Решение № 12294 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 278/2018 г.

Решение № 12294 от 11.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 278/2018 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.

Образувано е по касационната жалба на "Айрмед - 2008" ЕООД, ЕИК 200320408 със седалище и адрес на управление: [населено място], [община], област [област], [улица], подадени чрез процесуалния му представител адв. Ч. Чавдаров с пълномощно на л. 481 против решение № 1949/13.11.2017 г. на Административен съд /АС/ – Пловдив, постановено по адм. д. № 1152/2017 г., с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт /РА/ № Р-16001316002279-091-001/20.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, поправен с РАПРА № П-16001316002279-003-001/06.01.2017 г., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 179/03.04.2017 г., и е присъдено в полза на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 413.93 лв.

В касационна жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени РА.

Ответникът по касационната жалба – директор на Дирекция "ОДОП" – Пловдив ЦУ на НАП – гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 106 - оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Стоянова по съображения, изложени в писмено становище, депозирано в срока и по реда на чл. 163, ал. 2 вр. чл. 228 АПК, и заявява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 415 лв.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледани по същество, неоснователна, поради следните съображения:

Предмет на съдебен контрол в производството пред Пловдивския административен съд е бил РА № Р-16001316002279-091-001/20.12.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – Пловдив, поправен с РАПРА № П-16001316002279-003-001/06.01.2017 г., потвърден от директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /"ОДОП"/ – Пловдив при ЦУ на НАП с решение № 179/03.04.2017 г. С него на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 ЗДДС с мотиви за неосъществени доставки е отказано право на приспадане на ДДС в общ размер 20 184 лв. по фактури, издадени от "ЕТ "БМД-Д. Георгиева", "Макс Медиа 2007" ООД, "Стойчевстрой" ЕООД, "Интерлес 2004" ЕООД, "Ейч Груп" ЕООД и "Матбул" ЕООД. Установени са на ревизираното дружество "Айрмед - 2008" ЕООД задължения за внасяне на ДДС в размер на 19670.42 лв. и лихви в размер на 9 280.17 лв.

Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Пловдивския административен съд като валидно и допустимо.

Правилно първостепенният съд е приел, че ревизионното производство е възложено от компетентен орган, определен по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК със заповед на директора на ТД на НАП, приложена по делото. Същото е образувано със заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, с която е определен ревизиращият екип и ръководителят на ревизията. РА е издаден от компетентни орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата към момента на издаването му редакция. Съгласно представената заповед № 21-1489/23.03.2016 г. на изп. директор на НАП П. Л. изпълнява към датата на издаване на ЗВР и РА длъжността началник сектор в отдел "Ревизии" на дирекция "Контрол" в териториалната дирекция. Не са допуснати при извършването на ревизията съществени нарушения на административнопроизводствените правила, влияещи върху законосъобразността на акта. Последният отговаря на изискванията на чл. 120 ДОПК относно форма и съдържание.

По материалната законосъобразност на оспореното съдебно решение, както и по твърденията на касатора за неговата необоснованост и допуснати от съда съществени нарушение на съдопроизводствените правила, настоящата касационна инстанция намира следното:

