Решение № 6009 от 5.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3656/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при МС, чрез юрк. Георгиева, срещу Решение 5248/14.02.2025 г., постановено по адм. дело 130/2025 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която по жалба на А. А. Х. е отменено Решение 12496/02.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че съдът не е съобразил актуалната обществено-политическа ситуация в страната по произход на кандидата за предоставяне на международна закрила и не е обсъдил относимите факти, което е довело до необоснован извод, че завръщането му би поставило живота и здравето му в опасност. Оспорва се изводът за нарушение принципа на последователност и предвидимост, тъй като предоставянето на хуманитарен статут изисква оценка на всеки конкретен случай, поради което съдът неправилно се е позовал на статистика относно броя на случаите на предоставена международна закрила. Сочат се актуални данни и предприети мерки от международни организации спрямо ситуацията в страната по произход на лицето. Искането, поддържано и в съдебно заседание, чрез пълномощника юрк. Хичовски, е за отмяна на първоинстанционното решение в оспорената му част и за постановяване на друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето против административния акт. Ответникът А. А. Х., чрез адв. Дилова, в писмен отговор и в съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне в сила първоинстанционното решение. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт, а по съществото ѝ съобрази следното: Предмет на обжалване пред административния съд е било Решение 12496/02.12.2024 г., издадено от председателя на ДАБ при МС, с което на А. А. Х., на основание чл. 8 и чл. 9, и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут. Решението в частта, с която на лицето е отказано предоставяне на статут на бежанец, е влязло в сила и не е предмет на съдебен контрол пред настоящата касационна инстанция. Установено е, че с молба вх. ОК-13-1636/23.08.2024 г. на РПЦ София, А. А. Х., роден на [дата], гражданин на Сирия, сириец по народност, вероизповедание [заличен текст]; семейно положение неженен, без деца; образование начално, е поискал предоставяне на международна закрила от Република България. Поради липса на документи за самоличност данните за чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С чуждия гражданин е проведено интервю на 27.08.2024 г. г., отразено в Протокол Рег. УП23664/27.08.2024 г., в присъствието на преводач от/на арабски език. Кандидатът е посочил, че е роден в [населено място], в близост до гр. Дейр Алзор, където е живял. Напуснал страната нелегално и влязъл в Турция с група от около 6 души, без помощта на трафикант, останал в Истанбул 5 дни, след това в Бурса при роднини, където прекарал още около 7 дни. В България влязъл нелегално, на 23.08.2024 г., с група от 8 души, отново без трафикант, а с помощта на приятел, който с кола го превозил до София. Като крайна цел на пътуването си е посочил България, тъй като в страната е брат му, с когото живее. В Сирия, [населено място], живеят майка му, три сестри и трима братя. Чужденецът е заявил, че не е получавал призовка да се яви в армията и не е служил; не е арестуван в страната по произход; не е бил свидетел на военни действия; няма близки и роднини, пострадали от военни действия; не е имал взаимоотношения с военни групировки, армията и полицията; към него или член на семейството му не са отравяни заплахи; не му е оказвано насилие; не е имал проблеми заради етническата и религиозната си принадлежност. Напуснал Сирия заради войната и за да намери сигурност, да може да се развива по-добре, тъй като животът в страната станал много труден. В селото, в което живеел, не е имало военни действия. Посочил е, че може да живее при майка си, но иска да остане в България. При съобразяване с бежанската история на лицето, за да откаже предоставяне на хуманитарен статут на А. А. Х., органът е приел, че спрямо кандидата не са налице предпоставки за предоставяне на такъв съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, доколкото той не е напуснал страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, не е бил заплашен от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, нито са налице данни, че в бъдеще ще бъде изложен на реален риск от въпросните посегателства при евентуално връщане в Сирия. След извършен анализ съобразно справки с вх. МД-02-3/15.10.2024 Г. г. и с вх. ЦУ-02-41/05.11.2024 г. във връзка с положението в страната, включително в района по местожителство на молителя, изготвени от дирекция Международна дейност ДАБ при МС, органът не е установил наличие на разширенията, дадени в решение на Съда на Европейските общности (CEO) от 17 февруари 2009 г. по дело С-465/07 и решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 30 януари 2014 г. по дело С-285/12 по тълкуването на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС, преценени във връзка с приложението на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Прието е, че не са налице данни за наличие на вътрешен или международен въоръжен конфликт на територията на Сирия, а съществуват спорадични инциденти, водещи до насилие, които не са в състояние да предизвикат масов ефект. Дори да се приеме, че положението в страната е несигурно и напрегнато, същото не може да се определи като безогледно насилие, като в хода на проведеното интервю кандидатът не е заявил неблагоприятни последици или опасност от тежки посегателства спрямо него от страна на държавата и/или партии или организации, които контролират държавата или значителна част от територията ѝ. Органът мотивирано е отхвърлил и наличието на предпоставките, предвидени в чл. 9, ал. 6 и чл. 9, ал. 8 ЗУБ. Първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По същество на спора е формирал извод за материална незаконосъобразност на административния акт, в частта на отказания хуманитарен статут. Обсъдени са представените от органа справки МД-02-113/03.12.2024 г. и МД-02-20/14.01.2025 г., изготвени от дирекция Международна дейност ДАБ при МС, съдържащи данни за ситуацията в страната, включително след падане на режима на Башар Асад, като е прието, че информацията спрямо използваните за съставянето им източници е непълна. Отделно е посочено, че въз основа данните в справките се установява, че в провинция Дейр ал Зор безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато на територията ѝ, единствено поради присъствието си там би било изправено пред реален риск да бъде изложено на реална опасност от заплаха по смисъла на чл. 15, б. в от Директива 2011/95/ЕС. Съдът се е позовал и на решение по дело С-406/22 на СЕС и даденото с него тълкуване на член 37 от Директива 2013/32, като е постановил, че дори в процесния случай да се приеме, че някои части от Сирия са сигурни, връщането на търсещи закрила в тях не може да бъде осъществено, защото в други части на страната съществуват заплахи за живота на цивилното население поради продължаващите военни конфликти. Формиран е извод, че отказът да се предостави хуманитарен статут на жалбоподателя противоречи на материалния закон, поради което решението е отменено в тази му част и преписката е върната на органа за ново произнасяне. Решението, в оспорената му част, е валидно и допустимо, но неправилно. Спорът между страните се свежда до това налице ли са предпоставки за предоставяне хуманитарен статут на кандидата съгласно чл. 9 ЗУБ. В случая не се установява, а и не се твърди от чужденеца да е бил принуден да напусне Сирия поради реална опасност от изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ. Неправилен е изводът на административния съд, че спрямо А. А. Х. са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. По делото не са налице данни, в т.ч. и такива, съдържащи се представените по делото справки, изготвени от администрацията на ДАБ съобразно Методология на Агенцията на ЕС за убежището, понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод за съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. В тази насока следва да се отчете и фактът, че самото лице не е споделило конкретни обстоятелства, които да са представлявали непосредствена заплаха за живота и сигурността му в Сирия, както и ясно формулирани опасения за тежки посегателства спрямо него в резултат на въоръжения конфликт при евентуалното му връщане в страната. Напротив, изрично е посочил, че не е бил жертва на насилие и не са били отправяни заплахи срещу него или семейството му, както и че не е бил пряк свидетел на военни действия. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила . Съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочената хипотеза се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че спрямо А. А. Х. не се установява наличие на реална, действителна опасност от тежки заплахи по смисъла на визираната разпоредба. Този извод не е в противоречие с тълкуването на член 37 от Директива 2013/32, постановено с решението на СЕС по дело С-406/22, на което се е позовал АССГ, тъй като по отношение на конкретния кандидат за международна закрила не се установяват материалноправните предпоставки, обуславящи предоставяне на хуманитарен статут, предвидени с националното и европейско законодателство. Именно защото всеки отделен случай изисква индивидуална преценка, неотносима е и информацията относно осигурен хуманитарен статут на други лица, на която се е позовал съдът. По гореизложените съображения обжалваното съдебно решение следва бъде отменено, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост на правните изводи. Вместо него, следва да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена жалбата на лицето срещу процесния административен акт. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение