Решение № 6347 от 12.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4163/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Алта Виста Аполония ООД, ЕИК 206473695, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица], представлявано от управителя В. Апостолова, подадена чрез пълномощника адв. Иванов, срещу Решение 10228/12.12.2024 г., постановено по адм. дело 1281/2023 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Акт за установяване на задължения (АУЗ) по чл. 107, ал. 3 ДОПК 8948 1/17.03.2023 г., издаден от орган по приходите при отдел Местни данъци и такси Община Созопол, потвърден с Решение 001/20.04.2023 г. на Началник отдел Местни данъци и такси Община Созопол. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Оспорва извода на съда, че по отношение района, в който попада имотът на дружеството, са предоставяни и трите вида услуги по чл. 62 ЗМДТ. Твърди, че от представените по делото доказателства се установява, че обектите се намират в жилищна сграда, като са жилищни такива съобразно действителното си предназначение, което не е съобразено от решаващата инстанция. Искането, поддържано и в съдебно заседание, е за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което АУЗ бъде отменен, а в условията на евентуалност се иска отмяна на административния акт до размерите на задълженията, установени с допълнителната експертиза по делото. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Началник отдел Местни данъци и такси при Община Созопол, чрез пълномощника адв. Ангелова, в подаден писмен отговор, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила на оспореното решение. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството пред Административен съд Бургас е бил АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 8948 1/17.03.2023 г., издаден от орган по приходите отдел Местни данъци и такси при Община Созопол, потвърден с Решение 001/20.04.2023 г. на Началник отдел Местни данъци и такси при Община Созопол, с който на Алта Виста Аполония ООД са установени задължения за 2021 г. и 2022 г. за ДНИ в размер на 5 193,86 лв. главница, ведно с 430,56 лв. лихви, и за ТБО в размер на 14 839,60 лв. главница, ведно с 1 230,19 лв. ливхи. От фактическа страна, административният съд е установил следното: Съгласно Нотариален акт 176, том II, рег. 6268, дело 353 от 2021 г., дружеството е закупило ПИ с иеднтификатор 67800.502.231 по КККР на гр. Бургас, находящ се в гр. Созопол, [улица], с предназнчение на територията: урбанизирана, с площ от 222 кв.м., ведно с построена в имота четириетажна масивна жилищна сграда с гаражен етаж, преустроена в семеен пансионат с кафене в партерния етаж, с РЗП 972 кв.м., състояща се от приземен етаж ресторант, партер, три жилищни етажа и панорамен етаж. На 16.09.2021 г. на Алта Виста Аполония ООД, с писмо от заместник-кмета на Община Созопол, е указано, че във връзка с коректно изчисляване на задълженията му е необходимо да представи попълнена част III от декларацията по чл. 14 ЗМДТ с отчетната стойност на имота, с приложена към нея счетоводна справка. От дружеството е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. 1985/09.09.2021 г., с която е декларирана собствеността върху горепосочения поземлен имот и сградата, като посочената отчетна стойност на имота е 65 130,00 лв., а на сградата 375 295,47 лв. С процесния АУЗ на дружеството са определени задължения за ТБО и ДНИ, като за данъчна основа при определянето им е приета по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка, която за земята се явява отчетната в размер на 65 130,00 лв., а за сградата данъчната оценка, възлизаща на 975 546,90 лв. При оспорване на акта по административен ред, решаващият орган е отхвърлил възраженията на дружеството за недължимост на ТБО и ДНИ, тъй като дружеството не е подало декларация по чл. 71 ЗМДТ, както и е обосновал дължимост на ДНИ независимо от използването на имота. Съдът, въз основа на административната преписка, е установил, че на 24.04.2023 г. дружеството е подало декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която е декларирало преустройство и промяна предназначението на съществуващата сграда семеен пансионат, в жилищна сграда. Съгласно представени инвентарна книга на Алта Виста Аполония ООД, таблица за площообразуване, обяснителна записка и констативен акт за установяване годността за приемане на строеж, е установено, че са обособени 15 апартамента, гараж, магазин за промишлени стоки, едно общо помещение и два склада. По делото са приети основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи (ССчЕ), установили различия относно размера на данъчната оценка според АУЗ и тази според приложени към решението на горестоящия орган изчислителни справки. Първоинстанционният съд, след извършена проверка съгласно чл. 146 и чл. 168 АПК, както и на основание чл. 160, ал. 2 ДОПК, е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимия материален закон. По отношение на установените задължения за ДНИ съдът е приел, че Алта Виста Аполония ООД е собственик на поземления имот и сградата, като с подадената след придобиване декларация е посочено, че същата представлява нежилищна търговска. Данъчната