Решение № 5200 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2010 г.

Решение № 5200 от 13.04.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5589/2010 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административно процесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба от Григор Иванов и Петя Иванова от гр. София против Решението от 11.I.2010 г. по адм. д. № 992/2005 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата им срещу Заповед № РД 09-090/16.II.2005 г. на кмета на Столична община-район "Връбница", с която на основание чл. 65, ал. 1, алтернатива първа от Закона за общинската собственост /ЗОбС/ е разпоредено изземването по административен ред на имот-общинска собственост, с искане да се отмени като неправилно поради допуснато от съда нарушение на материалния закон и като необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторите, редовно призовани, не се явяват в съдебно заседание и не изпращат процесуален представител. Ответникът - Кметът на Столична община-район "Връбница", редовно призован, не се явява и не се представлява в съдебно заседание и не представя писмено становище относно основателността на касационната жалба. Ответниците - Иван Иванов и Златка Иванова, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 218 от АПК като обсъди посочените в жалбата пороци на обжалваното решение, извърши анализ на представените по делото доказателства и като съобрази правните доводи на страните намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна, в законния срок и против съдебен акт, който подлежи на обжалване, но разгледана по същество е неоснователна. Неоснователно е твърдението на касаторите, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон и че то е необосновано. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че между страните е имало сключен валиден договор за наем от 23.VII.1997 г. по отношение на процесният недвижим имот-общинска собственост, който на основание чл. 46, ал. 1, т. 7 от ЗОбС е бил прекратен едностранно от кмета на общината с обжалваната заповед, поради обстоятелството, че касаторите не отговаряли на условията на чл. 5, ал. 1, т. 3 от ППЗОбС. С това основанието за държане на този имот е отпаднало и за административния орган, след даден срок за доброволно предаване, неизпълнено от жалбоподателите, е възникнало правото по чл. 65, ал. 1 от ЗОбС да приложи административна мярка, позволена от закона-принудително изземване на имота. Този извод на съда е обоснован и законосъобразен. От представените по делото доказателства е било установено по безспорен начин, че процесният недвижим имот е общинска собственост и че по отношение на него между страните са съществували наемни правоотношения, както и че през периода от 1.ХI.1990 г. до 31.ХII.1997 г. Иванов е извършил продажби на недвижими имоти. След обстоен анализ на представените по делото доказателства и проведено извънредно дълго съдебно производство съдът правилно е приел, че действително касаторите не отговарят на условията на чл. 5, ал. 1 от ЗОбС, тъй като са извършили прехвърлителни сделки с имоти след 13.III.1990 г. /обстоятелство, което те не оспорват/ и законосъобразно наемното правоотношение е било прекратено едностранно от общината. Съдът правилно е приел, че причините, поради които са били извършени тези сделки, нямат никакво значение при определяне на законосъобразността на картотекирането на касаторите. Следователно, като е констатирал, че касаторите държат общински недвижими вещи без правно основание, съдът правилно и в пълно съответствие със закона е преценил, че кмета на общината правилно е приложил принудителната мярка на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС по отношение на тях и е отхвърлил жалбата им против оспорения административен акт като неоснователна. От изложеното до тук следва, че касационната жалба е неоснователна за посочените в нея касационни основания и обжалваното решение следва да се остави в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,