Решение № 42 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2809/2011 г.

Решение № 42 от 28.03.2012 г. на ВКС по н. д. № 2809/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Красимир Харалампиев Производството по делото е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия А. Г. А. против решение № 231 от 04.10.2011 г. по внохд № 174/2011 г. на Великотърновския апелативен съд. В нея се релевира основанието за отмяна по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Излагат се доводи, че е нарушено правото на защита, тъй като обвинението е за ръководство на престъпна група, с конкретно посочени лица, но за които липсва обвинение за участие в такова престъпно сдружение. Твърди се, че съдът е възприел за достоверни единствено уличаващи подсъдимия доказателства, а други оневиняващи незаконосъобразно е игнорирал, без да ги подложи на съпоставка и анализ, така както изисква разпоредбата на чл. 107, ал. 3 и 5 и чл. 303, ал. 3 от НПК.

Съобразно направеното оплакване се иска отмяна на въззивното решение и връщане делото за ново разглеждане от друг съдебен състав за отстраняване на допуснатото нарушение.

Пред касационната инстанция подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата по изложените в нея основание и доводи.

Представителят на ВКП изразява становище, че по соченото основание жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение, а обжалваният съдебен акт като правилен и законосъобразен се остави в сила.

За да се произнесе, Върховният съд съобрази следното:

С присъда № 23 от 20.04.2011 г. по нохд № 102/2011 г. Русенският окръжен съд е признал подсъдимия А. Г. А. за виновен в това, че:

1. През периода от края на м. Февруари 2010 г. до 07.07.2010 г. в [населено място], образувал и ръководил организирана престъпна група с членове М. М. М. и Е. И. С., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и 2 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2 и 3, т. 1, във вр. ал. 1 и чл. 54 от НК е осъден на шест години и шест месеца лишаване от свобода;

1. През същия период в [населено място], без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества-амфетамин с общо тегло 88,47 грама, със съдържание на амфетамин от 2 до 8%, на стойност 2654,10 лв. и марихуана с общо тегло 89,3942 грама, с активен наркотично действащ компонент тетрахидроканабинол от 1,2 до 6 тегловни процента, на стойност 536,37 лева, от които през същия период в [населено място] разпространил на М. М. М. амфетамин с тегло 86,37 грама и марихуана с общо тегло 86,6783 грама, поради което и на основание чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и пр. 5 и чл. 54 от НК е осъден на четири години лишаване от свобода и глоба в размер на осем хиляди лева;

1. През м. юли 2010 г. в [населено място] засял и отглеждал растение от рода на конопа, в нарушение на установените в Закона за контрол на наркотичните вещества и прекурсорите правила, като случаят е маловажен, поради което и на основание чл. 354в, ал. 5, във вр. ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на пет месеца лишаване от свобода и глоба в размер на петстотин лев, като е оправдан по първоначалното обвинение по чл. 354в, ал. 1 от НК;

1. Подсъдимият А. е признат за виновен и в това, че на 07.07.2010 г. в [населено място], без надлежно разрешително държал взривове - 115,2908 грама бездимен барут, поради което и на основание чл. 339, ал. 1 и чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 и 2 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо най-тежко наказание - шест години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален "Строг" режим в затворническо общежитие от закрит тип, към което присъединил наказанието глоба в размер на осем хиляди лева.

От така определеното общо наказание "лишаване от свобода" на основание чл. 59, ал. 1 от НК съдът е приспаднал времето, през което подсъдимият е бил с взета мярка за неотклонение "Задържане под стража", считано от 15.07.2010 г.

На основание чл. 354а, ал. 6, във вр. ал. 1 от НК предметът по престъплението е отнет в полза на държавата и съдът се е разпоредил за унищожаването му.

На основание чл. 68, ал. 1 от НК с присъдата е приведено в изпълнение наказанието на А. от една година и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от четири години и шест месеца, наложено за престъпление по чл. 345а, ал. 1 НК с влязла в сила на 14.02.2008 г. присъда по нохд № 37/2008 г. на Русенския окръжен съд. Съдът се е произнесъл по останалите веществени доказателства и по направените по делото разноски, които присъдил в тежест на подсъдимия.

С обжалваното решение по внохд № 174/2011 г. на Великотърновския апелативен съд присъдата е потвърдена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, намира жалбата на касатора за неоснователна.

Досъдебното производство е образувано и водено срещу А., М. и С. за престъпления по чл. 321, чл. 354а и др. НК.

С определение от 25.11.2010 г. по нохд № 770/2010 г. на Русенския окръжен съд, на основание чл. 381, ал. 5 от НПК е било одобрено споразумение между Окръжна прокуратура - Русе и защитниците на обвиняемите М. М. М. и Е. И. С., по силата на което те са се признали за виновни по обвинението, че за периода м. Февруари 2010 г. - 07.07.2010 г. в [населено място], са участвали в престъпна група, образувана от А. Г. А., създадена с користна цел и с цел да вършат престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 2, във вр. ал. 2 от НК са осъдени на по две години и шест месеца лишаване от свобода.

Със същото споразумение М. и С. са се признали за виновни и в извършени престъпления по чл. 354а, ал. 1, пр. 3 и 4, а М. и по пр. 5 от НК, като са им наложени наказания от по една година и шест месеца лишаване от свобода.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК на всеки от двамата подсъдими е определено едно общо наказание от по две години и шест месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от по четири години и шест месеца.