основа е правилно определена, като същата в случая е данъчната оценка на имота съгласно чл. 21, ал. 1 ЗМДТ. Прието е, че данъчната оценка е правилно изчислена от органа, като са приложени корекционни коефициенти по Приложение 2 от ЗМДТ. Възраженията на дружеството, че не дължи данък с оглед липсата на използване на имота, са мотивирано отхвърлени с оглед разпоредбата на чл. 13 ЗМДТ. В частта, с която съдът е отхвърлил жалбата против АУЗ относно установените задължения за ТБО, е посочено, че съобразно заповеди на кмета за всеки от спорните периоди имотът попада в границите на предлаганите услуги по сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане в депо и поддържане на чистотата не териториите за обществено ползване. Реалното предоставяне на услугите е доказано посредством сключени договори и актове за извършена работа, установява се и наличие на депо за обезвреждане на битови отпадъци. Според съда, независимо че в АУЗ не е конкретизиран размерът на таксата за всяка от услугите, това не обуславя отмяна на акта, тъй като начинът за определянето им е нормативно установен и е възможно същите да бъдат изчислени. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи. Основното възражение на касатора по отношение на установените задължения за ДНИ е, че в сградата е извършено преустройство и за промяната е подадена нова декларация по чл. 14 ЗМДТ, с която е декларирано, че същата е жилищна. Възражението е неоснователно, тъй като съгласно представен Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж (Акт 15) е видно, че извършеното преустройство на сградата семеен пенсионат, в жилищна сграда, е прието на 01.03.2023 г., а подадената декларация по чл. 14 ЗМДТ за промяна на декларираните обстоятелства датира от 24.04.2023 г. Извършеното преустройство и последвалата промяна на предназначението са неотносими спрямо периодите 2021 г. и 2022 г., за които със спорния АУЗ са установени задължения на дружеството. Съображенията на съда относно начина на определяне на данъчната оценка са правилни и кореспондират с доказателствата по делото и се споделят от настоящия състав, поради което не следва да бъдат възпроизвеждани в настоящото решение. Решението е правилно и в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството против АУЗ относно установените задължения за ТБО. Съгласно чл. 62 ЗМДТ такса за битови отпадъци се заплаща за услугите по събиране и транспортиране, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. В чл. 71 от ЗМДТ са регламентираните случаите, при които не се заплащат отделните елементи на ТБО. По силата на чл. 63, ал. 2 ЗМДТ границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл. 62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година. Съгласно трайната практика за ВАС дължимостта на ТБО се обуславя от това дали имотът попада в границите, определени със заповедта на кмета, както и дали услугата е реално предоставена. По делото е безспорно установено, че имотът на дружеството попада в строителните граници на гр. Созопол, като съгласно заповедите по чл. 63, ал. 2 от ЗМДТ на кмета за 2021 г. и 2022 г. е предвидено извършване и на трите услуги. Спорният въпрос пред настоящата инстанция се свежда до това дали услугите по чл. 62 ЗМДТ са реално предоставени. По делото е представен договор 8-583/19.12.2018 г., сключен между Община Созопол, в качеството ѝ на възложител, и РТК ООД изпълнител, с предмет събиране и транспортиране на битови отпадъци, биоотпадъци, еко и строителни отпадъци от населените места в Община Созопол; механизирано миене, механизирано и ръчно метене на улиците и териториите за обществено ползване във всички населени места, селищни образувания и урегулирани територии извън населените места на Община Созопол. Като част от административната преписка са представени и актове за извършена работа от РТК ООД в Община Созопол за 2021 г. и 2022 г., от които е видно, че услугите по сметосъбиране, сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване в общината са реално осъществявани. По делото е налично и Разрешение за ползване СТ-12-795 от 10.09.2007 г. на ДНСК София, според което отпадъците се извозват и обезвреждт в депо за битови отпадъци, находящо се в в местността Чоплака, в землището на с Равадиново, Община Созопол. Обосновано съдът е приел, че по делото са ангажирани доказателства и по отношение на трите вида услуги, противно на твърденията на касатора. В случая не се установяват предвидените в чл. 71 ЗМДТ хипотези, поради което изводът на съда за дължимост на ТБО до размерите, определени с акта, е правилен. Предвид изложеното, решението на административния съд, с което е отхвърлена жалбата на Алта Виста Аполония ООД против АУЗ по чл. 107, ал. 3 ДОПК 8948 1/17.03.2023 г., издаден от орган по приходите при отдел Местни данъци и такси Община Созопол, потвърден с Решение 001/20.04.2023 г. на Началник отдел Местни данъци и такси Община Созопол, е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и навременна претенция, подкрепена с доказателства, в полза на ответника по касация се следват разноски, които съгласно списък по чл. 80 ГПК възлизат на 1 200,00 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,