Решение № 17326 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2013 г.

Решение № 17326 от 20.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6962/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението", с ново наименование "обжалване и данъчно-осигурителна практика" Варна при ЦУ на НАП, против решение № 779/27.03.2013 г., постановено по адм. дело № 3185/2012 г. по описа на Административен съд Варна. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение като необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, обосноваващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната на обжалваното решение. Ответникът - "Д-М-С" ЕООД гр. Варна, чрез процесуалния представител адв. Желев, мотивира становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 031103960/8.03.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - Варна, офис Добрич, потвърден с решение № 395/24.07.2012 г. на и. д. директор дирекция "ОУИ" Варна при ЦУ на НАП. РА е обжалван изцяло по административен ред, потвърден е в неговата цялост от решаващия орган и е обжалван изцяло по съдебен ред. С РА са установени задължения за ревизираното лице /РЛ/ по ЗДДС, произтичащи от 1. допълнително начислен ДДС в общ размер 78 161,84 лв. за данъчни периоди м. 12.2008 г. и м. 02, 03 и 04.2009 г., както и лихви и 2. от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стадлер" ЕООД и "Роудпласт" ЕООД, общо в размер на 136 921,63 лв., от които - 52 974,75 лв. по 131 бр. фактури, издадени от "Стадлер" ЕООД и 83946,88 лв. по 12 бр. фактури, издадени от "Роудпласт" ЕООД, ведно със съответните лихви. За да отмени РА изцяло, административният съд е приел на първо място, че установените задължения по РА произтичат единствено и само от непризнато право на приспадане на данъчен кредит по издадени фактури за доставка на бетон и СМР от "Стадлер" ЕООД и "Роудпласт" ЕООД. Съдът не е отчел, че РА, въпреки че в жалбата не са изложени конкретни основания и указания за незаконосъобразността на акта в тази му част, се обжалва изцяло, т.е. и в частта по начисляването на ДДС. Съдът не е изложил каквито и да било фактически и правни основания относно законосъобразността на РА в частта му по начисляването на ДДС, произтичащо от неотчетени приходи от разпоредителни сделки с недвижими имоти, но въпреки това е отменил РА и в тази част. Липсата на мотиви е съществено процесуално нарушение, чието допускане препятства непоправимо възможността за защита на страните и за касационен контрол за правилност на решението по останалите касационни основания. В тази част решението следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. В останалата отменена част на РА - по задължения, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по фактури, издадени от "Стадлер" ЕООД и "Роудпласт" ЕООД, обжалваното решение също е постановено при липса на същински мотиви. Въпреки че в решението е използван изразът "правни изводи", такива по съществото на спора и при анализа на доказателствата няма. По своята същност решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и преразказ на изводите от решението на директора на дирекция "ОУИ", впоследствие и посочване на описаните в съдебния протокол извършени съдопроизводствени действия с цитиране заключенията на вещи и събраните гласни доказателства. Съдът е обсъдил принципно и подробно решенията на СЕС по дело С-342/11 и съединени дела С-80/11 и С-142/11, приел е, че в РА липсват мотиви и твърдения за извършване на измама от издателя на фактурите, за които получателят е знаел или е трябвало да знае. Съдът не е обосновал изводите си относно релевантния и спорен въпрос за осъществяване на доставките на стоки и за извършване на услугите, т. е. за правомерното начисляване на ДДС предвид наличие на данъчни събития по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Анализът на мотивите на съда не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда. Правораздавателният контрол цели обезпечаване на субективните права и интереси на адресата на акта като властническо волеизявление, и при въведените доводи за неговата материална незаконосъобразност, поради неправилно тълкуване и прилагане на материалноправните норми на ЗДДС, се налага проверка на фактическите и правни основания за неговото издаване, с оглед решаването с пряко обвързващ материално-правен ефект на административноправния спор, свързан с действието му. Тъй като административното правоотношение се индивидуализира освен със съдържанието и страните си, и с правопораждащия го юридически факт, непосочването и по-скоро необсъждането на фактически основания в решението в конкретната хипотеза не позволява да бъде идентифицирана волята на съда, както и да бъде извършена последваща проверка за материалната законосъобразност на акта. Ето защо първоинстанционния съд в нарушение на съдопроизводствените правила необосновано е приел, че са налице предпоставки за признаване на данъчен кредит. Останалите доводи в жалбата по същество на спора не следва да бъдат обсъждани, предвид изискването за двуинстанционност на съдебното административно производство. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено изцяло и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, следва да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства в рамките на съдебния контрол на всички основание по чл. 146 АПК. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,