Решение № 8561 от 14.7.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1620/2021 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на териториална дирекция Северна морска в Агенция Митници, подадена чрез юрк. Роева, против решение 306/07.01.2020 г. на Административен съд - Сливен, постановено по адм. дело 403/2020 г. по описа на съда, с което е отменено решение 32-297528/12.10.2020 г. към митническа декларация с MRN 18BG002002H0014567/27.01.2018 г., издадено от директора на териториална дирекция Северна морска в Агенция Митници.

Изложените доводи са за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен в нарушение материалния закон касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът твърди, че в хода на административното производство, при прилагане вторичните методи за определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, във вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, обосновано митническите орани са извършили увеличаване на стойността на процесните стоки. Счита, че актът е законосъобразен и мотивиран, като издаден от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма и в съответствие с материалния закон. По отношение на приетата в хода на съдебното производство съдебно - счетоводна експертиза изразява становище за неотносимост на заключението към предмета на спора. Искането от съда е за отмяна на оспореното решение и за потвърждаване на митническия акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. В условия на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. В проведеното съдебно заседание на 2.06.2021 г. прави искане за спиране на съдебното производство и отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз по конкретно поставени въпроси.

Ответникът Симо Ко ЕООД, чрез пълномощника си адвокат Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за оставяне в сила на първоинстанционния съдебен акт по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор на касационната жалба. Претендира присъждане на направените в касационното производство разноски съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. В проведеното съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и пледира за оставяне в сила на първоинстанционното решение.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото и като извърши служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима.

Преди да се произнесе по същество на спора, съдът следва да разгледа искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС:

Процесуалният представител на касатора поставя четири въпроса за тълкуване на норми от правото на ЕС - Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза и Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета за създаване на Митнически кодекс на Съюза, както следва:

1. Следва ли съмненията на митническите органи, относно декларираната митническа стойност, съгласно чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, да се считат за обосновани в случай, че същата е по-ниска от рискова прагова стойност, която е определена на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г.?

1. Извършената от митническите органи проверка в митническата информационна система, относно внос на идентични/сходни стоки, обективирана в представена пред националната юрисдикция справка /извадка от системата/ установява ли наличието, съответно липсата на декларирани митнически стойности по реда на чл. 70 от МКС на идентични/сходни стоки?

1. Изхождайки от понятието за сходни стоки по смисъла на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, заложените от митническите органи критерии за проверка, а именно: износител, условия на доставка, валута, обща фактурна стойност, валутен курс, държава на изпращане, държава на произход, описание на стоката, тарифен код, допълнителен код по ТАРИК, бруто тегло, нето тегло, количество, фактурна стойност, метод за определяне на стойността, стойност, съдържащи данните от митническите декларации, регистрирани в Митническата информационна система за контрол на вноса /МИСВ/, изчерпателни ли са и обосновават ли приложението на чл. 141, § 1 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447?

1. В случай, че съмненията на митническите органи относно декларираната митническа стойност се считат за обосновани, при прилагане на чл. 141, § 3 от Регламента за изпълнение, за определяне на новата митническа стойност, следва ли да се вземат предвид и стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени, съгласно диспозитиви 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г.?

Настоящият състав намира искането за неоснователно, тъй като отправянето на преюдициално запитване следва да е породено от неяснота в нормата от правото на ЕС и да е свързано с въпроси, релевантни към разрешаването на конкретния съдебен спор, а в случая не се сочи наличието на неяснота в норма от правото на ЕС, която е относима към настоящия правен спор.

По първия въпрос, следва да се отчете факта, че рисковата прагова стойност се определя от самата митница, като процент от справедливата цена, и няма нормативна база, която да въвежда и определя това понятие, съответно да се предвижда възможност на митницата да определя такива рискови прагови стойности. Исканото тълкуване е неоснователно във връзка с цитираните точки 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15г., тъй като както беше посочено липсва нормативна уредба, която да въвежда правила за определяне на рискова прагова норма, която да е неясна и следва да бъде тълкувана, а решението на СЕС е ясно и прилагано по сходни случаи.

