Решение № 9978 от 4.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6392/2021 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Найденов от град София, чрез адв. А. Черногорски, против Решение 1735/18.03.2021 г. по адм. дело 274/2020 г. на Административен съд София- град. Поддържат се оплаквания за нищожност на постановеното решение, а в условията на алтернативност и за неправилност поради нарушение на материалноправните разпоредби на КСО и Наредба Н-8/2005 г. на министъра на финансите и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Искането е за отмяна на решението, като се претендират и разноски. Ответникът- директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/- София- град, в писмени бележки, депозирани чрез главен юрисконсулт И. Бабурска изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли постановеното решение като правилно и законосъобразно да се остави в сила. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Посочва, че съдът е установил и обсъдил всички релевантни за правния спор фактически обстоятелства като е направил законосъобразни изводи, за които е изложил подробни съображения. Направените от съда изводи кореспондират със събраните по делото доказателства, а именно, че недобросъвестно са получени суми за осигурителни плащания, които следва да се възстановят от лицето, което ги е получило, заедно с лихвата по чл.113 от КСО. Административният съд правилно е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с приложимите материалноправни норми. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба се явява неоснователна. При извършването на преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав приема за установено следното: Административното производство започнало със заявление от 25.10.2016 г., с което Н. Найденов е поискал отпускане на парично обезщетение за безработица /ПОБ/ по чл. 54а от КСО, прилагайки Заповед 074/19.10.2016г., издадена от БОГАРТ СОФИЯ ЕООД за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от 19.10.2016 г., на основание чл. 71. т. 1 от Кодекса на труда. С Разпореждане 214-00-5889-1 от 28.10.2016 г., на основание чл. 54ж,ал. ,връзка с чл. 54а, ал. 1, чл. 546, ал. 1 и чл. 54в, ал. 1 от КСО, на Найденов е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.10.2016 г. до 18.09.2017 г. в размер на 28,85 лв. дневно. Обезщетението е изплатено за посочения период, вписан и заверен в трудовата книжка. Във връзка с извършване на последващ контрол от контролните органи на ТП на НОИ- София град по повод подадените от дружеството данни по реда на чл. 5. ал. 4 от КСО за осигурителен стаж и осигурителен доход, въз основа на които са изплатени парични обезщетения за временна неработоспособност поради бременност и раждане на много лица, както и предвид факта, че едноличният собственик и управител на дружеството С. Иванова е починала на 15.07.2016 г., в дружеството са направени проверки от ТД на НАП-София, Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда", като е извършена проверка и по разходите на държавното обществено осигуряване от контролен орган на НОИ- София- град. Установено е, че няма данни за подавани от БОГАРТ СОФИЯ ЕООД годишни данъчни декларации по чл. 92 от ЗКППО и годишни финансови отчети за 2015г. и 2016г., а декларации, образец 1 и образец 6 с данни относно осигурителния стаж и осигурителния доход на лицата са подавани по електронен път с КЕП, съгласно заявление от 11.01.2016г., подадено преди смъртта на собственика. Дружеството, към момента на извършване на проверката, няма правоприемник и органите по приходите на НАП са били в обективна невъзможност за извършване на документална проверка, а наследниците на С. Иванова са декларирали, че нямат представа, че тяхната майка е имала фирма" и не са упълномощавали никого да представлява дружеството. Приключилата проверка по разходите на ДОО на дружеството е обективирана в Констативен протокол КВ-5-21-00532644/05.03.2019 г., съгласно който няма данни след смъртта на едноличния собственик на дружеството наследниците да са поискали да продължат дейността, съгласно чл. 157. ал. 1 от ТЗ, нито данни за друго правоприемство: от страна на дружеството обаче има подадени уведомления по реда на чл. 62, ал. З и 5 от КТ след смъртта на собственика, като всички трудови договори са прекратени; липсват данни за подадени и вписани от страна на дружеството годишни финансови отчети за 2015 г. и 2016 г. и данни за преведени осигурителни вноски за ДОО за времето от 01.01.2016 г. до 31.12.2016г. С оглед установеното от компетентните органи и липсата на първични счетоводни документи е прието, че за посочения период дружеството не е осъществявало дейност по смисъла на Търговския закон, респективно лицата, за които има подадени данни по чл.5, ал.4, т.1 от КСО не са осигурени лица по смисъла на чл.10, ал.1 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО . Това се отнася и за Н. Найденов за периода от 15.01.2016 г. до 18.10.2016 г. вкл., като предвид това ново обстоятелство е издадено Разпореждане 214-00-5889-4 от 05.06.2019 г., с което влязлото в сила разпореждане за отпускане на ПОБ е отменено. С Разпореждане 214-00-5889-5 от 05.06.20189 г. е постановен отказ за отпускане на ПОБ по подаденото заявление от 25.10.2016 г. и с Разпореждане 214-00-5889-6 от 21.06.2019 г. е постановено лицето да възстанови недобросъвестно получено ПОБ за периода 19.10.2016 г. до 30.06.2017 г., в размер на общо 6 209, 22 лева. Срещу процесните разпореждания са подадени жалби от Н. Найденов до директора на ТП на НОИ София град, който се е произнесъл с Решение 1040-21-656/06.12.2019г., отхвърляйки жалбите като неоснователни. В откритото от първоинстанционния съд производство по чл. 193, ал.1 от ГПК по безспорен и категоричен е установено, че подписите за работодател в Заповед 704/19.10.2016г., с която е прекратен Трудов договор 091/07.09.2016г., не са положени от лицето С. Иванова управител на БОГАРТ СОФИЯ ЕООД, поради което е приел, че представената заповед е неистински документ и го е изключил като доказателство по делото. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е издирил и правилно приложил относимите за настоящата хипотеза правни норми. Съгласно чл.54а от КСО, в относимата редакция, право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването и които: 1/ имат регистрация като безработни в Агенцията по заетостта; 2/ не са придобили право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в Република България или пенсия за старост в друга държава или не получават пенсия за осигурителен стаж и възраст в намален размер по чл.68а или професионална пенсия по чл.168; 3/ не упражняват трудова дейност, за която подлежат на задължително осигуряване по този кодекс или по законодателството на друга държава, с изключение на лицата по чл.114а, ал.1 от Кодекса на труда. Легална дефиниция за понятието "осигурено лице" е дадена в §1, ал.1, т.3 от КСО (бр.98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.), според която "осигурено лице" е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл.4 и чл.4а, ал.1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл.10, продължава и през периодите по чл.9, ал.2, т.1-3 и 5 от КСО. Съгласно чл.10, ал.1 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл.4а, ал.1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски, и продължава до прекратяването й. Първоинстанционният съд вярно е определил кой е същественият въпрос, имащ значение за правилното решаване на случая, а именно: дали Н. Найденов е осъществявал реално трудова дейност на длъжността, на която е назначен и по предмета на трудовия договор с БОГАРТ СОФИЯ ЕООД. От анализа на гореизложените норми се вижда, че законодателят е въздигнал извършването на трудова дейност в една от задължителните и кумулативно налични предпоставки за възникване на осигурително правоотношение, а оттам и на правото на парично обезщетение за безработица. Наличието на трудово правоотношение, възникнало на основание валиден трудов договор, не води до възникване и пораждане на осигурително правоотношение и следващите се от него осигурителни права, ако по този трудов договор не е реализирано действително престиране на труд срещу следващото му се трудово възнаграждение, т.е., ако не е предоставена реално работна сила. Именно това обстоятелство- дали е предоставена наистина работна сила и е извършвана трудова дейност, е бил подложен на изследване и установяване в хода на съдебното дирене, осъществено от съда. От представените документи се констатира, че между дружеството, представлявано от управителя С. Иванова и Н. Найденов е сключен Трудов договор 007/15.01.2016 г. на длъжност контрольор, а в Заповед 074/19.10.2016 г. за прекратяване на трудовото правоотношение е вписано, че се прекратява Трудов договор 091/07.09.2016г., като е установено, че това противоречи с подаваните данни и информация на 18.01.2016 г. в Регистъра на трудовите договори и е различен от представения от Найденов трудов договор. Отделно от това, в трудовия договор липсват реквизити като размер на трудовия стаж на лицето при постъпването му на работа, конкретизирано място на работа, вид на обекта, където ще бъде полаган трудът, предназначението на обекта и др. От всички събрани по делото доказателства се установява безпротиворечиво, че лицето не е положило труд, който да послужи като основание за възникване на осигуряването. Не са представени и липсват доказателства, както в административното производство, така и в съдебното такова Найденов да е извършвал някаква трудова дейност. Правилен е изводът на съда, че предметът на трудовия договор не е изпълнен, т.е. че лицето реално не е осъществило трудова дейност въз основа на посоченото правоотношение. С оглед гореизложеното може да се направи обоснован извод, че след като реално не е осъществена трудова дейност, не е възникнало и осигурително правоотношение с произтичащите от него права на обезщетение и Н. Найденов не попада в кръга на осигурените лица по смисъла на чл.10 от КСО и §1, ал.1, т.3 от ДР на КСО, тъй като не е налице една от предпоставките по чл.54а от КСО за възникване на правото на парично обезщетение за безработица. Неоснователни са направените възражения за нищожност на съдебното решение. За да е нищожно съдебното решение, то трябва изцяло да е лишено от законова опора, да не притежава качествените характеристики на валидно съдебно решение. Нищожността на съдебния акт предполага постановяването му от съдебен орган, функциониращ в ненадлежен състав или извън пределите на правораздавателната власт на съда, с мотиви/ или липсата на такива/, от които не може да се установи действителната воля на съда и не повелява последици, които са неизпълними или съставляват престъпление. Посочените в касационната жалба твърдения не обосновават нищожност на атакуваното съдебно решение. Настоящият състав на ВАС се солидаризира с останалите правни изводи на съда, почиващи на коректно установена фактическа обстановка, като не намира за необходимо да ги преповтаря. Първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено и в което точно и в съответствие с действащите нормативни разпоредби са определени и дължимите деловодни разноски. Във връзка с изхода на спора пред настоящата инстанция, в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение /единствено за касационната инстанция/, които съгласно изискванията на чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ възлизат на сумата от 100, 00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение