Решение № 7839 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2016 г.

Решение № 7839 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5224/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ДД "ОДОП" ) С. при ЦУ на НАП срещу решение № 1468 от 02.03.2016 г. на Административен съд С.-град /АССГ/, постановено по адм. дело № 2707/2015 г. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. В съдебно заседание жалбата се поддържа от процесуалния представител юрск. Михайлова. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли оспорването на ревизионния акт, като се присъди юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - "Енерго ремонт строй" ЕООД, чрез процесуалния представител адв. Стефанов, в съдебно заседание и в писмена защита, оспорва основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, поради следното: По жалба на "Енерго ремонт строй" ЕООД, с обжалваното решение № 1468/02.03.2016 г. по адм. Дело № 2707/2015 г. по описа на АССГ, е отменен ревизионен акт /РА/ № Р-2225-1400046-091-01/29.10.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП С., в обжалваната му по административен ред част, потвърдена с решение № 91/23.01.2015 г. на директор дирекция "ОДОП" С. при ЦУ на НАП. Предмет на РА, в частта подлежаща на съдебен контрол, са установени задължения за дружеството за данъци и лихви: 1. по ЗДДС в резултат на отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди - м. 05.2008 г., м. 11.2008 г., м. 05.2009 г. по фактури, издадени от "Сити строй груп" ЕООД и 2. по ЗКПО, в резултат на изменение чрез увеличение на декларирани финансови резултати за 2008 г. и 2009 г. По приложението на ЗДДС. В тази, подлежаща на съдебен контрол част на РА за РЛ са установени задължения за ДДС и лихви, произтичащи от непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2008 г., м. 11.2008 г., м. 05.2009 г. Първоинстанционният съд обосновано е приел, че оспореният РА, макар и при повторна ревизия, е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал в тяхната пълнота, поотделно и в съвкупност, приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Ведно с това е съобразил и доказателствената сила на събраните писмени доказателства в хода на съдебното производство, събраните гласни доказателства - св. Андреев и прието като неоспорено заключение на съдебно-счетоводна експертиза. За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд е приел, доказана реалност на доставките на услуги СМР за дейностите - разбиване на бетон чрез взривяване, изпълнени от подизпълнител "Сити строй груп" ЕООД въз основа на договори и протоколи, в които са посочени вид и количество СМР, данни за обезпеченост и извършени последващи облагаеми доставки. Обжалваното решение е правилно - законосъобразно и обосновано в тази си част. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Даденото разрешение на спорния въпрос относно реалността на извършените доставки на услуги, е направено въз основа съвкупния анализ на всички относими доказателства и доказателствени средства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Фактическата обстановка е установена пълно. Не е спорно и се установява от заключението на приетата ССчЕ, че РЛ притежава необходимите документи за признаване на правото на приспадане като доставките са редовно осчетоводени, както при доставчика, така и при получателя, извършено е плащане по фактурите и е начислен своевременно ДДС. П. силата на договори от 31.03.2008 г., 01.03.2008 г., 01.09.2008 г., 15.04.2009 г. РЛ като възложител е договорил със "Сити строй груп" изпълнението на СМР съответно на обекти - "техническа ликвидация на подобекти към подстанция "В. К.", "техническа ликвидация на М. М. - участък Хр. С.", "техническа ликвидация на мина П. -надземен участък", "техническа ликвидация рудник Миньор - надземен участък". Всички видове, количества, единични и общи цени са уговорени в КСС, приложения, съответно след изпълнението са издадени двустранно подписани актове обр. 19, при пълно съответствие между уговорено и изпълнено, издадени са фактури, които са заплатени по банков път. Установено е и не е спорно, както изпълнението на видовете работи - техническа ликвидация или разбиване на бетон чрез взривяване, така и материалната, техническа и кадрова обезпеченост за изпълнението на такъв вид услуги от страна на доставчика и подизпълнител на РЛ - "Сити строй груп". Спорните фактури са само относно извършеното взривяване като за останалите дейности - услуги по договорите правото на приспадане на данъчен кредит е признато. Тезата на приходните органи е била, че на подизпълнителя не е издавано разрешение за взривяването, а извършването на такова, предвид обективните данни за това, е осъществено от друго лице - "Оксима" ООД гр. С. Същите фактически доводи са изложени и в касационната жалба. Оплакванията са неоснователни. Няма спор, че процесните СМР са изпълнени. Обосновано е прието, че процесните фактурирани СМР - взривни дейности са реално извършени, вследствие представените и обсъдени подписани приемо-предавателни протоколи. Тези протоколи като неоспорени по отношение на своята автентичност и достоверност са годни писмени доказателства, притежаващи доказателствена сила за съдържащите се в тях реквизити и обстоятелства, още повече, че същите са издадени съобразно уговорките на страните, намиращи се в облигационни търговски взаимоотношения и са условие и предпоставка за доказване на изпълнение и възникване на основание за плащане, каквато е извършено. Както правилно е посочил съдът, обстоятелството, че в полза на изпълнителя не е издавано разрешение за извършване на взривни дейности, не означава, че такива дейности не са извършени от него, а само е индиция за евентуално административно нарушение, наличието или липсата на каквото не е предпоставка за възникване и упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит. Няма и категорични данни друга фирма, вкл. "Оксима" ООД, да е извършвала дейностите по взривяване, предмет на процесните фактури. В тази връзка са дадени декларации от представляващите, а и не е налице идентичност между уговорките с "Оксима" ООД и тези с подизпълнителя "Сити строй груп". Тези изводи на първоинстанционния съд кореспондират и със събраните гласни доказателства от св. Андреев, ръководител монтажни дейности при РЛ, които са безпротиворечиви относно извършваните дейности от "Сити строй груп", чрез персонала на последния и на договорените обекти, поради което правилно са ценени от съда заедно с останалите писмени доказателства. Като е достигнал до фактически и правни изводи за реално извършени доставки по процесните фактури първоинстанционния съд е постановил обоснован и законосъобразен краен акт. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. в случая - да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. В частта си по ЗДДС решението на АССГ като правилно следва да се остави в сила. По приложението на ЗКПО. Правилно е отменен ревизионният акт и в частта по ЗКПО за 2008 г. и 2009 г. във връзка извършеното на основание чл. 26, т. 2 и т. 3 и чл. 16, ал. 1 от ЗКПО преобразуване към увеличение на финансовия резултат на дружеството със стойностите по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит, по отчетените във връзка с тях разходи от дружеството и допълнително определеният корпоративен данък. Предвид изводите на съда за приета реалност на тези доставки, потвърдени като правилни и от касационната съдебна инстанция, не е налице сочената от приходните органи документална необоснованост като основание за увеличение на ФР за периодите. Правилно е отменен РА и в частта, в която е увеличен ФР за 2008 г. и 2009 г. на основание чл. 54, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1, чл. 26, т. 2 и чл. 10, ал. 1 ЗКПО. Спорът е относно наличието или липсата на основание за начисляване на амортизации на дълготраен нематериален актив /НДМА/- "Проект за ликвидация на АЕЦ". РЛ е начислило амортизации по проекта - платен, закупен и осчетоводен през 2002 г., заведен като НДМА на 01.01.2003 г. Приходните органи са отчели липса на основания за начисляване на данъчни амортизации поради обстоятелства по чл. 58, ал. 1 и чл. 59, ал. 1 ЗКПО - активът не е въведен в експлоатация на дата, която да е документално обоснована, активът не се използва /не носи икономическа изгода/ през период, по-дълъг от 12 месеца. Приходните органи са се позовали на липсата на изпълнение на проекта, а в касационната жалба също се прави оплакване за необоснованост поради липса на доказателства същият да е въведен в експлоатация. Оплакването е неоснователно. За да отмени РА в тази му част, първоинстанционният съд отчел, че обстоятелството, че макар и да не е сключен договор за ликвидация на блокове от АЕЦ, не означава, че проектът, в цялост или в отделни негови части, не е използван в дейността на РЛ. В тази връзка съдът е съобразил данни за основните дейности, развивани от дружеството и е направил обоснован извод, че активът, заведен като НДМА е пряко необходим и използван в дейността на РЛ, вкл. и основно при изпълнението на дейности по ликвидация в сектор "Енергетика". Законосъобразен е изводът на съда, че използването на проекта като актив означава използване на съдържащите се в него постановки и експертни знания, а не реализиране на ликвидация на АЕЦ или отделни нейни части. Установеността на икономическа изгода от проекта предпоставя липсата на условията по чл. 58 и чл. 59 ЗКПО като основания за увеличение на ФР на дружеството за ревизираните данъчни периоди 2008 г. и 2009 г. Неправомерното увеличение на ФР има за последица и неправомерно начисляване на корпоративен данък за периодите. Достигайки до същите обосновани и законосъобразни изводи, първоинстанционния съд е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила и в тази си част. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора. Ответникът по касация, представляван от надлежно упълномощен адвокат, представя доказателства за направени разноски в касационното производство и списък, прави искане за присъждането им в размер на 6000 лева. Процесуалният представител на касатора прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съобразно материалния интерес, уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в касационната инстанция, минимално превишава установения в Наредба № 1 към ЗА минимум на възнагражденията. С оглед фактическата и правна сложност на спора, възнаграждението не следва да бъде намалявано. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,