По втория въпрос не са посочени конкретни норми, които да изискват тълкуване. Установеното в информационната система на митницата подлежи на самостоятелна проверка наред с останалите твърдяни факти от органа, вкл. дали има друг внос на по-ниска стойност. Формулираният от касатора въпрос е с фактически установявания, а не с неясна и относима национална норма, която следва да бъде тълкувана от СЕС.

По третия въпрос също не се сочат неясни норми. Разпоредбата на чл. 1, § 2, т. 14 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 дава легално определение на понятието сходни стоки, а съгласно чл. 141 от Регламента, при определяне на митническата стойност на внасяните стоки по реда на член 74, параграф 2, буква а) или б) от Кодекса се използва договорната стойност на идентични или сходни стоки, които са в продажба на същото търговско равнище и по същество в същите количества като стоките, чиято стойност се определя. Между двете норми няма колизия и са достатъчно ясни и не изискват тълкуване.

Четвъртият въпрос отново не е свързан с искане за тълкуване на неясна норма. Съгласно чл. 141, § 3 от Регламент за изпълнение 2015/2447, когато се намери повече от една договорна стойност за сходни или идентични стоки, се прилага най-ниската от тях. Стойности под определена рискова прагова стойност на база справедливи цени европейският законодател не предвижда, а т. 38 и 39 от Решение на СЕС от 16 юни 2016 г. по дело С-291/15 г. са приложими при идентични фактически установявания (в този смисъл са решение 4404/06.04.2021 г., постановено по адм. дело 948/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение, решение 4434/07.04.2021 г., постановено по адм. дело 454/2021 г. по описа на ВАС, първо отделение).

С оглед изложеното настоящият състав намира, че са налице условията, при които касационната инстанция, чието решение не подлежи на обжалване, може да откаже отправяне на преюдициално запитване. По тези съображения искането с правно основание чл. 267 от ДФЕС следва да се остави без уважение.

По съществото на спора:

Предмет на оспорване пред Административен съд - Сливен е решение 32-297528/12.10.2020 г. към митническа декларация с MRN 18BG002002H0014567/27.01.2018 г., издадено от директора на териториална дирекция Северна морска в Агенция Митници, с което на основание чл. 84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, във връзка с чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 140 от регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вр. чл. 5, т. 39 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 77, § 1, чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, чл. 102 от Регламент (ЕС) 952/2013, вр. чл. 54, ал. 1 и чл. 56 от ЗДДС, е отказано приемането на митническата стойност на декларираните стоки 1 и 2 по митническа декларация с MRN 18BG002002H0014567/27.01.2018 г., определена е нова митническа стойност на внасяните стоки 1 и 2, както следва: стока 1, описана в кл. 31 на митническата декларация като чехли с горна част и ходила от изкуствени материали: дамски - 4 992 чифта, мъжки - 3 936 чифта, 1 695 кг. нето тегло, в размер на 11 963,52 лв. на основание чл. 74, § 2, б. "б" от Регламент (ЕС) 952/2013; стока 2, описана в кл. 31 на митническата декларация като мъжки чехли с горна част и ходила от изкуствени материали - 1260 чифта, 321,80 кг. нето тегло, в размер на 2 457 лв., коригирана е митническата декларация с промяна на тарифния код на стоките, определени са общо задължения за мито - 2 446,58 лв. и ДДС - 3 464,62 лв., от които заплатени мито - 938,96 лв. и ДДС - 1 385,36 лв., и са определени дължими суми за досъбиране мито в размер на 1 507,62 лв. и ДДС в размер на 2 079,26 лв., ведно с лихва за забава.

