Решение № 12649 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8981/2015 г.

Решение № 12649 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8981/2015 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП против решение № 4492/26.06.2015 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, постановено по адм. д. № 2344 по описа за 2014 г., в частта му, с което по жалба на "Марекс 2" ООД е отменен Ревизионен акт № 2191302897/07.11.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. С., потвърден с решение № 221/04.02.2014 г. на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. С. при ЦУ на НАП относно определени задължения по ЗКПО за 2005 г. в размер на 9838.81 лева главница и 9005.73 лева лихви и по ЗДДС за данъчен период месец май 2005 г. в размер на 5000 лева главница и 5064. 22 лева лихви, за данъчен период месец юли 2005 г. в размер на 6736 лева главница и 6685.05 лева лихви, за данъчен период месец април 2006 г. в размер на 3333.44 лева главница и 3000.22 лева лихви, за данъчен период месец октомври 2006 г. в размер на 4090 лева главница и 3413.48 лева лихви. В останалата част, с която жалбата не ревизираното лице е била отхвърлена, решението не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът твърди, че решението е неправилно поради съображения, които съдът квалифицира като касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Твърди се, че РА е издаден в срока по чл. 109, ал. 1 ДОПК, както и че дори при наличие на изтекла погасителна давност ревизионният акт не следва да бъде отменян, тъй като с изтичане на давността не се погасява самото материално право, а само възможността за принудителното му изпълнение. Изтъква се, че съдът не се е произнесъл по същество относно основанието и размера на данъчните задължения. Поради това касаторът моли решението на АССГ да бъде отменено в оспорената му част, а жалбата срещу РА - отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация "Марекс 2" ООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Моли решението на АССГ да бъде оставено в сила в оспорената част. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е частично основателна. АССГ е отменил РА в частта му за определените задължения по ЗКПО за 2005 г. в размер на 9838.81 лева главница и 9005.73 лева лихви и по ЗДДС за данъчен период месец май 2005 г. в размер на 5000 лева главница и 5064. 22 лева лихви, за данъчен период месец юли 2005 г. в размер на 6736 лева главница и 6685.05 лева лихви, за данъчен период месец април 2006 г. в размер на 3333.44 лева главница и 3000.22 лева лихви, за данъчен период месец октомври 2006 г. в размер на 4090 лева главница и 3413.48 лева лихви, като е преценил, че е изтекла погасителната давност по чл. 171, ал. 1 ДОПК. В мотивите е посочено, че давността е спирана единствено на основанието на чл. 172, ал. 1, т. 1 ДОПК за една година, поради което давността е изтекла към 07.11.2013 г., когато е издаден РА. Решението е частично неправилно. Обжалваният ревизионен акт е издаден след проведена повторна ревизия. Ревизионното производство е започнало първоначално въз основа на Заповед /ЗВР/ № 904921/20.07.2009 г. Съгласно чл. 112 ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на заповедта за възлагане на ревизията. Съгласно чл. 140 ДПК /отм., в сила до 31.12.2006 г./ публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, смятано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Идентично е и съдържанието на чл. 171, ал. 1 ДОПК, в сила от 01.01.2007 г. Предвид обстоятелството, че публичните вземания представляват корпоративен данък за 2005 г. и ДДС за отделни данъчни периоди от 2005 г. и 2006 г. и лихви върху тях, приложение съответно намират ЗКПО (отм.) и ЗДДС (отм.). Данъчен период, по смисъла на чл. 72, ал. 1 ЗДДС (отм.) е периодът от време, след изтичането на който регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен период. Данъчният период е едномесечен за всички регистрирани лица и съвпада с календарния месец, освен в случаите по глава осемнадесета. Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗДДС (отм.), когато е налице резултат за периода - данък за внасяне, регистрираното лице е длъжно да внесе данъка в републиканския бюджет по сметка на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите в срока за подаване на справка-декларацията за този данъчен период, а предвид чл. 100, ал. 3 ЗДДС (отм.) декларацията се подава до 14-о число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. За данъчни периоди месец май 2005 г. и месец юли 2005 г. данъкът е следвало да бъде внесен съответно до 14.06.2005 г. и 14.08.2005 г., а погасителната давност започва да тече считано от 01.01.2006 г. Следователно данъчното задължение за тези данъчни периоди ще следва да се счита погасено, считано от 01.01.2011 г., при липса на основания за спиране и прекъсване на давността. Съответно за данъчните периоди месец април 2006 и октомври 2006 г., давността започва да тече, считано от 01.01.2007 г. Разпоредбата на чл. 53, ал. 1 ЗКПО (отм.) изисква корпоративният данък за съответната година да се внася в приход на републиканския бюджет в срок до 31 март на следващата календарна година. След като задължението за корпоративен данък е следвало да бъде платено през 2006 г., то давностният срок започва да тече от 01.01.2007 г. и изтича на 01.01.2012 г., освен ако не е бил спиран, както е в случая, със започване на ревизията. Съгласно чл. 141, ал. 1 ДПК (отм.) давността спира в няколко хипотези, относими сред които за настоящия спор са тези по т. 1 - когато е започнала данъчна ревизия - до завършването й, но за не повече от една година; и по т. 5 - когато актът, с който е определено задължението, се обжалва. Идентична е уредбата в чл. 172 ДОПК. От 01.01.2006 г. до издаване на първата ЗВР на 20.07.2009 г. са изтекли 2 години, 6 месеца и 20 дни, а от 01.01.2007 г. до издаване на първата ЗВР на 20.07.2009 г. са изтекли една година, 6 месеца и 20 дни. Следователно неоснователни са доводите за изтичане на срока по чл. 109 ДОПК. От 20.07.2009 г. до 20.07.2010 г. давността е спряна във връзка с ревизионното производство, за срок от една година. Давностният срок е започнал да тече отново считано от 21.07.2010 г. От тази дата до 20.06.2012 г., когато е подадена жалбата срещу първия РА са изтекли още една година, десет месеца и 30 дни. Първото решение на дирекция ОУИ С., с което е отменен РА по първата ревизия, е издадено на 13.12.2012 г., като давността е спряла, докато е траело производството по обжалване. От 13.12.2012 г. до подаване на жалбата срещу второто решение на "ОДОП" - 29.11.2013 г. са изтекли още 11 месеца и 16 дни. От 29.11.2013 г., давността спира, като са налице и данни за налагане на предварителни обезпечителни мерки с ПНОМ изх. № 4145/10.10.2013 г., т. е. възможно е давността да е спряна и на това основание, но по делото липсват данни за влизане в сила на ПНОМ и касационната инстанция не може да направи преценка в този смисъл. Евентуално е възможно давността да е текла в периода 05.02.2014 г. до 20.02.2014 г., когато жалбата срещу РА постъпва в съда, ако не са били налице други основания за спиране, за каквато преценка по преписката не са налице достатъчно данни. Следователно петгодишният давностен срок за вземанията по ЗДДС от 2005 г. е изтекъл поне 4 месеца преди подаване на жалбата срещу второто решение на ОДОП - 29.11.2013 г. и преди налагане на обезпечителните мерки. Абсолютната десетгодишна давност също е изтекла на 01.01.2016 г. В тази част решението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Друг е обаче изводът за задълженията по ЗДДС за 2006 г. и по ЗКПО за 2005 г. До постъпване на жалбата в съда, след спирането на давността поради ревизионното производство и обжалванията, е изтекъл давностен срок от най-много 4 години, 5 месеца и 22 дни /ако не се вземат предвид налаганията на обезпечителни мерки/. Неправилно при изчисляване на давностните срокове първоинстанционният съд не е отчел спирането на давността на основание чл. 141, ал. 1, т. 5 ДПК (отм.) и не е проверил наличието на основания за спиране по чл. 141, ал. 1, т. 6 ДПК (отм.). Не е изтекла към момента и абсолютната погасителна давност, считано от 01.01.2007 г. Това налага отмяна на решението в частта за посочените задължения. Тъй като първоинстанционният съд не е обсъдил по същество основанието за възникването им и размера им, настоящата инстанция не може да се произнесе с решение, в хипотезата на чл. 222, ал. 2 АПК. Това налага връщане на делото на АССГ за ново произнасяне в съответната част. На ответника по касация не се дължат разноски, поради липса на доказателства за уговорени и платени такива. Разноските за настоящата инстанция във връзка с отменената част от решението следва да се присъдят по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. Водим от горното Върховният административен съд, състав на Осмо отделение