1. Правилно е приел първостепенният съд, че от страна на жалбоподателя не е доказано осъществяването на доставките на два трактора ДТ-75 от ЕТ "БМД-Д. Георгиева" по фактура № 5452/20.11.2011 г. и на два трактора ДТ-75 от "Макс Медиа 2007" ЕООД по фактура № 7493/05.11.2011 г. В хода на ревизионното производство от данъчнозадълженото лице са представени само фактурите, в които стоките не са индивидуализирани в достатъчна степен, както е посочил и съдът, а само като "трактор ДТ-75". Не са представени договори с нотариална заверка на подписите в съответствие с изискването на чл. 12 от Закона за регистрация и контрол на земеделската и горска техника, нито доказателства за регистрация н съответната Областна дирекция "Земеделие" по реда на наредбата към чл. 11, ал. 9 от същия закон, респ. доказателства за промяна на вписаните регистрационни данни относно собственика. Съгласно постоянната практика на СЕС понятието "доставка на стоки" по член 14, параграф 1 от Директива 2006/112 не се отнася до прехвърлянето на собственост в предвидените от приложимото национално право форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда фактически с нея като собственик /виж т. 33 от решението по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД/. От приетото от СЕС в цитираното решение и посочените в него редица други решения, следва, че в тежест на ревизираното лице е да докаже осъществяването на доставките на стоките по фактурите, по които претенидира право на приспадане на ДДС, като в случая предмет на доказване е прехвърлянето на правото на разпореждане с вещта като собственик от доставчика на получателя, за което не е абсолютно задължително да представи договор с нотариална заверка на подписите и удостоверение за регистрация. От страна на жалбоподателя не са представени каквито и да било други документи като например двустранно подписани протоколи, доказващи посоченото обстоятелство. Допълнителен аргумент, обосноваващ извода за недоказаност на доставките, е даденото от Д. Георгиева, осъществяваща търговска дейност като ЕТ "БМД Д. Георгиева" писмени обяснения при извършената насрещна проверка, според които ЕТ не е издавал фактура с номер 5452/20.11.2011 г. с получател "Айрмед - 2008" ЕООД и не е осъществявал доставка на два трактора ДТ-75 на това дружество, поради което такава фактура не е включена в дневниците за продажби, а фискалният бон към нея е издаден от нерегистрирано фискално устройство. "Макс Медиа 2007" ЕООД също не е потвърдило при извършената му насрещна проверка издаването на фактура № 7493/05.11.2011 г. на ревизираното дружество и не е включило такава в дневниците си за продажбите, а фискалният бон и към нея, както и към предишната, е издаден от нерегистрирано фискално устройство. При така установените по отношение на двамата издатели на фактурите данни в хода на ревизията и липсата на доказателства за предаване и приемане на тракторите, правилно административният съд е приел, че липсват доказателства за осъществени доставки на 4 трактора по посочените фактури. Фактът на предаването и приемането, относим към овластяването от доставчика на получателя да се разпорежда с вещта като собственик, не се доказва от показанията на свидетеля Бозев, тъй като същите установяват само обстоятелството, че от м. ноември 2011 г. и към датата на съдебното заседание /02.10.2017 г. / "Айрмед - 2008" ЕООД разполага с 4 трактора, които използва във връзка с дейността си. Поради това е неоснователен доводът на касатора, че необсъждането на тези показания от съда представлява допуснато от него съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Дори и да се приеме за доказано посоченото обстоятелство, както и завеждането на 4 бр. трактори ДТ-75 по сметка 204, установено от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, то липсата на достатъчна индивидуализация на вещта във фактурите е пречка да се прецени дори и след оглед, какъвто не е извършен, дали тракторите, с които жалбоподателят разполага, са тези, във връзка с които са му издадени фактурите, а и липсата на доказателства за осъществяването на доставките от издателите на фактурите и наличието на данни за това, че те не са осъществени от тях налагат извод за прикриване на действителните доставчици и липсата на право на данъчен кредит.