За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна:

С митническа декларация с MRN 18BG002002H0014567/27.01.2018 г. Симо Ко ЕООД е декларирало две стоки с държава на износ Китай, деклариран произход Китай, с обща фактурна стойност 2 956,56 USD, условие на доставка FOB Ксиямен., както следва: стока 1 - чехли с горна част и ходила от изкуствени материали, дамски - 4 992 чифта, мъжки - 3 936 чифта, 1 695 кг. нето тегло, декларирана стойност - 2,83 лв/кг, Код по ТАРИК 6402993900; стока 2 - мъжки чехли с горна част и ходила от изкуствени материали - 1260 чифта, 321,80 кг. нето тегло, декларирана стойност - 2,26 лв/кг, Код по ТАРИК 6402993900. Към митническата декларация са приложени фактура SC-1710879 от 21.12.2017 г. и опаковъчен лист към нея, фактура за транспорт 3770, коносаменти MSCUXS220601 и SESSZX170908.

Във връзка с извършването на допълнителна проверка, с писмо рег. 32-46759 от 11.02.2020 г. на директора на ТД Северна морска в Агенция Митници е изискана писмена информация от Симо и Ко ЕООД. Видно от представения по делото отговор по направеното запитване, представляващият дружеството заявява, че за закупуването на стоките не е изготвян писмен договор с продавача или трети лица, не са налице сведения, документи, ценови листи и друга бизнес кореспонденция, предшестващи издаването на търговската фактура. Представено е извлечение от обслужващата банка за извършените преводи по фактурите, приложена към митническата декларация.

Предвид съмнението, че декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума е извършена проверка в митническата информационна система MIS3A за установяване на стойности на идентични и сходни стоки и определяне на митническата стойност по реда на чл. 74, § 2, б. а и б от Регламент (ЕС) 952/2013. При изследване на метода, регламентиран в чл. 74, § 2, б. а от Регламент (ЕС) 952/2013, е прието, че не може да се определи митническа стойност въз основа на идентични стоки, тъй като описанието на стоките в кл. 31 на митническите декларации за допускане за свободно обращение, регистрирани в приблизително същия период, е недостатъчно, поради което този метод не може да бъде използван. При изследване на втория вторичен метод за определяне на митническа стойност, регламентиран в чл. 74, § 2, б. б от Регламент (ЕС) 952/2013, и след анализ в митническата информационна система MIS3A за оформени митнически декларации за допускане на свободно обращение в същия или приблизително същия момент на сходни стоки със стоките по митническата декларация, са намерени резултати за декларирани митнически стойности от други вносители, които не са необичайно ниски, за които е прието, че следва да бъдат база за определяне на нова митническа стойност на стоките по митническата декларация, а именно: за стока 1 нова митническа стойност в размер на 11 963, 52 лв. (1,34 лв/чифт) при база за определяне - митническа декларация 18BG005704H0002833/25.01.2018 г., и за стока 2 нова митническа стойност в размер на 2 457,00 лв. (1, 95 лв/чифт) при база за определяне митническа декларация 18BG005803H0000736/12.01.2018 г.

С писмо рег. 32-245883 от 24.08.2020 г., дружеството е уведомено за образуваното административно производство и на основание чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 за мотивите, на които ще се основава решението на митническия орган относно митническа декларация с MRN 18BG002002H0014567/27.01.2018 г.

По делото е назначена, изслушана и приета като неоспорена от страните съдебно-счетоводна експертиза, която съдът е кредитирал като компетентно и безпристрастно изготвена. Видно от заключението на вещото лице, налице е съответствие между платената цена за доставката на стоките и декларираната митническа стойност на същите в процесната митническа декларация.

Към доказателствата е приобщен и доклад BG001000/1/1/14.05.2020 г. от проверка на Симо Ко ЕООД, извършена от митнически орган за периода 01.01.2017 г. до 31.12.2019 г. с предмет установяване на законосъобразността на действията на проверяваното лице при прилагане на митническия режим допускане за свободно обращение и на режим митническо складиране, мерките на търговската политика в ЕС, както и изпълнение на задължението му за заплащане и обезпечаване на дължимите вземания при поставяне на стоките под режим допускане за свободно обращение. От доклада се установява, че обект на проверка е била и процесната митническа декларация, ведно с приложените към същата документи, а изводите на митническия орган са за неспазени при някои от проверените 120 броя митнически декларации разпоредби от Закона за счетоводството, която констатация не води до нов размер на митническата стойност на стоки, допуснати за свободно обращение през проверявания период.