Решение № 99 от 27.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 221/2013 г.

Решение № 99 от 27.02.2013 г. на ВКС по н. д. № 221/2013 г., II н. о., НК, докладчик съдията Бисер Троянов Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения Л. К. С. за възобновяване на н. ч. д. № 2563/2010 г. на Софийски градски съд, отмяна на определение от 01.07.2010 г. и връщане на делото за ново групиране на наказанията, наложени на осъдения. Искането се основава на съществено нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. Според осъдения Л. К. С. при извършената кумулация не са взети предвид всички негови осъждания, което е довело до незаконосъобразно определяне на общото наказание, което следва да изтърпи. В открито съдебно заседание осъденият Л. К. С. поддържа направеното искане и настоява за връщане на делото за ново разглеждане. Неговият служебен защитник (адв. Л. З.) счита, че извършените съвкупности са постановени в нарушение на закона и не при най-благоприятното за осъдения съчетание. Като неправилно приема и приведеното по чл. 68 от НК наказание по друго производство. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображенията в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: С определение от 01.07.2010 г. по н. ч. д. № 2563/2010 г. Софийски градски съд, Наказателна колегия, 23 състав групирал наложените на осъдения Л. К. С. наказания по н. о. х. д. № 3422/2004 г. и по н. о. х. д. № 13291/2005 г. - и двете по описа на Софийски районен съд, налагайки най-тежкото от тях: лишаване от свобода за срок от три години. Привел в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, така определеното общо наказание от три години лишаване от свобода при първоначален общ режим за изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Съдът приспаднал при изпълнението на санкцията изтърпяното наказание пробация (н. о. х. д. № 13291/2005 г.) и фактически изтърпяната част от наказанието лишаване от свобода (н. о. х. д. № 3422/2004 г.) Процесуално допустимото искане на осъдения Л. К. С. е неоснователно. Осъденият останал недоволен от фактическия отказ на съда да включи в извършеното групиране и наказанието от осем години лишаване от свобода по н. о. х. д. № 3218/2009 г., по описа на Софийски градски съд. Данните по делото напълно потвърждават правилността на постановеното определение. Престъпленията, спрямо които е извършено групирането, били осъществени преди влизането в сила на съдебните актове по тях. Затова са били налице основанията по чл. 25, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, за определяне на едно общо наказание между двете съдимости. Престъплението, предмет на разглеждане по н. о. х. д. № 3218/2009 г. на Софийски градски съд, било извършено на 10.03.2009 г. и е в рецидив спрямо групираните вече две осъждания: споразумението по н. о. х. д. № 3422/2004 г. е влязло в сила на 15.03.2006 г., а присъдата по н. о. х. д. № 13291/2005 г. е влязла в сила на 19.07.2006 г. Ето защо, спрямо това осъждане не могат да се приложат правилата на съвкупностите, а намира приложение институтът по чл. 27 от НК. Наказанието от осем години лишаване от свобода (н. о. х. д. № 3218/2009 г.) подлежи на отделно изтърпяване. Правилно съдът не е групирал това наказание с останалите. Не се открива посоченото от осъдения Л. К. С. нарушение на закона и не са налице предпоставките за възобновяване на делото. Искането като неоснователно следва да бъде оставено без уважение. Основателно е възражението на защитата на осъдения С., изразено в пледоарията пред касационната инстанция, че в атакуваното определение от 01.07.2010 г. съдът неправилно е използвал института по чл. 68 от НК спрямо групираното от него общо наказание. Наказанието от три години лишаване от свобода по н. о. х. д. № 3422/2004 г., вече е било приведено в изпълнение, на основание чл. 68, ал. 1 от НК, с присъдата по н. о. х. д. № 3218/2009 г. на СГС. Когато по-късно, в процедурата по чл. 306 от НПК, съдебният състав кумулира приведеното в изпълнение наказание с друго по правилата на съвкупностите, той разполага с правомощията по чл. 25, ал. 4 от НК. Нарушението не е съществено, тъй като правният ефект, който би се постигнал, е същият и поради това не води до нарушаване на правата на осъденото лице. Върховният касационен съд, на основание чл. 425 от НПК