1. Не е доказано осъществяването на доставката и по фактура № 5471/22.11.2011 г., издадена от ЕТ "БМД – Д. Георгиева", с предмет "превоз и доставка на пясък". На първо място следва да се посочи, че фактурата не отговаря на изискванията на чл. 114, т. 9 и т. 11 ЗДДС, тъй като не съдържа данни за количеството на стоката и единичната й цена, поради което не е налице предпоставката по чл. 71, т. 1 ЗДДС за признаване правото на данъчен кредит по нея, посочено в РА. Без тези данни във фактурата е невъзможно да се извърши преценка за това осъществена ли е доставката и на какво количество пясък, съответно използвано ли е цялото количество за осъществени следващи облагаеми доставки или е вложено в осъществяваната от получателя независима икономическа дейност. Съгласно чл. 7, ал. 3 ЗСч. (отм.); , приложим за процесния период от време, може да се приеме, че е налице документална обоснованост и когато в първичния счетоводен документ липсва част от изискуемата информация по ал. 1 и 2 /в т. ч. предмет и стойностно изражение на стопанската операция/, при условие че за липсващата информация са налице документи, които я удостоверяват. Такива документи не са представени по делото. Неспазването на чл. 71, т. 1, вр. чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС е достатъчно основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка настоящата касационна инстанция съобразява приетото от СЕС в решението му от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012., Petroma Transports SA. Както беше посочено, към фактурата липсват каквито и да било други документи, индивидуализиращи стоката, а и услугата за транспорт, съответно доказващи предаване на стоката и осъществяването на превоза й до жалбоподателя. Само фактурата и счетоводното й отразяване при получателя не е достатъчно, за да се приеме за доказан фактът на осъществяването на доставката, противно на доводите в касационната жалба, още повече, че посоченият в нея издател отрича да е осъществявал доставки в полза на "Айрмед - 2008" ЕООД, не е включил такава фактура в дневниците си за продажбите, а фискалният бон към нея е издаден от нерегистрирано фискално устройство.

1. Сходна е установената от административния съд фактическа обстановка във връзка с фактура № 355/23.02.2012 г., издадена от "Стойчевстрой" ЕООД, с предмет "помпа и ел. оборудване 1 бр. на стойност 995 лв.". От страна на жалбоподателя е представена само фактурата, в която стоката не е индивидуализирана в достатъчна степен, за да се извърши преценка за това дали действително е доставена и получена. Към нея липсват други документи, съдържащи данни за вида на помпата и вида на ел. оборудването, съответно удостоверяващи предаването и приемането от доставчика на получателя. Поради това, завеждането на "помпа и ел. оборудване" по сметка 204, установено от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, не доказва осъществяването на доставката.

1. Правилни според настоящия съдебен състав са изводите на съда, че липсват доказателства за реалното осъществяване на доставките на дървесина по фактурите, издадени от "Интерлес 2004" ЕООД. С РА е отказано право на данъчен кредит в общ размер 5 285 лв. по четири фактури с номера 625/27.09.2011 г., 736/31.07.2012 г., 740/26.08.2012 г. и 770/10.11.2012 г. Представените от ревизираното дружество превозни билети по чл. 211, ал. 3 от Закона за горите са неотносими към процесните фактури, тъй като всички те са издадени през 2015 г. Представените в съдебното производство приемо-предавателни протоколи са оспорени по отношение достоверността на датите от процесуалния представител на ответника и доказателства за съставянето им на датите, вписани в тях, от страна на жалбоподателя не са ангажирани. ССЕ установява завеждането на дървесината по счетоводна сметка 401 на жалбоподателя, но както беше посочено, при липсата на доказателства за осъществяването на доставките само счетоводното отразяване на фактурите не е достатъчно, за да бъде признато претендираното от него право на приспадане. Към фактурите за транспортни услуги, издадени от "Ейч Груп" ЕООД и "Матбул" ЕООД също липсват каквито и да било документи, удостоверяващи извършването им. Доставките на дървесина и транспортът на същата биха могли да бъдат доказани чрез превозните билети, тъй като същите съдържат подробни данни за вида и количеството й, купувача и продавача, транспортното средство, мястото на натоварване и разтоварване и имената на шофьора, но както беше посочени по-горе, представените от "Айрмед - 2008" ЕООД превозни билети са издадени години след издаването на фактурите.

С оглед изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира за правилно решението на Пловдивския административен съд, с което е потвърден РА относно отказаното с него право на приспадане на ДДС по изброените фактури и поради това същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на ответника по касация се дължи юрисконсултско възнаграждение, съответно на материалния интерес на отхвърлената жалба.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК и чл. 161, ал. 1 ДОПК, Върховният административен съд, първо отделение