Решение № 8637 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 636/2014 г.

Решение № 8637 от 24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 636/2014 г., II о., докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител юрк. З. И., срещу решение № 1621 от 07 октомври 2013 година, постановено по адм.д. № 242/2013 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против отказа на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (С.) - [населено място], материализиран в писмо № 63-1453-01-10-619/25 февруари 2013 година. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Министърът на на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител юрк. З. И., е подал и частна жалба срещу определение № 1764 от 22 октомвври 2013 година, постановено по адм.д. № 242/2013 година по описа на Административен съд Благоевград, с което е изменено оспореното решение в частта му за разноските. В частната жалба се сочи на неправилност на определението. Ответницата Добра А. Т., чрез пълномощника си адв. Е. З., намира за неоснователни подадените касационна и частна жалба. Претендира присъждането на разноски за касационната инстанция. Същото становище заема и кмета на [община], представляван от юрк. А. М.. Останалите ответници - Е. Г. К., М. Б. Т., Надежда С. Начева, М. С. И., М. И. Д., Г. И. У., И. А. Л., Ю. А. Б., М. Д. У., М. И. Д. и началника на С. - [населено място], не са заявили становищата си по подадените касационна и частва жалби. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд Благоевград е образувано по жалба на министъра на земеделието и храните, чрез процесуалния му представител юрк. З. И., срещу отказа на началника на С. - [населено място] да измени данните в кадастралния регистър по отношение на имот с идентификатор 04279.602.635, материализиран в писмо № 63-1453-01-10-619/25 февруари 2013 година. Съдът е приел, че оспореният отказ е законосъобразен, поради което е отхвърлил жалбата. Така постановеното решение е правилно. От данните по делото е установено, че производството по изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри в частта му относно имот с идентификатор 04279.602.635 е инициирано със заявление на настоящия касатор, който сочи като титул за собственост разпоредбата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ. Установено е също така, че със заповед № КД-14-01-211/03 юни 2011 година на началника на С. - [населено място] са изменени одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, като посочения имот е записан като собственост на Л. И. и Добра Т. въз основа на представен от последните нотариален акт. При тези данни изводът на административния съд, че в случая не са налице предпоставките за изменение на одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, е законосъобразен. Изменението на вече одобрени кадастрална карта и кадастрални регистри се извършва на основанията, посочени в чл. 53 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), които в случая не са налице. З., както обосновано е прието от първоинстанционния съд, не е установил правото си на собственост върху посочения в заявлението имот. Позоваването на нормата на чл. 45, ал. 10 от ППЗСПЗЗ не може да се противопостави на представения от вписаните в кадастралния регистър като собственици на имот с идентификатор 04279.602.635 лица нотариален акт. Обстоятелството, че предявените от Добра Т. и Л. И. искове с правно основание чл. 97, ал. 1 от ГПК, са били отхвърлени с влязло в сила съдебно решение, не установява правото на собственост на министъра на земеделието и храните върху посочения имот, както неоснователно се сочи в касационната жалба. С оглед горното и предвид липсата на релавираните от касатора отменителни основания оспореното решение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. Предвид озхода на делото и направеното искане, каторът ще следва да бъде осъден да заплати на Добра А. Т. направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева. Частната жалба на министъра на земеделието и храните е подадена в срока по чл. 230 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Законосъобразно е приетото с обжалваното определение, че при липсата на възражение от страна на оспорващия, чието оспорване е отхвърлено, за прекомерност на адвокатския хонорар,последният не следва да бъде намаляван. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК, приложима по силата на чл. 144 от АПК, намаляването на възнаграждението за адвокат се намалява само в случаите, когато насрещната страна е направила такова възражение и то до приключване на делото. Поради това правилно съдът е отчел, че след като оспорващият не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, то не следва да бъде редуциран уговорения и заплатен от Добра Т. хонорар. В тази връзка изложените в частната жалба доводи са неотносими. С оглед горното обжалваното определение като правилно ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,