Решение № 598 от 18.1.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5904/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на културата, чрез процесуалния си представител гл. юрк. Л. Харизанова, против решение 73 от 07.04.2023 г., постановено по адм. дело 281/2022 г. по описа на Административен съд - Кюстендил. Излагат се доводи за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 2, 3 АПК. Иска се отмяната на обжалвания съдебен акт и да бъде върнато делото на първостепенния съд за разглеждане от друг състав. Направено е искане за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Прави възражение за прекомерност. Ответната страна Община Невестино, [ЕИК], представлявано от кмета на общината, инж. Д. Стаменков, чрез пълномощника си адв. Д. Златкова в писмен отговор излага становище за неоснователност на касационната жалба и моли съда да я остави без уважение. Посочва, че обжалваното решение е правилно и обосновано. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Намира, че обжалваното решение следва да се отмени и делото да бъде върнато за ново разглеждане. Върховният административен съд състав на Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното в настоящото производство решение е отменен отказ на министъра на културата, обективиран в становище с изх. СТ-84-660/21 от 01.07.2022 г. за съгласуване на екзекутивна документация и искане за въвеждане в експлоатация на обект: Рехабилитация и консервация на Кадин мост над р. Струма, с. Невестино, общ. Невестино, обл. Кюстендил относно Настилково оформление; части: Архитектура и Конструктивно становище и е изпратена преписката на административния орган за ново произнасяне. Осъдено е министерството да заплати на Община Невестино разноски по делото. За да постанови този резултат, съдът e установил от фактическа страна, че със становище изх. 33-НН-792 от 08.09.2021 г. на Министерство на културата е отказано съгласуване на екзекутивна документация и въвеждане в експлоатация на обект: Рехабилитация и консервация на Кадин мост над р. Струма, с. Невестино, общ. Невестино, обл. Кюстендил Настилково оформление; части: Архитектура и Конструктивно становище при използване на вариант с размери на павета 12/12/12 см. В становището е посочено, че внесената за съгласувателно становище документация включва промяна на вида на настилката на моста, досежно гранитните павета, като тези с размери 15/25/15 см. с успоредно подреждане са заменени с гранитни павета с размери 12/12/12 см., подредени по класически начин (дъговидно) в несъответствие с указанията дадени със съгласувателно писмо от 29.06.2021 г. С писмото е указано строежът да се реализира при използване на гранитни павета с размери 15/25/15 см., с успоредно подреждане, като е отказано да бъде съгласуван другият вариант с размери 12/12/12 см., и е посочено, че при невъзможност от осигуряване на каменни павета с посочения размер да се потърси вариант с използване на дебели гранитни плочи, като е отбелязано е, че новият детайл подлежи на съгласуване по реда на ЗКН. На следващо място по делото е установено, че на 19.10.2021 г. в НИНКН е депозирано заявление от община Невестино с вх. 0800-4646 искане за издаване на становище за въвеждане в експлоатация на обект: Рехабилитация и консервация на Кадин мост над р. Струма, с. Невестино, общ. Невестино, обл. Кюстендил и съгласуване на екзекутивна документация за обекта в настоящия му вид и настилка като временно консервационно покритие с оглед предпазване на оригиналната конструкция на обекта от неблагоприятните атмосферни условия и цялостното запазване на недвижимата културна ценност в рамките на изтичане на петгодишния период на устойчивост на проект СВО006.2.21.108, финансиран по Програма ИНТЕРЕГ-ИПП за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, покана за предложения 2014ТС1615СВ006-2018. След този период е поет ангажимент да се предприемат действия по изпълнение на настилката на обекта, според указания в становищата на МК начин. След запознаване с искането, НИНКН с писмо 0800-4646/7/02.11.2021 г. е изискал внасянето на допълнителни материали, като с писмо вх. 0800-4646/9/11.11.2021 г. на НИНКН са внесени изисканите екзекутивна документация в цифров вид, копие от констативен протокол, образец 15, както и подробна и актуална фотодокументация на реализирания строеж хартиен носител. Представената проектна документация е разгледана от НИНКН и със становище изх. 0800-4646/9/ от 08.12.2021 г. е направено предложение за нейното съгласуване. В становището е посочено, че с оглед твърдението в придружителното писмо на кмета на община Нeвестино към внесената документация за въвеждане на строежа в експлоатация, че това ще е временно консервационно покритие с оглед предпазване на оригиналната конструкция на обекта от неблагоприятните атмосферни влияния и цялостното запазване на недвижимата културна ценност в рамките на изтичане на петгодишния период за устойчивост на проекта, финансиран по Програма ИНТЕРЕГ-ИПП за трансгранично сътрудничество между Република България и Република Северна Македония, НИНКН приема така изпълненото финишно покритие на моста от каменни павета. Посочено е, че след изпълнение на изискванията от становище 33-НН-792/29.06.2021 г. на Министерство на културата ще се изрази становище по въвеждане в експлоатация на обекта. С оглед на тази фактическа обстановка е издаден оспореният отказ на министъра на културата, обективиран в становище с изх. СТ-84-660/21 от 01.07.2022 г. От страна на административния орган е установено, че е предвидена промяна на предвидения със съгласувания работен проект и не е заявена от възложителя комисия по чл. 83а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКН. За да отмени постановения отказ, съдът е приел от правна страна, че обжалваният акт е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби, при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и при несъответствие с целта на закона, поради следното: Първостепенния съд е приел, че внесеното за съгласуване искане за издаване на становище за въвеждане в експлоатация на обект: Рехабилитация и консервация на Кадин мост над р. Струма, с. Невестино, общ. Невестино, обл. Кюстендил е в съответствие с режима за опазване на недвижимата културна ценност. С оглед на направените фактическите установявания, съдът е направил извод, че доколкото с изпълненото финишно покритие на моста е предвидено полагането на настилката като временно консервационно покритие с оглед предпазване на оригиналната конструкция на обекта от неблагоприятните атмосферни влияния и цялостното запазване на недвижимата културна ценност, не би могло да се приеме, че промяната във вида на настилката на моста е в противоречие със законовите изисквания. Съдът е установил, че съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 13 от ЗКН отказът за съгласуване се мотивира писмено, като в случая същия не съдържа никакво обсъждане относно представената актуална фотодокументация във връзка с особеностите в режима на конкретната недвижима културна ценност. Обосновал е и извод, че липсата на конкретни мотиви за отказа не само, че нарушава правото на защита на заявителя, но препятства преценката за цялостна законосъобразност на акта, включително от съда. Установил е, че обжалваното становище е издадено и в нарушение на административнопроизводствените правила, без от административния орган да са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая. Според съдът, допуснатото нарушение е от категорията на съществените, защото изпълнението на визираната в закона процедура гарантира защитата на правата на заинтересованите страни и издаването на административния акт, който следва да бъде съобразен със закона и с действителното фактическо положение и е основание за отмяна на процесния отказ като незаконосъобразен. Заключил е, че административният орган напълно немотивирано и в нарушение на закона не е разгледал проекта относно неговата законосъобразност и не е обосновал причините за постановяване на отказа, което противоречи и на целта на закона. По отношение на вторият изложен мотив в направения отказ за съгласуване, че не е заявена комисия по чл. 83а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКН от страна на възложителя, първостепенния съд е приел, че и той също противоречи на материалния закон, доколкото с оглед на събраните по делото доказателства, съдът е установил, че община Невестино е проявила инициатива за извършване на действия по съхранение на недвижимата културна ценност, като с писмо вх. СТ-84-660 от 14.07.2022 г. на Министерство на културата същата е заявила искане за назначаване на посочената комисия. По изложените съображения, АС Кюстендил е приел, че по отношение на оспорения отказ на министъра на културата са налице отменителните основания по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, поради което е отменил същия и е изпратил административната преписка на административния орган за произнасяне по искането за съгласуване съобразно указанията по тълкуването и прилагането на закона. Настоящият състав на ВАС, Трето отделение, счита, че решението на административния съд е валидно и допустимо и правилно. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и за постановяването му при неправилно приложение на материалния закон са неоснователни. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния и логичен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него отказ. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост и съответно неправилност на обжалваното решение. Обжалваното решение е постановено и при правилно приложение на материалния закон. При разглеждане на съдебния спор, съдът не е допуснал сочените в касационната жалба нарушения. По делото е безспорно, че процесният обект е със статут на единична недвижима културна ценност, с категория "национално значение", обявен в ДВ, бр. 53 от 1932 г. като народна старина, и в ДВ, бр. 77 от 04.10.1968 г. като архитектурно-строителен паметник на културата от Античността и Средновековието с категория национално значение. Безспорно е още, че съгласно разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗКН инвестиционните проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство се одобряват и строежите се изпълняват по реда на Закона за устройство на територията след съгласуване по реда на чл. 84, ал. 1 и 2 от същия закон. На основание чл. 84, ал. 9 от ЗКН съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия. В настоящия случай е отказано съгласуване на внесената документация и искане за въвеждане в експлоатация на процесният обект, по съображения, че не са изпълнени изискванията със становище с изх. 33-НН-792/29.06.2021 г. и становище с изх. 33-НН-792/08.09.2021 г. на министъра на културата и е налице незаявена от възложителя комисия по чл. 83а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКН. На следващо място, видно от доказателствата по делото и разпита на свидетеля по делото е, че съществува възможност за извършване на друг вид настилка, предвид предпазването на обекта от неблагоприятните атмосферни условия и цялостно запазване на недвижимата културна ценност с оглед статута на обекта на единична недвижима културна ценност, с категория "национално значение". Фактическата констатация за категоричен извод за невъзможност за избор на друг вид настилка е обоснована с по-голямата близост до оригиналната визия на моста, без административният орган да събере допълнителни доказателства в тази насока и да посочи конкретни факти, които да обосноват направения от него извод, както правилно и обосновано е приел съдът. Съгласно чл. 84, ал. 13 от ЗКН, отказът за съгласуване по този раздел се мотивира писмено. В случая посоченото условие на закона не е изпълнено като не са изложени правни и фактически основания за издаването на акта. Съдът правилно е преценил, че в настоящия случай е нарушено изискването на чл. 84, ал. 13 от ЗКН за наличието на мотиви за отказа за съгласуване, поради което обосновано е направил извод, че липсата им не само, че нарушава правото на защита на заявителя, но препятства преценката за цялостна законосъобразност на акта. На следващо място, по отношение на вторият изложен мотив в направения отказ за съгласуване, че не е заявена комисия по чл. 83а, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ЗКН от страна на възложителя, настоящата инстанция счита, че безспорно е установено от доказателствата по делото, че Община Невестино е проявила инициатива за извършване на действия по съхранение на недвижимата културна ценност, като с нарочно писмо до Министерство на културата е заявила искане за назначаване на комисия по смисъла на чл. 83а, ал. 2 от ЗКН, поради което правилно съдът е приел, че е налице противоречие на материалния закон и в тази част на постановения отказ. Настоящата инстанция споделя напълно изводите на първостепенния съд. Водим от изложеното като е приел, че в случая са налице предпоставките на чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК, първоинстанционният съд е постановил обоснован и мотивиран съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Не са налице твърдените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. При този изход на спора, искането на ответника по касация за присъждане на разноски за настоящото производство е основателно и следва да бъде уважено. Направеното от страна на касатора, възражение за прекомерност на исканите от ответника разноски, се явява неоснователно. Според разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК съдът може да намали разноските по искане на насрещната страна, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, което в случая не е така. По делото са представени списък на разноски (л. 44) и договор за правна защита и съдействие (л. 41), от които е видно, че сумата в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева е заплатена в брой. В този смисъл сумата от 1 200 лева ще следва да се възстанови община Невестино от бюджета на Министерство на културата. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,