на ТП на НОИ - С.-област - предмет на първоинстанционното производство, се явява материалнонезаконосъобразно поради липса на фактически основания за издаването му - влязло в сила разпореждане по чл. 114, ал. 3 от АПК. Възражението на касационния жалбоподател, че в обратната разписка не може да се отбележи документа или номера на акта, който се изпраща е неоснователен и се оборва от всички останали обратни разписки, приложени по делото, в които са отразени точният номер и дата на издаване на административният акт, който се връчва. Предвид изложеното, настоящият състав намира, че оспореното решение на директора на ТП на НОИ - С.-област е издадено в нарушение на чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК, поради което като незаконосъобразно, правилно е отменено от първоинстанционния съд и преписката е върната на административния орган за изпълнение на указанията, посочени в съдебния акт. Липсват касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,