Решение № 10174 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14937/2014 г.
ВАСIII отделение30.09.2016 г.докладчик т Панайот Генков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 5972/10.10.2014 г. по адм. дело № 7312/2014 г. по описа на Административния съд - София-град. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 10174 от 30.09.2016 г. на ВАС по адм. д. № 14937/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Съдебното производство е по Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, чрез процесуалния си представител юрк. Кулинова, против решение № 5972/10.10.2014 г. по адм. дело № 7312/2014 г. на Административния съд - София-град, с което е отменено негово Решение № 3725/27.05.2014 г. в частта, в която на основание чл. 70, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 13, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗУБ е отхвърлена молбата на Н. Х. М., палестинец без гражданство с държава на произход Ливан за предоставяне на хуманитарен статут. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението в обжалваната му част, поради съществено нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, като моли съда за неговата отмяна. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрк. Славова, която поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба - Н. Х. М., редовно призован, не се явява и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че жалбата е неоснователна, и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно, постановено при спазени процесуални правила и точно приложен материален закон. Върховният административен съд в настоящия състав на трето отделение, като извърши цялостна проверка на оспорения съдебен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и анализ на всички представени с административната преписка и в съдебно заседание писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази доводите на страните, намира, че жалбата е неоснователна. Събраните в хода на административното производство доказателства са били обсъдени от съда задълбочено, поотделно и в тяхната съвкупност и в решението си последният е изложил пространни мотиви за приетите от него за установени факти, въз основа на които е извел и своите правни изводи. Неоснователно е твърдението на касационният жалбоподател, че АССГ не е обсъдил установените факти и обстоятелства свързани с бежанската история на М. Първоинстанционният съд в изпълнение на своите задължения по чл. 168 от АПК е извършил цялостна проверка за законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Правилно и законосъобразно съдът е приел, че касационният ответник не е доказал твърденията си, и не е ангажирал сигурни доказателства, че ако се завърне в Ливан, ще бъде подложен на преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по чл. 8 от ЗУБ. Правилно съдът е преценил, че административният орган е извършил задълбочено проучване на ситуацията в Ирак, както го задължава чл. 35 от АПК. Обосновано и в съответствие с практиката на ЕСПЧ, а също и данните от представените от административния орган справки, касаещи обстановката в Ливан, съдът е приел, че ответникът по касация Н. Х. М., в качеството му на цивилно лице, ако бъде върнат в Ливан, ще претърпи посегателствата и заплахите по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, поради самото си присъствие на територията на страната. Изводът на съда, че данните, на които се позовава административният орган в оспореното решение, са актуални (по справките от 20.08.2014 г.), но са преценени неправилно, с оглед оценката на риска по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО, по смисъла на тълкуването, дадено в решение от 30.01.2014 г. по дело № С-285/2012 г. на СЕС е правилен и се споделя от настоящата съдебна инстанция. Правилно съдът е приел, че при връщането му в страната на произход, животът на търсещия закрила би бил поставен в сериозна опасност, което е в противоречие с чл. 3 от ЕКЗПЧ и чл. 15, б. "в" от Квалификационната директива (2011/95/ЕС). По отношение на семейното положение на Н. Х. М., решаващият съд законосъобразно е посочил, че оспорващият има две малолетни деца и съпруга, които са с него в Република България, като с решение № 5638/08.09.2014 г. на АССГ е отменено решение на заместник - председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставянето на закрила на Н. Х. Х. - съпруга ответника по касация, лично и в качеството й като законен представител на малолетните си деца. Изложеното дотук сочи, че при формирането на решението си съдът не е допуснал твърдените от касатора нарушения, а е спазил изцяло материалноправните норми на закона и обосновано и законосъобразно е отменил Решение № 3725/27.05.2014 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС, в частта, в която е отхвърлена молбата му за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ. По изложените съображения Върховният административен съд - трето отделение,