От изложеното е видно, че твърдението на защитата на А., че обвинението, формулирано срещу него, за престъплението по чл. 321, ал. 3, пр. 2 и пр. 3, т. 1, във вр. ал. 1 от НК е непълно и неточно е несъстоятелно. Напротив от обстоятелствената част на обвинителния акт и от диспозитива му е пределно ясно изразеното обвинение, а именно, че той е образувал и ръководил организирана престъпна група с членове М. М. и Е. С., създадена с користна цел и с цел да върши престъпления по чл. 354а, ал. 1 и ал. 2 от НК. В., именно така е било формулирано и предявено обвинението и в стадия на досъдебното производство не само срещу подсъдимия, но и срещу свидетелите М. и С. Така че, доводът за допуснато съществено процесуално нарушение при формулиране на обвинението по чл. 321 НК, довело до ограничаване възможността на подсъдимия да го разбере по същество и да се защити по него не се подкрепя от данните по делото. Първоинстанционният съд е направил разбор на всеки от елементите - сдружение на повече от три лица, трайност и структурираност на сдружението, като характеристиките по конкретната престъпна дейност са подчинени на общите такива за организираната престъпна група и са направени отликите с обикновеното съучастие. Неоспорим е надлежно установеният факт за умисъла на подсъдимия и на свидетелите М. и С. за целите на групата, която трайно е структурирана от тримата, за извършване на престъплението по чл. 354а НК в инкриминирания в обвинителния акт срок.

Неоснователен е доводът, че съдилищата са допуснали съществено процесуално нарушение като са изслушали, приобщили към доказателствената съвкупност и ползвали показанията на свидетеля В. Н. Д., относими към предмета по доказване. Този полицейски служител, който е участвал в полицейската акция в дома на А. на 07.07.2010 г. не е извършвал процесуално-следствени действия, а е провел разговор с живущата на съпружески начала с подсъдимия В. А. А. и пресъздал пред съда казаното от нея, че по телефона А. й наредил да укрие държаните в дома му наркотични вещества, които да предаде на свидетеля М. Като са ценили, съпоставяли и подлагали тези гласни доказателства с останалите събрани доказателства, съдилищата не са допуснали нарушение на забраната по чл. 118, ал. 1 от НПК.

Въззивната инстанция е обсъдила оплакванията срещу присъдата, съдържащи се във въззивната жалба и за да ги отхвърли като несъстоятелни е изложила убедителни съображения, основани на задълбочен и обективен анализ на събраните по делото доказателства, а не на произволно възприети фактически положения.

В съответствие с процесуалните си задължения по чл. 313 и чл. 314 от НПК, Великотърновският апелативен съд е извършил цялостна проверка на обжалвания пред него съдебен акт и съобразно изискванията на чл. 339, ал. 2 от НПК е посочил основанията, поради които не е приел доводите на защитата за неговата незаконосъобразност. Изграденото вътрешно убеждение на втория решаващ по фактите съд, намерило проявление в постановения съдебен акт, предмет на касационната проверка, е основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото /включително и на събраните по надлежния ред веществени доказателствени средства изготвени с използването на специални разузнавателни средства/, съобразно изискванията на процесуалния закон, като при установените фактически положения, правните изводи по приложимия материален закон са правилни и законосъобразни. Затова оплакванията, че въззивният съд е допуснал нарушения по чл. 14 и чл. 107 от НПК и неправилно е приложил закона, не намират опора в данните по делото.

В мотивите на въззивното решение /стр. 4, абз. 6, стр. 9, абз. 2 и стр. 10/ е направен подробен анализ на свидетелските показания на свидетелите С. и М. и са изложени подробни съображения, защо показанията им, свързани с ролята на А. по образуването и структурирането на създадената престъпна група, са достоверни.

Съществен елемент от доказателствената съвкупност са веществените доказателствени средства, в които са опредметени специални разузнавателни средства. И това е така, тъй като въз основа на информацията в тях като решаващо доказателство се прави генералният съдебен извод за извършеното от

А. престъпление по чл. 321, ал. 3, във вр. ал. 1, във вр. чл. 354а, ал. 1 и 2 НК. Веществените доказателствени средства подробно са обсъдени и от първата, и от втората инстанция и настоящият касационен състав е съгласен с направените изводи в тази връзка. Наистина, изказът по подслушаните разговори е кодиран, но съдържанието му не поставя никакво съмнение, че става въпрос за разпространяване на наркотични вещества на различни лица и, че действията на М. и С. са координирани с подсъдимия, който им е давал и директни нареждания. Тук следва да се отбележи, че касаторът не е осъден за престъплението по чл. 321 НК единствено на основа на данните, съдържащи се в специалните разузнавателни средства, /което, ако би било така, би нарушило забраната, прогласена в разпоредбата на чл. 177, ал. 1 НПК/, а и на останалите детайлно изследвани гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, както и експертни заключения по назначените по делото експертизи, които са дали категорична увереност да се приеме за установена фактологията на престъпната дейност, възприета от двете решаващи по фактите предишни съдебни инстанции.

Ето защо, не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалвания съдебен акт, който като правилен и законосъобразен, следва да бъде оставен в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд на РБ, III н. о.