Решение № 3831 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2010 г.

Решение № 3831 от 17.03.2011 г. на ВАС по адм. д. № 8074/2010 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е касационно по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Иван Христов Майналовски против решение № 104 от 09.04.2010 г. на Административен съд Стара Загора, Четвърти състав по адм. дело № 629/2009 г. С него се отхвърля като неоснователна жалбата му срещу заповед № 2365/10.09.2008 г. на Кмета на Община Стара Загора с която на Биньо Иванов Бинев е признато право на собственост върху имот № 88, кадастрален район № 62, находящ се в местност "Старите лозя", землище Ново село. Поддържат се доводи за неправилност на решението поради наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК по съображения изложени и относно незаконосъобразността на обжалваната заповед. Подробни съображения са изложени в жалбата и се свеждат до липсата на материалните предпоставки за издаване на обжалваната заповед което я прави незаконосъобразна, а решението на съда неправилно. Ответниците Кметът на община Стара Загора, Мария Митева Ицова, Слави Николов Славов, Антон Христов Майноловски, Нели Йорданова Йорданова и Велика Стефанова Йорданова не се представляват и не вземат становища по жалбата.. Ответникът Биньо Бинев чрез адвокат Михайлов взема становище за неоснователност на жалбата. Ответникът, Кметът на Община Стара Загора взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Решението на административния съд е правилно, обосновано, постановено при спазване на материалния закон. Правилно въз основа на доказателствата по делото е преценката на съда за законосъобразност на оспорената заповед на кмета на община Стара Загора, с която на ползвателя Бинев е признато право да придобие собствеността върху имота по § 4б ПЗР на ЗСПЗЗ във вр. § 63 ПЗР на ПМС № 456/97 г. за ИД на ППЗСПЗЗ за предоставянето на собственост върху имота. Същият е представен за ползване по силата на акт по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ - ПМС № 26/1987 г., съобразно удостоверението № 552/06.12.1989 г., съобразно удостоверението№ 552/06.12.1989 г. на ИК на ОНС - Стара Загора и посочено в него удостоверение № 119, протокол № 12/30.11.1989 г. със списъка на лицата с предоставено право на ползване на земя от 0, 5 дка по ПМС № 26/1989 г. сред които е и ползвателя Бинев. Съгласно експертизата ползваната земя е овощна градина. Изискването земеделската земя да е единствена на семейството на ползвателя е в условие на алтернативност, съгласно § 4б, ал. 1, изр. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което правилно е прието от съда, че това съображение на жалбоподателя е неоснователно. Очевидна е и допуснатата в заповедта фактическа грешка при изписване на годината на ПМС № 26 по силата на което е учредено правото на ползване върху земята, предвид изричното посочване в заповедта на решението на ИК на ГОНС Стара Загора № 119/30.11.1989 г., в което е записано ПМС № 26/1987 г. въз основа на което са раздадени земите на лицата по утвърден списък, включително и на ползвателя Бинев. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на § 62, ал. 2 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилника за прилагане на закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ПЗРППЗСПЗЗ/. Образувано е по жалба на касатора срещу заповед на кмета на общината с която се признава правото на Биньо Иванов Бинев правото да придобие собствеността на основание § 4б ПЗРЗСПЗЗ върху имот № 88, кадастрален район 62, находящ се в местност "Старите лозя", землище Ново село. Съдът е разгледал по същество жалбата съдържаща доводи в смисъл, че липсват предпоставките за придобиване на собствеността. От доказателствата по делото е установено, че правото на ползване е била надлежно учредено по силата на изброените в ППЗСПЗЗ актове, упражнено е било своевременно искането да бъде придобито правото на собственост и при наличие на предпоставките то е законосъобразно признато с обжалваната заповед. Всички доводи са приети за неоснователни и жалбата като неоснователна и била отхвърлена. Решението е правилно. Производството по реда на § 62, ал. 3 ППЗСПЗЗ се развива между кмета на общината и ползвател с признато право на ползване относно придобиване на собствеността върху имота. Характера на производството е специален бърз административен способ за придобиване право на собственост което по вина на административния орган е продължило неоправдано дълго във времето, но което не променя и не преустановява правата на ползвателя да придобие собствеността. Съдът в обжалваното решение е установил материалните предпоставки за придобиването на собствеността според приложимата редакция на ППЗСПЗЗ и обосновано на изискванията според закона и доказателствата по делото е установил наличието на всички предпоставки да бъде трансформирано правото на ползване в право на собственост. Разгледани са всички възражения на касатора срещу заповедта и правилно са били приети за неоснователни с оглед на установените обстоятелства от значение за правилното решаване на спора. Съдът е съобразил всички изисквания в хипотезата на приложимата материална норма съответствието с която е налице предвид доказателствата по делото представени от страните. Сочените нарушения при постановяването на решението като основания за отмяната му не са налице. Касаторът е участвал в съдебното производство при осигурен пълен обем гаранции за упражняване на процесуалните му права с оглед защита на интересите му произтичащи от обжалваната заповед поради което не се констатират съществени нарушения на съдопроизводствените правила като основание за отмяна на решението. Доказателствата по делото относно фактите от съществено значение за делото са обсъдени в обосновани изводи съгласно правната логика и при проверката от настоящата инстанция не се констатират нарушения при постановяване на решението. При изложените съображения при отсъствие на касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяна на решението същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение