Решение № 542 от 1.11.2024 г. на ВКС по дело № 20248002200798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 423, ал. 1 НПК. Същото е образувано по искане на осъдения Т. Т. М. за проверка по реда на възобновяване на наказателни дела по отношение на влязла в сила присъда № 4 от 06.06.2023 г. постановена по НОХД № 9/2022 г. на Районен съд - Ардино. В искането(наименувано жалба) и в съдебното заседание пред настоящата инстанция от осъдения и служебно назначеният му защитник – адв.Ч. се поддържа довод, че М. не е знаел за съдебното производство, което е основание за възобновяване и отмяна на постановената осъдителна присъда. Представителят на Върховна прокуратура изразява становище, че искането е неоснователно. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и данните по приложеното дело, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 4 от 06.06.2023 г. постановена по НОХД № 9/2022 г., Районен съд - Ардино е признал подсъдимия Т. Т. М. за виновен в извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 и на основание чл.54 НК му е наложил наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 5 година, което да изтърпи при „строг“ режим. Така цитираната присъда е преминала през инстанционен контрол, където Окръжен съд – Кърджали по ВНОХД№346/23 год. е изменил същата. Искането е процесуално допустимо, защото е направено в шестмесечния срок от узнаване от задочно осъдения за постановената срещу него осъдителна присъда и съдебният акт подлежи на проверка по реда на възобновяването на наказателното дело, а разгледано по същество е неоснователно. С разпоредбата на чл. 423, ал. 1 от НПК е предоставена възможност на задочно осъдения да поиска отмяна по реда на възобновяването на влязлата в сила присъда, когато наказателното дело е разгледано в негово отсъствие, което е своеобразна гаранция на визираната в чл. 5 т. 3 от Европейската конвенцията за правата на човека и чл. 55 от НПК право на засегнатото лице да участва лично във всички стадии на наказателното производство и да бъде изслушано от съда в процеса на вземане на решението му. От друга страна, възможността задочно осъденият да поиска отмяна на постановената срещу него присъда, зависи от неговата воля и не е свързано с пороци при постановяване на съдебния акт, тъй като смисълът на този институт е да се даде възможност на същия отново да участва този път лично в производството, но единствено и само когато това негово право е било нарушено по причини извън процесуалното му поведение. Изключение е допустимо само в хипотезата на чл. 423, ал. 5 от НПК, което в процесния случай не е налице. Видно от доказателствата по делото е, че осъденият М. сам се е поставил в невъзможност да участва лично в образуваното срещу него съдебно производство пред районния съд. От доказателствената съвкупност се констатира, че през 2021 г. е образувано досъдебно производство №80/2021 година по описа на РУ - Ардино, вх.№238000-1424/2021 г. М. е бил привлечен като обвиняем с Постановление за това от 26.11.2021 г. за престъпление по чл.131, ал.1, т.12 вр. чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 НК. На посочената дата му е взета и мярка за неотклонение „подписка“ и на същата дата - 26.11.2021 г. е разпитан като обвиняем. При определяне на мярката за неотклонение, обвиняемият е бил запознат със задълженията му, свързани с това да не нарушава същата и да не променя местоживеенето си без разрешение като се явява при призоваване. Същевременно при разпита му пред органа на досъдебното производство е бил запознат с неговите права и е заявил, че желае да му бъдат предявени материалите по разследването. М. е посочил и адрес за призоваване - гр.Ардино, общ.Ардино, ул.“С.“ №5, вх.А, ет.2, ап.7. Този адрес е отбелязан и в обвинителния акт, а с разпореждането на съдията-докладчик е бил призован от там. В първото по делото заседание М. се е явил със свой защитник, където се установява, че му е връчен препис от обвинителния акт. В следващите няколко пъти ход на делото не е даден по различни причини. В съдебното заседание на 28.02.2023 год. също не е даден ход на делото, тъй като не се явяват двамата подсъдими и тогава е изменена мярката за неотклонение на М. в „задържане под стража“, тъй като не е намерен на посочения от него адрес, а и се установява от справките на гранична полиция, че е напуснал пределите на страната. Бил е обявен за общодържавно издирване. В съдебното заседание на 03.05.2023 год. М. отново не се явява, като се установява, че същият е напуснал пределите на страната и няма данни за завръщането му. В това производство съдът е преценил, че е изпълнена процедурата на чл.247в, ал.1 НПК и на основание чл.269, ал.3, т.3 НПК е дал ход на делото в негово отсъствие и в присъствието на упълномощен защитник. В следващите няколко заседания осъденото лице не е било открито, въпреки продължаващите издирвания, даван е ход на делото в негово отсъствие и на 06.06.2023 год. присъдата е била обявена в присъствието на неговия защитник. Пред Окръжен съд – Кърджали делото също е било разгледано в отсъствието на осъденото лице. Междувременно е издадена ЕЗА №Р-132/2023г., като осъденият е бил задържан в Австрия на 14.06.2024 год. М. е бил приет в Република България на 06.08.2024 год. Присъдата е влязла в сила на 17.11.2023 година и е приведена в изпълнение с начало на наказанието на 06.08.2024 год. При тези факти, районният съд правилно е дал ход на делото в съдебно заседание в присъствието на упълномощен защитник, при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК. Следва да се има предвид, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия е възможност предоставена от НПК, разбира се, когато са налице предвидените предпоставки за това. Районен съд - Ардино е изпълнил процесуалните си задължения да осигури упражняването правото на М. да участва в процеса, но последното не се е реализирало поради процесуалното поведение на подсъдимия към онзи момент. Не е за пренебрегване обстоятелството, че досъдебното производство е проведено с негово участие, както и някои от съдебните заседания, като му е връчен препис от обвинителния акт. В този смисъл, същият е знаел за това, че по отношение на него има образувано такова и за какво престъпление става дума, като е бил уведомен за определената му мярка за неотклонение и, че няма право да променя местоживеенето си без да информира съответните органи за това и да вземе тяхното разрешение. М. не се е съобразил с това свое задължение, което от своя страна е попречило и на последния да участва във всички заседания в съдебната фаза, въпреки усилията, които е положил съдът за неговото призоваване и откриване. Сам се е лишил от възможността да участва в процеса, което от своя страна води до извода, че не може да черпи права от недобросъвестното си поведение, което е довело до постановяване на присъда в негово отсъствие. Твърдението, че е бил извън страната, за да работи не оправдава поетото от него задължение да уведоми съответните органи за промяна на местопребиваването си. По този начин същият е нарушил взетата спрямо него мярка за неотклонение, като не сочи и наличието на някаква обективна причина, която да е възпрепятствала участието му в съдебното производство. В искането си до ВКС М. твърди и, че неправилно е осъден, отбелязвайки основанията за това. В тази връзка настоящото дело следва да бъде изпратено на Апелативен съд – Пловдив за преценка, дали са налице предпоставките за образуване на производство във връзка с разпоредбите на чл.424, ал.1 вр. чл.422, ал.1, т.5 НПК. По изложените съображения, настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че искането на осъдения е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, поради което